Решение № 8007 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2019 г.

Решение № 8007 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Почивна база "Ведра" – Витоша, чрез адв. Х. Миленкова, срещу Решение № 2784/23.04.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 1110/2019 година. С решението по жалба на "ПИБ Комерс" ЕООД е отменена Заповед №РД–2/09.01.2019 г. на управителя на Почивна база "Ведра" в частта й, с която е прекратена тръжната процедура, обявена с негова Заповед №РД–13/14.12.2018 г., за продажба на колесен трактор ТК–82 с рег. №С 05077, а в останалата част жалбата е оставена без разглеждане. С касационната жалба се твърди недопустимост на решението на административния съд, защото първоинстанционната жалба била просрочена, а жалбоподателят нямал правен интерес от съдебно оспорване на акта в посочените части. По същество се релевират доводи за неправилност на решението поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново решение, с което първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "ПИБ Комерс" ЕООД, в писмен отговор, подаден чрез упълномощения представител адв. М. Тончева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. С допълнителна молба прави искане за присъждане на разноски. Ответниците – К. М., Ц. С., "Прес Лес Строй" ЕООД и "Реал–24" ЕООД не ангажират становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на "ПИБ Комерс" ЕООД срещу Заповед №РД–2/09.01.2019 г. на управителя на Почивна база "Ведра" – Витоша. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на МЗХГ, във връзка с подадена жалба от 09.01.2019 г. и установени допуснати нарушения при провеждането на тръжната процедура на чл. 8, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7/14.11.1997 г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост. По тази причина с нея е било наредено да бъде прекратена процедурата, обявена със Заповед №РД-13/14.12.2018 г. на управителя на Почивна база "Ведра" – Ведра за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на активи – транспортни средства, които са частна държавна собственост, включени в баланса на Почивна база "Ведра" – Витоша, както и да бъдат възстановени сумите за участие в тръжната процедура. Съдът е приел, че жалбата е допустима срещу частта от заповедта, с която е прекратена тръжната процедура за колесен трактор ТК–82, рег. №С 05077, тъй като именно за тази вещ жалбоподателят имал подадена оферта за участие. В останалата й част съдът е оставил жалбата без разглеждане. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед № РД-13/14.12.2018 г. на управителя на Почивна база "Ведра" на основание чл. 61 ЗДС, чл. 69, ал. 1 ППЗДС и чл. 6 Наредба № 7/14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна държавна собственост (Наредбата) е открита процедура за търг с тайно наддаване за продажба на два броя транспортни средства, включени в баланса на Почивната база – лек автомобил и колесен трактор. Със заповедта са обявени условията на търга и е одобрена тръжната документация. Резултатът от търга е обявен със Заповед №РД-1/07.01.2019 г. на управителя на Почивна база "Ведра". Съгласно нея превозно средство с тръжен номер 1 – лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] не е продадено поради неявяване на кандидати и липса на подадени оферти. В заповедта е посочено класирането на участниците в търга с тайно наддаване за продажба на активи – транспортни средства с тръжен документ номер 2 – колесен трактор, рег. №С 05077, както следва: на първо място – "Пиб Комерс" ЕООД с ценово предложение 5557 лева и на второ място – Ц. Стефанов с ценово предложение 4 600 лева. Класираният на първо място участник е бил поканен да заплати предложената цена, в три дневен срок от влизане в сила на заповедта от 07.01.2019 година. На 09.01.2019 г. е подадена жалба от един от участниците, поискал да бъде прекратена тръжната процедура поради допуснати нарушения. Като е приел, че тези нарушения действително са се осъществили, с обжалваната пред съда заповед, управителят на Почивна база "Ведра" е прекратил процедурата. От събраните в хода на съдебното производство относими доказателства, съдът е заключил, че при обявяването и по време на провеждането на търга не е имало обозначение на вещите с табелки по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, че при провеждане на процедурата документите не са пускани в урна, както, и че на 08.01.2019 г. са обявени резултатите от търга, а на 10.01.2019 г. участниците са уведомени за прекратяването му. От правна страна съдът е намерил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Не се установявало съществуването на предпоставки за прекратяване на търга, както и за отмяна на заповедта за класиране на участниците в него, тъй като при постановяването й не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта била съответна на материалноправните разпоредби и целта на закона. Действително, според съда били допуснати нарушения на чл. 8, ал. 3, т. 1 и на чл. 9, ал. 3, изр. последно от Наредбата. Тези нарушения обаче не били от категорията на съществените, които биха могли да променят резултата. Първото от тях – липса на табела върху вещта, не можело да се приеме за съществено, доколкото вещите – предмет на търга са били общо две, с голяма отличителност помежду си и без риск кандидатите да бъдат подведени при преценката си относно индивидуализацията и характеристиките на всяка от тях. Второто нарушение – за липса на урна, в която да се пускат офертите, имала за цел да гарантира тайната на наддавателните предложения с присъщите им елементи. В случая обаче тази тайна била гарантирана чрез друго средство – изричното изискване в одобрената тръжна документация ценовото предложение да е поставено в отделен непрозрачен плик, който се запечатва, и който заедно с другите изискуеми документи се поставя в друг, голям непрозрачен плик, който също се запечатва и в този вид се подава за участие в търга. Съдът е установил, че това изискване е спазено от кандидатите. По тези съображения съдът е отменил Заповед №РД–2/09.01.2019 г. на управителя на Почивна база "Ведра" в частта й, с която е прекратена тръжната процедура, обявена със Заповед №РД–13/14.12.2018 г. за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на колесен трактор ТК–82 с рег. № С 05077. Срещу частта от решението на АССГ, с която жалбата на "ПИБ Комерс" ЕООД е била оставена без разглеждане, жалба не е била подадена, поради което в тази част същото е влязло в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил релевантните по спора факти, изложил е мотиви по същество, въз основа на които е достигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и поради това не следва да преповтаря. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт като произнесен по недопустима жалба. Недопустимостта на първоинстанционната жалба се твърди на две основания: просрочие и липса на правен интерес. По първото, както правилно е установил първоинстанционният съд, в оспорената заповед не се съдържа указание относно срока и органа, пред който може да бъде оспорена. Такова указание не се съдържа и в придружителното писмо, с което заповедта е изпратена на електронната поща на жалбоподателя. Указанието за срока и органа, пред който може да се обжалва един административен акт е елемент от съдържанието му - чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Ако той липсва, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК предвижда удължаване на срока за обжалване. В случая "ПИБ Комерс" ЕООД е било уведомено за издаване на процесната заповед на 10.01.2019 г., а жалбата е входирана в Административен съд – София град на 31.01.2019 година, т. е. в съответствие с текста на чл. 140, ал. 1 АПК. По делото се установява, че първоначално жалбата е била подадена чрез Министерство на земеделието, храните и горите, откъдето е препратена на Административен съд – София град, в изпълнение на законовоуреденото задължение на органа, на който спорът не е подведомствен. Констатираното обстоятелство сочи на неоснователност на твърденията на касатора за просрочие на първоинстанционната жалба, а оттам и за порок на съдебното решение. Последното уточнение опровергава и другото твърдение за недопустимост на жалбата, а именно, че същата е била подадена пред некомпетентен орган. Неоснователно се поддържа от касатора, че за "ПИБ Комерс" ЕООД не е бил налице правен интерес да обжалва заповедта за прекратяване на тръжната процедура. На първо място следва да се отбележи, че след като "ПИБ Комерс" ЕООД е бил обявен за спечелил търга участник, заповедта, с която този търг се прекратява, пряко засяга правната му сфера, поради което за него е налице правен интерес от обжалването й. Неоснователен е и доводът за отпадане на правния интерес на дружеството поради това, че същото не било платило цената на вещта в срок три работни дни по чл. 12 от Наредбата. Необосновани от фактите по делото са и възраженията за допуснати от административния орган съществени нарушения при провеждане на процедурата, които са били основания за прекратяването й. Правилно първоинстанционният съд е приел, че действително са допуснати нарушения, които обаче на могат да бъдат квалифицирани като съществени. Това е така, защото недопускането им не би довело до промяна в окончателния резултат от развилото се административно производство. Правилно е преценено от съда, че обект на продажба в процесната тръжна процедура са били само две движими вещи, между които има съществени отлики. Поради това не може да се приеме, че участниците в процедурата не са могли да направят разлика между тях, съответно, че липсата на табелки е съществено нарушение на процесуалните правила. Това се отнася и до липсата на урна, в която да се пускат наддавателните предложения. Тъй като същите са били подадени в непрозрачни пликове, е била спазена тайната на депозираните от участниците оферти. Обосновани са изводите на административния съд досежно обстоятелството, че Законът за държавната собственост не предвижда конкретни разпоредби за гарантиране тайната на провеждане на търга, поради което предвиденото в Наредбата противоречи на акта от по-висока степен. Казаното се отнася и до въведеното с жалбата твърдение за нарушение, изразяващо се в това, че върху пликовете с офертите не бил отбелязан номерът на превозното средство, а самото МПС, за което се участва. Макар и това обстоятелство да не е било обсъдено, следва да се приеме, че то също спада към категорията несъществени нарушения, което не е основание за отмяна на акта. С оглед на изложените аргументи Административен съд София – град е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон – чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 7/14.11.1997 г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Наред с това установената от съда фактическа обстановка е подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства и установените факти по делото. По тези доводи и като споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора претенцията на "ПИБ Комерс" ЕООД за присъждане на разноски пред касационната инстанция не следва да се уважава, защото дружеството не е представило доказателства, че е заплатило по банков път уговореното адвокатско възнаграждение, за един адвокат по делото в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 г. (лист 27 от касационното дело). Следва да се отбележи, че дружеството е отправило искане за присъждане и на сторените пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото. Компетентен да се произнесе по това искане е единствено първоинстонционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение