Решение № 7252 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Юробанк България" АД, подадена чрез юрисконсулт В. Пеева против Решение 629/26.01.2024 г., постановено по административно дело 8646/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение, по жалба на С. Х. Т. е отменено Разрешение за поставяне 23/03.08.2023 г. на Главния архитект на Район Триадица Столична община, с което е разрешено на Юробанк България АД да монтира 2 броя фирмени надписи на сграда с идентификатор 68134.1003.233.2, с административен адрес гр. София, район Триадица , бул. Гоце Делчев 103. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди разрешението за поставяне. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт И. Бангачева, която моли да бъде уважена по изложените съображения. Главният архитект на Район Триадица СО се представлява от юрисконсулт В. Стойкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, доводи за което излага в писмен отговор. Ответната страна, С. Х. Т. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат К. Караколева оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя основния довод, мотивирал административния съд да отмени оспореното разрешение за поставяне, а именно не спазеното при издаването му изискване на чл. 57, ал. 4 ЗУТ. Съгласно тази норма върху сгради - етажна собственост, разрешението за поставяне на рекламни или информационни елементи се издава въз основа на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с етажните собственици на заетата от съоръжението площ, като съгласието и договорът за наем се оформят по реда на Закона за управление на етажната собственост. Цитираната разпоредба безспорно е приложима в настоящия случай, тъй като процесните фирмени надписи е разрешено да бъдат поставени върху фасадата на сграда, която е в режим на етажна собственост. Както правилно е отбелязал съдът фасадата по смисъла на § 5, т. 55 ДР ЗУТ представлява външна ограждаща стена на сградата, която по естеството си и съгласно чл. 38 ЗС представлява обща част на сградата. Установената липса на изрично писмено съгласие на етажните собственици или писмен договор за наем с тях съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. б и чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС /обстоятелство, което не е спорно/, е достатъчно да обоснове материалната незаконосъобразност на разрешението за поставяне. Без значение в случая е, че информационният елемент е разположен по проект така, че да заема само тази част от фасадата, която се намира пред наетия самостоятелен обект, ползван като банка, тъй като както се каза по-горе фасадата е обща неделима част на сградата, която е в режим на етажна собственост. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановено е при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон, както и е обосновано - въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна С. Х. Т. сторените от нея съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в доказан размер от 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под законоустановения минимум за този вид дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,