Решение № 5511 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на „СМАРТ ФУЕЛ КАРТС“ ЕООД, подадена чрез адв. Митева против Решение №1211/02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2608/ 2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка №2195/24.02.2026 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация №2/06.01.2023 г., издаден от Т. Г., на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „МДТ“ при община Родопи, потвърден с Решение №34/15.05.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ при община Родопи, в частта, с която са установени задължения на „СМАРТ ФУЕЛ КАРТС“ ЕООД за такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г. общо в размер на 15 075,13 лева главница и лихва в размер на 923,19 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за доказано включването на процесния имот в териториалния обхват на Заповед №927/10.09.2020 г. и Заповед №1017/01.09.2021 г. на кмета на община Родопи, както и че неправилно е приел за доказано реалното предоставяне на услугите по два от компонентите на ТБО. Поддържа, че липсват доказателства за реално извършени дейности в района на имота. Касаторът оспорва и изводите на съда по приложението на чл. 10 ЗМДТ, като сочи, че процесният имот се намира извън строителните граници на населеното място, липсва одобрен общ устройствен план, а по кадастрални данни имотът продължава да е отразен като земеделска земя. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на Акт за установяване на задължения по декларация № 2/06.01.2023 г. в обжалваната част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началник отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при община Родопи, чрез упълномощен адвокат в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е повторно след като с Решение №12228/13.11.2024 г., постановено по адм. дело №6001/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1745/22.02.2024 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1556/2023 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на проверка пред административния съд е бил Акт за установяване на задължения по декларация №2/06.01.2023 г., издаден от Т. Г., на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в отдел „МДТ“ при община Родопи, потвърден с Решение №34/15.05.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ при община Родопи, в частта, с която са установени задължения на „СМАРТ ФУЕЛ КАРТС“ ЕООД за ТБО по компонентите „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“ и „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“ за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г., като дължими, както следва: – ТБО – депо за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 2 822,58 лева и лихва в размер на 338,37 лева; ТБО – чистота за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 732,04 лева и лихва в размер на 207,64 лева; ТБО – депо за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 7 954,53 лева и лихва в размер на 285,18 лева; ТБО – чистота за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 2 565,98 лева и лихва в размер на 92,00 лева. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че дружеството е собственик на деклариран по реда на чл. 14 ЗМДТ недвижим имот, с кадастрален № 87240.12.9, находящ се извън строителни граници на с. Ягодово, общ. "Родопи", състоящ се от земя с площ 12 500 кв.м. и 7 бр. сгради - складове, автосервиз, пропусквателен пункт, пречиствателно съоръжение и трафопост. След извършена проверка от орган по приходите е установено, че „СМАРТ ФУЕЛ КАРТС“ ЕООД има непогасени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно с лихви за просрочие към 06.01.2023 г., съгласно подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. С Решение №34/15.05.2023 г. на началника на отдел „МДТ“ актът е отменен в частта относно начислената такса битова отпадъци по компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“ и е потвърден по отношение на задълженията за компонентите „обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения“ и „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Първоинстанционният съд е установил, че за 2021 г. и 2022 г. размерът на ТБО е определен от органите по приходите при съобразяване с решения на Общински съвет – Родопи, а районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозване са определени със Заповед № 927/10.09.2020 г. и Заповед № 1017/01.09.2021 г. на кмета на общината. Като спорен е определил въпросът дължи ли се ТБО по двата компонента - обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване. Решаващият състав на административният съд е приел, че процесният имот, макар и извън строителните граници на населеното място, има предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, определено с влязъл в сила ПУП-ПРЗ, и за него е извършена промяна на предназначението на земята по реда на специалния закон. Поради това е формирал извод, че имотът представлява годен обект на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а дружеството като негов собственик има качеството на задължено лице по чл. 11 ЗМДТ и по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. По отношение доказването на услугите по чл. 62 ЗМДТ съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за реалното предоставяне на услугите по спорните два компонента. Позовал се е на представените по делото трудови договори и длъжностни характеристики на служители в дейност „Чистота“, фактури за работно облекло, гориво, резервни части и материали, договори за приемане и депониране на битови отпадъци на регионално депо в землището на с. Цалапица, месечни справки за депонирани количества отпадъци, фактури и платежни нареждания. В тази връзка решаващият състав е кредитирал и показанията на разпитаните свидетели – служители в дейност „Чистота“, според които през процесния период са извършвани дейности по поддържане на чистотата в с. Ягодово и извън него, включително метене, косене, събиране на листна маса, извозване на отпадъци и периодично почистване на район около паметник в района на „Цариградско шосе“. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е в съвкупност доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за валидност на административния акт в оспорената му част. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията дадени с отменителното Решение №12228/13.11.2024 г., постановено по адм. дело №6001/2024 г. по описа на Върховен административен съд като е назначил съдебно - техническа експертиза, която правилно е кредитирал. Изложил е обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Според чл. 64, ал.1 ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В тази връзка, правилно съдът е приел за съществено обстоятелството дали процесният имот е обект на облагане с ДНИ, съответно дали дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. За целите на данъчното облагане законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са: урбанизирани (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните територии могат да имат. Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл. 7, ал. 2 ЗУТ, в една от основните категории територии и има едно от предвидените в чл. 8 ЗУТ конкретно предназначение. В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение. Първата група са поземлените имоти, които попадат в строителните граници на населените места и селищните образования. Населено място, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е историческо и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Селищно образование - ал. 2 на чл. 3 ЗАТУРБ, е територия извън строителните граници на населеното място, определена със строителни граници, устроена за осъществяване на специфични функции, която няма постоянно живеещо население. И населеното място, и селищното образование представляват урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образования се определят с общия устройствен план. Съгласно § 5, т. 6 ЗУТ "територия на населеното място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. А съгласно чл. 8 и чл. 112, ал. 1 ЗУТ с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот, като чл. 8, т. 1 ЗУТ изрично определя възможното конкретно предназначение за урбанизирани територии, т. е. за населено място и селищно образование. Втората група са поземлените имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образования, но имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Член 8, т. 1 ЗУТ регламентира възможността отделни поземлени имоти извън урбанизираните територии, т. е. извън населените места и селищните образования, да имат посоченото в нормата предназначение. При така очертаната правна рамка административният съд правилно е приел, че процесният поземлен имот, макар и извън строителните граници на населеното място, има предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, определено с влязъл в сила ПУП-ПРЗ, и за него е извършена промяна на предназначението на земята по реда на ЗОЗЗ, поради което представлява годен обект на облагане с данък върху недвижимите имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В тази връзка правилно решаващият съд е приел за безспорно установено, че ПИ 87240.12.9 се намира извън строителните граници на с. Ягодово, поради което е приложима втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за поземлени имоти извън строителните граници. От експертизата се установява наличие на влязъл в сила ПУП-ПРЗ, с който имотът е отреден за складова база, бензиностанция и обслужващи сгради, влязъл в сила на 25.02.2002 г., а впоследствие, със Заповед №443/13.04.2009 г., влязла в сила на 25.06.2009 г., е одобрен нов ПУП-ПРЗ, с който процесният имот е включен в урегулиран поземлен имот заедно със съседни имоти, с предназначение за обществено обслужващи, производствени и складови дейности, представляващи предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Налице е и второто изискване на закона – извършена промяна на предназначението на земята по реда на ЗОЗЗ, осъществена с решения на комисията по чл. 17 ЗОЗЗ. В тази връзка обосновано е прието, че конкретното предназначение на поземлените имоти не се определя от отразяването им в кадастралната карта, а от предназначението по влезлите в сила устройствени планове. Направените оплаквания на касатора, свързани с неправилно приложение на материалния закон и необоснованост относно изводите на съда за дължимост на такса битови отпадъци не могат да бъдат споделени. Неоснователно е възражението на касатора, че процесният имот не попада в териториалния обхват на Заповед № 927/10.09.2020 г. и Заповед № 1017/01.09.2021 г. на кмета на община „Родопи“. Макар в заповедите да не е индивидуализирана конкретна местност, в тях изрично е посочено, че обхващат имотите, находящи се на бел. „Цариградско шосе“. По делото безспорно е установено, че процесният имот се намира именно на бул. „Цариградско шосе – изхода на Пловдив“, което се потвърждава и от представения договор от 01.09.2021 г. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че имотът попада в териториалния обхват на посочените заповеди. Правилен е и изводът на съда относно дължимостта на таксата по компонентите „обезвреждане на битови отпадъци“ и „поддържане чистотата на териториите за обществено ползване“. От събраните по делото доказателства се установява реално предоставяне на услугите. При тези данни законосъобразно са определени задължения за ТБО по двата спорни компонента. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Община Родопи, направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер съгласно представен списък в размер на 1200 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение