Решение № 63 от 20.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2017 г.

Решение № 63 от 20.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба вх. № 123826 от 03.10.2016 г. от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е. -М. Ш. Е. - Н. чрез процесуалните представители адв. М. П. и адв. Кр. Я. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, II-Б въззивен състав от 08.08.2016 г. по гр. д. № 1985/2008 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 108 ЗС в осъдителната им част. Ответниците не са подали отговор на касационната жалба. Доводите в касационната жалба са за допуснато нарушение на процесуалните правила при събиране и обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 34 от 26.01.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос дали може фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от търговско дружество, да се доказва с косвени доказателства. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение от 08.08.2016 г. по гр. д. № 1985/2008 г. на Софийския градски съд, II-Б въззивен състав в частта, в която е допуснато касационното обжалване, е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 50-ти състав от 27.07.2006 г. по гр. д. № 5757/2004 г., с което са отхвърлени предявените искове от И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е. -М. Ш. Е. - Н. против [фирма], [населено място], Ф. 6-Г" Е. - в ликвидация, [населено място], [община], В. Ц. Г. и Д. В. А. с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението на недвижим имот в сградата на @@12@ [населено място], блок И, партер дясно, представляващ магазинно помещение /търговски салон/ със застроена площ от 55.45 кв. м., заедно с функционално свързаните с него и обособени, коридор със застроена площ от 7.96 кв. м, тоалетна с мивка със застроена площ от 1.36 кв. м., складово помещение със застроена площ от 5.52 кв. м., канцелария на ниво партер с площ от 14.31 кв. м., от който се преминава в три други канцеларски помещения, обособени в едноетажната пристройка към основната сграда с приблизителна застроена площ от 60 кв. м, разположени от задната дясна страна спрямо нея; две канцеларии на кота + 2,75, съответно от 9.19 кв. м. и 8.02 кв. м. Въззивният съд е приел, че по делото е установена активната материално правна легитимация на ищците като собственици на процесиите имоти, но въпреки това ревандикационният иск в частта за предаване владението на имотите е неоснователен. Мотивите за този извод са, че претенцията за ревандикация не е доказана от ищците, при условията на пълно и главно доказване, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се формира категоричен извод че именно ответниците - търговски дружества и физически лица упражняват фактическа власт върху имотите. По обуславящия за делото правен въпрос настоящият състав възприема практиката в решение по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о., в което е прието, че пълното доказване, което се изисква при главното и обратното доказване, може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвеното доказване се счита за осъществено, когато по делото са установени от гласните и писмени доказателства странични факти, които преценени в тяхната съвкупност формират сигурно убеждение, че фактът, предмет на доказване се е осъществил. С оглед на този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторите за допуснато процесуално нарушение на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и доводите във въззивната жалба, което е основание по чл. 281, ал. 1, т. З ГПК обжалваното решение да се отмени и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция. С влязлото в сила решение по ревандикационния иск в установителната му част е прието за установено, че ищците И. Н. А., П. К. П., П. В. П., Т. Д. Р., М. А. Р., М. Н. А., В. К. Н., Л. А. К. и Е. -М. Ш. Е. - Н. са собственици на процесиите помещения вследствие на реституция по ЗВСОНИ като наследници на В. В. П., който е бил акционер в национализиранотодружество "В П.". Във връзка с твърдението на ищците, че ответниците [фирма], [населено място], Ф. 6-Г" Е. - в ликвидация, [населено място], [община], В. Ц. Г. и Д. В. А. осъществяват без основание фактическа власт върху процесния имот, са събрани гласни и писмени доказателства. Пред първата инстанция е представена декларация с нотариална заверка на подписа от 14.08.2003 г. от Л. Х. Т. в качеството му на управител на [фирма], че дружеството се намира в магазинно помещение /търговски салон/ на партера в сградата на [улица], заедно с функционално свързаните и обособени коридор, мивка, складове и канцеларии повече от пет години и не е преставало да държи имота. Представена е и декларация със същото съдържание и нотариална заверка на подписа от Д. В. И., който видно от представените по делото удостоверения от СГС и справки от търговския регистър, към датата на съставяне на документа и понастоящем е съдружник в [фирма], а другият съдружник е В. Ц. Г. Тези декларации представляват частни свидетелстващи документи с достоверна дата и доказват, че направените в тях изявления са на лицата, които са ги подписали. Същевременно те се ползват с материална доказателствена сила за посочения неизгоден за издателите им факт, че дружеството [фирма] се намира в процесиите помещения т. е. осъществява фактическа власт и че е държател на имота. С определение по гр. д. № 37000564/2003 г. на Софийския районен съд, 37 състав, потвърдено от втората инстанция, е отхвърлена молбата на част от наследниците на В. П. за възстановяване на основание чл. 126ж ГПК (отм.) на владението на същия имот по съображения, че ответникът [фирма] се намира в имота на правно основание, чиято противопоставимост на молителите не е предмет на производството. Разпитаният пред Софийски градски съд свидетел М. С. /с. з. на18.11.2013 г./ е установил, че работи срещу процесния магазин. При едно от посещенията в магазина през същата година той заварил там една от собственичките заедно със сина си, която говорила с продавача и му казала, че магазинът е техен. Продавачът се обадил по телефона и извикал собственика. Той се представил с име К. и казал, че е собственик /или управител/ на фирма "К." и има перфектен договор с лице на име Г. Свидетелят М. Е. К. /с. з. на 08.12.2014 г./, е дал показания, че е чувал името на Д. В. И., познава В. и го вижда, че влиза и излиза в задните помещения. Свидетелят В. Д., разпитан в същото съдебно заседание е установил, че знае магазина на [улица], познава В. Ц. Г. и Д. В. И., които са ползвали вътрешните помещения зад магазина, където е кабинетът на В., а отстрани са стълбите на втория етаж, както и че преди седем осем месеца си е направил среща с приятел в кабинета на В. От заключението на вещото лице Д. М. е изяснено, че магазинното помещение по лицето на дворното място на [улица] вдясно на входа на сградата и със самостоятелен вход от улицата, зад магазина има преходен коридор и санитарен възел, складово помещение и канцелария. В дъното на коридора се намира тясна еднораменна стълба, осъществяваща достъп до втория етаж, в който се намират две помещения - канцеларии. Канцеларията на първия етаж е преходно помещение и осигурява достъп до още две канцеларии. При така събраните доказателства, настоящият състав приема за доказано твърдението на ищците, че ответниците [фирма], [населено място], В. Ц. Г. и Д. В. А. ползват имота и не са го напускали от 2003 г. като формира своето убеждение въз основа на: извънсъдебното признание на управителя и единия от съдружниците на [фирма], че дружеството ползва имота към 2004 г.; установените от свидетелите факти, че Д. В. А. посещава имота, а В. Ц. Г. ползва помещенията зад магазина за канцелария /офис/; достъпът до канцелариите на втория етаж е единствено чрез стълбата от коридора зад магазина; единственият вход за канцелариите на първия етаж е през магазина, което означава, че канцелариите не биха могли да се ползват, без да се осъществяват и фактическа власт по отношение на магазина. За основателността на ревандикационния иск е без значение дали и други лица ползват имота и на какво основание, поради което не се налага да се обсъждат доказателствата във връзка с основанието, на което се намира в имота свидетеля М. К. респ. [фирма], кога и от кого е допуснат в магазина. Така установените факти доказва пряко упражняваната фактическа власт от Д. В. И. и В. Ц. Г., но тъй като те са съдружници в [фирма], са и несъмнено косвено доказателство за ползването на имота и от дружеството. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че предявеният срещу [фирма], В. Ц. Г. и Д. В. И. ревандикационен иск в осъдителната му част е основателен. По отношение на ответника [фирма] /в ликвидация/ не са събрани доказателства, че ползва имота, поради което в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касаторката П. В. П. следва да се присъдят разноските за касационната инстанция в размер на 502 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение