Решение № 12796 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2016 г.

Решение № 12796 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба "Т. О."ООД, гр. Х., ул. "Сакар планина"№ 30, представлявано от управителя Т. А. А. против Решение № 1302 от 23.06.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 580 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002615002579-091-001 от 04.12.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 80 от 16.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на общо на 48 467,14 лева и лихви в размер на 28 718,72 лева за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 02 и м. 03.2010 г. по фактури на "Б. О."ООД с. О. с предмет дизелово гориво. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неприемане от страна на съда на относими и допустими доказателства - пътни листи относно транспортирането на процесните стоки; необсъждане на част от събраните в доказателства /стр. 728-772/; жалбоподателят изяснил подробно механизма на доставките и този механизъм бил доказан, като съдът игнорирал безспорната последваща реализация на стоките; неправилно били преценени събраните свидетелски показания, които съвкупно с писмените доказателства и счетоводната експертиза обосновавали обратни на направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калева, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС П. е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в посочения размер поради непризнаване на реалността на доставките, документирани с процесните фактури. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество изцяло, първоинстанционният съд е приел, че тежест на ревизирания е доказването на положителните факти на реално осъществяване на фактурираните доставки; приел е, че жалбоподателят не е доказал нито, че доставчикът му е разполагал с продаденото гориво, нито че стоката е доставена точно от този доставчик, нито къде, как и от кого е прехвърлено правото на разпореждане върху стоките по преките доставки. Съдът е изтъкнал, че безспорните последващи продажби на гориво от страна на ревизираното лице с получател О. Х. не са достатъчни за обосноваване на обратни фактически изводи за реалност на процесните доставки още повече, че не е установено с никакви доказателства кое е лицето, приело стоката за ревизираното дружество. Съдът се е позовал на съдебна практика на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, съгласно която реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е материално условие за признаване на претендираното право, което в случая не е изпълнено. Пред първоинстанционния съд не е било спорно и е доказано, че ревизираното дружество е търговец на горива, осъществяващ дейност в собствена бензиностанция, в която при договор за франчайз, единствен доставчик на гориво е фирма "Шел"АД. Не е спорно и обстоятелството, че по договор за доставка на горива с О. Х. ревизираното дружество е доставило такава родово-определена стока в данъчните периоди на получаване на процесните фактури. Пред АС жалбоподателят е твърдял, че прекият доставчик "Б. О." ООД е единственият му доставчик на гориво с цел изпълнение на договора за периодични доставки с Общината. В ревизионното производство от доставчика са представени доказателства за 28 лица, назначени на трудови договори във фирмата-доставчик в ревизираните периоди, както и приемо-предавателни протоколи, товарителници, експедиционни бележки, декларации за съответствие на течни горива, издадени от "Л. Н. Б." АД, фактури и доказателства за плащането на осемте процесни фактури по банков път. С възражението против ревизионния доклад ревизираното лице е представило доказателства, във връзка с твърдението си, че "Б. О." ООД е лизингополучател по договори за финансов лизинг с предмет три специализирани автомобила за превоз на течни горива, посочени в останалите писмени документи като автомобили, с които е извършен превоза на процесната стока. С жалбата до АС, жалбоподателят е поддържал, че прекият доставчик е разполагал със собствена и наета бази за съхранение на гориво в с. О. и с. Ш., обл. С. З., което не съответства на приетото с потвърждаващото РА решение, че липсват доказателства за възможност за съхранение на горивото при доставчика. В същото решение на ДД"ОДОП" са изтъкнати резултати от проверките на посочените в товарителниците транспортни средства, от които е установено, че МПС са били собственост и предмет на ползване на лица, различни от дружеството пряк доставчик, без доказателства за каквото и да е основание това дружество да е ползвало превозните средства през процесните периоди. В съдебното производство пред АС е установено със справка за назначените по трудов договор лица в дружеството пряк доставчик, че лицата С. Ю. А., С. Д. Т. и В. М. Г. са били на такива договори като шофьори в дружеството "Б. О." ООД в ревизираните периоди. Техните имена фигурират в представените още в ревизионното производство товарителници, като шофьори на специализирани МПС за превоз на горива. Относно последните, в съдебното производство са представени по реда на чл. 192 ГПК доказателства, че към момента на издаване на процесните фактури ползвател на превозните средства по договори за финансов лизинг е "Б. О." ООД. Посочените физически лица са разпитани като свидетели. В показанията си те са потвърдили извършването на превоз на гориво по заявка на представляващия "Б. О." ООД до конкретни обекти на територията на О. Х.. Съдебното решението е неправилно, като постановени при необосновани на събраните доказателства фактически изводи относно главния спорен фактически въпрос-реалното изпълнение на фактурираните доставки на горива между "Б. О." ООД и ревизираното дружество, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. В съгласие с материалния закон и тълкуването на Директивата по ДДС в задължителната практика на СЕС, както и със съдебната практика на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че реалното осъществяване на облагаема доставка е условие, без което не може да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по нея. Основателно обаче в касационната жалба се поддържа, че съдът не е преценил съвкупно със събраните доказателства признатото от органите по приходите, че процесното гориво е било предмет на последващи облагаеми доставки с получател О. Х.. В решаващите мотиви на първоинстанционния съд има принципно противоречие относно фактическите установявания. От една страна, съдът е приел безспорното обстоятелство, че РЛ е доставило гориво на О. Х., а от друга страна - че Общината е получила горивото направо от "Б. О." ООД. Последното противоречи на останалите мотиви на съда, че прекият доставчик не е доказано да разполага със стоков, технически и персонален капацитет. Органите по приходите не са установили, не са и правили проверка дали ревизираното дружество е получавало дизелово гориво от други доставчици, освен от процесния пряк доставчик "Б. О." ООД в ревизираните периоди. При това недоказване, липсват и всякакви твърдения, откъде, според приходните органи, ревизираното лице се е снабдило с процесното гориво, за да го достави на О. Х.. При доказано наличен при ревизирания получател предмет на доставките, който безспорно е бил предмет и на последващи доставки, тежест на органите по приходите е доказването на участие на получателя в данъчна измама, стига да е доказано получаването на стоката отревизирания получател. /Виж т. 26-29 от мотивите на цитираното от АС Решение на СЕС по дело С-18/13 М. П./. Твърдения за наличие на обективни данни за такава измама липсват както в РА, така и в потвърждаващото го решение на ДД"ОДОП". Отделно от това, необосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано процесното гориво да е доставено именно от посочения във фактурите издател. Както се твърди в касационната жалба, доказано е било както наличието на назначени на трудов договор шофьори на специализирани превозни средства за горива; така и правото на ползване на тези МПС от дружеството доставчик по договори за финансов лизинг в ревизираните периоди. При получаването на стоката и безспорната й последваща реализация, ревизираният получател не следва да доказва откъде доставчикът му се е снабдил с нея. / Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 2 от диспозитива/. Първоинстанционният съд, подобно на приходните органи, е игнорирал доказателствата за това, че прекият доставчик е разполагал със специализирани транспортни средства в ревизираните периоди и необосновано е приел, че не е доказано транспортирането на стоката поради невъзможността на доставчика, изразяваща се в липса на подходящи специализирани транспортни средства. В съдебното производство, по реда на чл. 192 ГПК, са представени договори за финансов лизинг и договори за продажба на конкретните МПС, посочени в товарителниците, въз основа на които съдът, единствено за единия автомобил "М. Б.", "Актрос", неправилно е приел, че не бил ползван от дружеството доставчик /обратното се вижда от представеното Приложение 2 към договора за покупко-продажба от 10.12.2007 г. между "Арико"ЕООД и "Уникредит лизинг"АД- стр. 747 от делото на АС/. За останалите автомобили дори няма обсъждане на доказателствата. Основателно е касационното оплакване за необосновано игнориране на свидетелските показания. Разпитаните като свидетели, бивши вече работници на дружеството пряк доставчик, следва да се считат за незаинтересовани от изхода на делото. Техните показания са достатъчно конкретни, подкрепят се взаимно и подробно изясняват механизма на доставките. Обстоятелството, че стоката не е натоварена от собствен или нает склад на прекия доставчик, а от база на "Лукойл"С. З. е без значение, щом от свидетелските показания на извършилите превоза е установено, че това е станало по нареждане на представляващия прекия доставчик и работодател на разпитаните шофьори. Последните са потвърдили и почерците си и /или подписите си върху представените при ревизията товарителници. Принципно правилно административният съд е приел, че частни писмени документи, без материална доказателствена сила, с които ревизираното дружество е разполагало и е можело да представи в ревизионното производство, но представя едва пред съда, биха могли да бъдат създадени с оглед защитната теза в първоинстанционния процес. В настоящия случай, обаче, съдът не е приел, че от ревизираното лице са изисквани такива документи в ревизионното производство, а без това лицето не следва да понася последиците на недоказването. Отделно от това, пътните листи, свързани с процесното транспортиране на стоката, не са решаващо доказателство относно посочения факт с правно значение. С тях се удостоверява единствено, изпълнението на определен маршрут от посочените в тях служители на дружеството-доставчик. От друга страна, представените късно пътни листи напълно съответстват на останалите събрани доказателства - товарителници, експедиционни бележки и свидетелски показания. Незначителното разминаване в датите намира обяснения в срока за издаване на данъчната фактура. Предвид всичко изложено, съдебното решение е постановено при необоснованост, довела до неправилно прилагане на материалния закон и подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи ново разглеждане на спора от първоинстанционния съд, поради което по жалбата на ревизираното дружество следва са отмени РА в посочената част. При този изход на процеса на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 6 275 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение