Решение № 5790 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Тасмаджиев, чрез процесуален представител, срещу решение 137 от 06.06.2023г., постановено по адм. дело 115/2023г. по описа на Административен съд Смолян /АС-Смолян/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Тасмаджиев в частта, с която е направено искане за прогласяване нищожността на заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на Висше строително училище /ВСУ/ Любен Каравелов, гр.София и жалбата е оставена без разглеждане като просрочена в останалата й част, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като в тази част производството по делото е прекратено. Касаторът навежда доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и постановяване на ново, с което да се прогласи нищожността на заповедта на ректора на ВСУ Любен Каравелов. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ректорът на Висше строително училище Любен Каравелов, гр.София, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба в частта й срещу решение 137 от 06.06.2023г., постановено по адм. дело 115/2023г. по описа на АС-Смолян, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на С. Тасмаджиев срещу заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София с искане за отмяната на административния акт като незаконосъобразен е недопустима. Решението на АС-Смолян в тази част има характер на определение, а съгласно разпоредбата на чл.230 от АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението. В случая обжалваното решение в частта, имащо характер на определение, е съобщено на жалбоподателя на 28.06.2023г., като е получено от процесуалния му представител адв.К. Хаджиев. Срокът за подаване на частната жалба е изтекъл на 05.07.2023г. (сряда) присъствен ден, а касационната жалба е подадена по пощата с клеймо от 12.07.2023г. Пропускането на законоустановения срок за подаване на жалба преклудира правото на страната да иска отмяна на обжалваното решение в частта, имаща характер на определение. С оглед горното касационният контрол върху оспореното решение в тази му част е недопустим. Налице е основанието по чл.215, т.3 във връзка с чл.236 от АПК за недопустимост на обжалването, което налага оставяне на касационната жалба в посочената част без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част. В останалата й част, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното в тази част решение, АС-Смолян е приел изложените от страна на жалбоподателя твърдения за нищожност на заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София за неоснователни. АС-Смолян е достигнал до извод, че по делото не се констатират толкова тежки пороци на административния акт, които да го правят негоден да породи правни последици, като некомпетентност на издателя на акта, неспазване на установената в закона форма, както и толкова тежко нарушение на материалния закон, което да се отрази непоправимо върху съдържанието и волеизявлението на административния орган. Решението на Административен съд-Смолян е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в процесния случай не са налице основания за обявяване нищожността на заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София. За да е налице нищожност на административния акт трябва същият да е издаден при допуснати тежки, основни нарушения на изискванията за законност, при което не може да породи правни последици. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на "правно нищо", на несъществуващ факт, създавайки привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани" /ТР 3/16.04.2013 г. по т.д. 1/2012 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия на ВАС/. В настоящия случай след анализ на приетите по делото доказателства не се установява хипотеза, очертаваща нищожност на процесния административен акт, както правилно е приел първостепенния съд. С обжалваната заповед на основание чл.18, ал.3, т.5 от Правилника за дейността на ВСУ Любен Каравелов и в изпълнение на решение 11 от 18.05.2022г. на Академичния съвет на ВСУ Любен Каравелов, т.9 от проведеното заседание, ректорът на ВСУ Любен Каравелов е отстранил студентът С. Тасмаджиев за срок от три години, поради пълна и безусловна идентичност на дипломния му проект с дипломния проект на друг студент от УАСГ, успешно защитен през м. януари 2021г. Заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София е издадена от компетентен орган по чл.32, ал.1, т.4 вр. с ал.14 от Закона за висшето образование /ЗВО/. Разпоредбата е идентична с чл.18, ал.3, т.5 от Правилника за дейността на ВСУ Любен Каравелов, съгласно която ректорът има правомощието да решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, зачисляването и отчисляването на докторанти и специализанти. В т.18 на ал.3, чл.18 е посочено, че ректорът изпълнява и други функции, произтичащи от законите, политиката за развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет. По тези съображения правилно е прието, че оспорената заповед за отстраняване на студента С. Тасмаджиев за срок от три години от ВСУ Любен Каравелов е издадена от компетентен орган и в изпълнение на решение на академичния съвет. Не е налице порок във формата-актът е издаден в предвидената писмена форма, като нито един от останалите нейни съществени елементи, съставляващи съвкупността от изисквания за външното оформяне на акта (наименование, подписи, датиране, мотиви и др.) не е нарушен по начин, който да води до липса на волеизявление. Актът не е издаден при такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, че изобщо да липсва административноправен субект или да липсва волеизявление. На следващо място оспореният акт не е издаден без законово основание, като правните основания за издаването му са чл.18, ал.3, т.5 вр. с т.18 от Правилника за дейността на ВСУ Любен Каравелов и в изпълнение на решение 11 от 18.05.2022г. на Академичния съвет на ВСУ Любен Каравелов, т.9 от проведеното заседание. Не се установява също така, процесната заповед на ректора на ВСУ Любен Каравелов да цели извършването на престъпление, или да има невъзможна цел. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, касаещи неизлагане на съображения относно липсата на системност на нарушение по чл.74, ал.2, т.2 от ЗВО, неправилно посочен на няколко пъти в касационната жалба като чл.72, ал.2, т.2 ЗВО. Изложените от касатора оплаквания в тази насока изцяло касаят законосъобразността на административния акт и биха могли да бъдат основание за неговата унищожаемост, възможността за търсенето на която е преклудирана, но са неотносими по отношение валидността на заповедта на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София. На основание горното касационната жалба в допустимата й част следва да се отхвърли, а обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора относно искането за прогласяване нищожността на заповед РД-00370/25.05.2022г. на ректора на ВСУ Любен Каравелов, гр.София да се остави в сила като постановено при липса на визираното от касатора отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че ответникът по касация е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на ВСУ Любен Каравелов, гр.София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100лв. Така мотивиран и на основание чл.215, т.3 във връзка с чл.236 от АПК и чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,