Решение № 11388 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2015 г.

Решение № 11388 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните против решение № 7921 от 29.06.2015 г. по адм. дело № 589/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № РД-15-988/13.12.2014 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответната страна Марияна Петкова Николова от гр. София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в петчленен състав - II колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-15-988/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Марияна Петкова Николова за длъжността "директор", ранг III в дирекция "Правно-нормативни дейности" на Министерство на земеделието и храните поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчването на заповедта. По делото е установено, че съгласно изменението на Устройствения правилник на Министреството на земеделието и храните (ПМС № 394 от 11.12.2014 г.), дирекция "Правно-нормативни дейности" се преименува в дирекция "Административно и правно обслужване", като към съществуващата дирекция "Правно-нормативни дейности" са прибавени функциите от дирекция "Административно обслужване и електронно управление", отдел "Секретариат". Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице съкращаване на длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - тази длъжност вече да не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика. В новото длъжностно разписание на Министерство на земеделието и храните, в сила от 13.12.2014 г., позицията директор на дирекция "Правно-нормативни дейности" не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Независимо, че част от функциите, характеризиращи длъжността са запазени и към функциите и задачите са добавени задължения свързани с изпълнението на функциите на "Секретариат" следва да се приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността. Това е така, тъй като от една страна, е налице премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки за длъжността "директор" в дирекция "Правно-нормативни дейности" на Министерство на земеделието и храните, а от друга страна са добавени и функциите на отдел "Секретариат". В случая се касае за оптимизация на държавната администрация, която преценка е по целесъобразност на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на оспорващия и следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК да се присъдят в полза на касатора, за което е направено своевременно искане и до размера на платено адвокатско възнаграждение за един адвокат за представителство пред двете съдебни инстанции, както и разноски за вещо лице. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,