Решение № 8922 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2008 г.

Решение № 8922 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15158/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иванка Иванова Станева и Сергей Радославов Андреев, двамата от гр. София, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Христина Лазова, против решение № 394/25.04.2008 г. по адм. дело № 1452/2008 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 - ми състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-15-011/11.02.2008 г. на областен управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Изложени са съображения относно противоречие на решението с приложимия материален закон и необоснованост. Жалбоподателите молят настоящата инстанция да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Иванка Иванова Станева и Сергей Радославов Андреев, срещу заповед № РД-15-011/11.02.2008 г. на областен управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост (съставен АДС № 4214/22.11.1961 г.), а именно: апартамент № 15, находящ се в гр. София, ул. "Ал. Батенберг" № 16, вх. В, ет. 4. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. В тази връзка по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Настоящата инстанция не възприема направените от решаващия състав изводи за момента (18.04.1971 г.) на прекратяване на наемното правоотношение относно имота, описан в обжалваната заповед, който е релевантен за правния спор. Въз основа приложените по делото доказателства правилно е прието за установено, че жилището е държавна собственост, предоставено е на МВР, а към датата на постановяване на заповедта се държи без правно основание от жалбоподателите, тъй като наемното им правоотношение е прекратено. Но предвид наличието на договор за наем на ведомствено жилище рег. № КС211/18.01.2005 г., сключен между Иванка Станева и Служба "МТОСО" при Министерство на вътрешните работи за срок до 16.01.1998 г., след изтичане на който имотът е ползван при условията на безсрочен наемен договор, от значение за прекратяването на процесното наемно правоотношение е връчването на едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД, приложим на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост (ЗДС). В случая, видно от отбелязването направено в писмо рег. № ДС-1329/17.04.2007 г. и изявленията на жалбоподателите, обективирани в подадени до областния управител на област София, писмени становища и възражения, такова предизвестие им е редовно връчено на 19.04.2007 г. Следователно наемното правоотношение е прекратено на 19.05.2007 г., като едва след тази дата жалбоподателите ползват имота на отпаднало правно основание. Според чл. 80, ал. 1 ЗДС (в приложимата редакция по ДВ бр. 32/2005 г.), имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, ползва се не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител по мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство, каквото в случая е отправено от министъра на вътрешните работи до областния управител с писмо изх. № I - 10483/6.06.2007 г. Гореизложеното налага извод, че обжалваният акт действително е издаден и при наличието на всички фактически предпоставки по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че не намират правно основание доводите, че Иванка Станева и Сергей Андреев са обитавали имота много дълъг период от време, както и че с оглед здравословното и финансовото си състояние ще срещнат изключителни затруднения при намирането на ново жилище. По изложените съображения, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение