Решение № 9 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 629/2009 г.

Решение № 9 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 629/2009 г., II н. о., НК, докладчик Жанина Начева Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на задочно осъдения К. В. С. за възобновяване на н. о. х. д. № 5/09 г. и отменяване на влязла в сила присъда № 10 от 19.02.2009 г. на Районния съд - гр. Ц. Искането се основава на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК. Осъденият твърди, че не е знаел за наказателното производство, не се е укривал и не е променял местоживеенето си, поради което съдът е нарушил правото му да участва в процеса лично. За влязлата в сила присъда той е научил на 26.09.2009 г. в едно от столичните полицейски управления, където отишъл по повод друго дело. Изтъква и аргумент за неефективност в служебната защита. В съдебно заседание защитникът на осъдения (адв. Станков) поддържа искането за възобновяване и намира, че не са били спазени условията за задочно производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и осъденият три пъти е бил търсен на адреса, който лично е посочил. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 10 от 19.02.2009 г. по н. о. х. д. № 5/09 г. на Районен съд - гр. Ц. подсъдимият К. В. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което е осъден на наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските. По делото липсват данни подсъдимият да е бил уведомяван за влязлата в сила присъда преди 14.10.2009 г., когато той собственоръчно е подал молба и е поискал препис от документите по делото. Следователно искането на задочно осъдения от 26.10.2009 г., направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, е процесуално допустимо. Искането е и ОСНОВАТЕЛНО. След внасяне на обвинителния акт съдия-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2009 г. Призовката за осъдения, с която е изпратен и препис от обвинителния акт по реда на чл. 254 НПК, била върната в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че К. В. С. е търсен на определени дати, но не е намерен на този адрес (никой не е отварял вратата на къщата). От съдебния протокол се установява, че осъденият не се явил в проведеното на 19.02.2009 г. открито съдебно заседание. Тогава съдът дал ход на делото при хипотезата на чл. 269, ал. 1, т. 3 НПК, мотивирайки се със съображенията, че обвинението не е за тежко престъпление, присъствието на подсъдимия не е задължително, а разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за разкриване на обективната истина. Затова, след като осигурил участието на служебен защитник, съдът разгледал делото по същество и постановил осъдителна присъда срещу К. В. С. При така описаното процесуално развитие на съдебното производство и данните по делото искането на задочно осъдения следва да бъде уважено. От изложеното е видно, че първоинстанционният съд не е положил нужните усилия, за да осигури реална възможност осъденият да участва в процеса лично, включително да го призове по предвидените други начини (чл. 178, ал. 1 - 2 НПК). В разглеждания случай не е налице и изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК за връчване на препис от обвинителния акт на осъдения С., съобщение за насроченото съдебно заседание и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Посоченото означава, че с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК искането следва да бъде уважено - присъда № 10 от 19.02.2009 г. да бъде отменена по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, а н. о. х. д. № 5/09 г. да бъде върнато на Районния съд в гр. Ц. за ново разглеждане, което да започне от стадия на съдебно заседание, предвид изискването по чл. 425, ал. 2 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК