Решение № 2175 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2012 г.

Решение № 2175 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13740/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касторите Райна и Симона Банови обжалват решение № 4122/17.07.2012 г. постановено по адм. д. № 10083/2011 г. на Административен съд- София- град, второ отделение, 38 състав, което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД - 18-46/18.08.2011 г. на изпълнителнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта, с която е одобрена кадастралната карта за поземлен имот с инд. № 44063.6226.2297/ номер по предходен план 2297,кв. 26, п. ХХII. като неоснователно. Ответникът Агенция по геодезия, картография и кадастър не изразява становище. Ответникът Иван Мирчев чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Ответникът Ценко Стефанов счита решението за правилно Ответницата Цанка Мирчева изразява становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК и във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е основателна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна оспорената заповед на посоченото за издаването й основание. Решението е неправилно. Необосновани са изводи за законосъобразност на административния акт. Неправилно е прието, че кадастралната карта за процесния ПИ № 2297, одобрена с оспорваната заповед на изпълнителния директор АГКК, е съобразена с изискванията на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Данните от заключението на в. л. сочат за реализирана ограда през м. ноември 2005 г., съгласно Разрешение за строеж на ограда № 383/31.10.2005 г. на Община Панчарево между двата имота, за което свидетелствува бетонната основа на същата, което обстоятелство съдът не е взел предвид и което говори за наличие на материалнизирана граница на място между имот 2296 и 2297. Данните са сочили, че ПИ - 2296 не е нанесен в действащия до този момент кадастрален план на с. Лозен, който е послужил като основа при съставяне на одобрената кадастрална карта. Като новообразуван имот е следвало да бъде нанесен в действащия кадастрален план. За започналата процедура по неговото попълване липсват данни да е приключила с влязла в сила заповед. Съдът не е изследвал и въпроса дали в КК южната граница на имот 2297 е отразена в действащия кадастрален план, тъй като недопустимо да се приеме, че за отразяването на последната следва да се има предвид нанасянето й в неодобрения кадастрален план. По отношение на северната граница на имот 2297 с имот 2296 и западната с имот 2303 е следвало също да се установи дали и те са нанесени в действащия КП, тъй като последния е от значение да се приеме или не дали на място има материализирани граници или не с оглед приложението на приоритетите на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри. Приемайки изводите за законосъобразност на процесната заповед в атакуваната й част, съдът е постановил решението нарушение на материалния закон. Изводите му не кореспондират с установените факти и обостоятелства по делото са изградени въз основа на тях и закона. Съдът е следвало да установи всички относими към спора доказателства вкл. да прецени и влязлото в сила решение по адм. д. № 6480/2008 на АССГ, 28 състав, с което е допуснал съществени нарушение на съдопроизводствените правила водещи до незаконосъобразност на решението. При това положение решението като неправилно постановено при наличието на отменителните основания посочени чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изясни действителните правоотношения между страните и е два тогава да направи изводите си за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 222, ал. 2 АПК