Решение № 14907 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2012 г.

Решение № 14907 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8677/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иво Димитров Гигов от гр. София против решение № 2582 от 14.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1344/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АИ-3451 от 6.12. 2011 г. на началник група АНД, отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началник група АНД, отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 476005 от 2.12. 2011 г. за това, че на същата дата в гр. София е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол. Изпробван е за употреба на алкохол с техническо средство, отчело стойност 0,93 промила в кръвта. Издаден му е талон за кръвна проба. На Гигов е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил правилен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка (ПАМ). Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от Гигов и установеният факт на употреба на алкохол чрез изпробване на водача с техническо средство съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че след като издаденото на основание констатациите на контролните органи наказателно постановление № АИ 3451 от 3.01.2012 г. на началника на АНД, отдел "Пътна полиция" при СДВР е отменено, то и оспорената заповед за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е незаконосъобразна. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Установените факти по акта не са оборени по убедителен начин в съдебноадминистративното производство, както правилно е приел решаващия съд. Събраните по делото гласни доказателства са обсъдени в съвкупност с всички други установени факти и обстоятелства по спора и правилно съдът не ги е кредитирал като противоречиви. Съгласно представеното пред касационната инстанция влязло в сила решение по адм. д. № 2488/2012 г. на СРС, издаденото впоследствие наказателно постановление за налагане на административно наказание по Закона за движение по пътищата е отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от мотивите на съда, фактическите констатации за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила от страна на Иво Гигов не са оборени. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развитите пред касационната инстанция съображения за незаконосъобразност на ПАМ поради отмяна същество на наложеното административно наказание са ирелевантни за конкретния правен спор. Предвид изложеното, правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд,