Решение № 1238 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. П., К. Г. П. и М. Г. И. против решение 2532 от 21.12.2023 г., постановено по адм. д. 421/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторите навеждат доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Д. М. К., И. Д. К., непълнолетна, действаща със съгласието на баща си Д. М. К. и М. Д. К., в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. М. К., И. Д. К. и М. Д. К. против заповед 18-3156/17.03.2023 г. на началника на СГКК Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е одобрено изменение на КК и КР на гр. Банско състоящо се в заличаване на сграда с идентификатор 02676.501.4353.2 и коригиране на границите на сграда с идентификатор 02676.501.4353.1, находяща се в ПИ с идентификатор 02676.501.4353. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са собственици нито на ПИ с идентификатор 02676.501.4353, нито на сградите, предмет на оспорената заповед. Съгласно правилото на § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Д. М. К., И. Д. К. и М. Д. К. не са нито собствениците, нито носители на други вещни права върху процесните сгради. Дали сграда с идентификатор 02676.501.4353.2 е законно построена не е предмет на настоящото производство, тъй като кадастралната карта отразява действителното местоположение, граници и размери на обектите на кадастралната карта, а дали същите са законни се установява по друг предвиден в закона ред. Освен това с обжалвания административен акт се заличава сградата, която частично попада в имота на жалбоподателите, поради което в тази част заповедта е благоприятна за същите. Фактът, че част от сграда с идентификатор 02676.501.4353.2 остава да съществува в границите на ПИ с идентификатор 02676.501.4353 не обосновава правния интерес от оспорване на заповедта, тъй като жалбоподателите не са нейни собственици и не притежават други вещни права върху нея. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд гр. Благоевград е постановено по недопустима жалба, подадена от лица, които не са легитимирани да оспорят административния акт, поради което и постановения съдебен акт е недопустим. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да се осъдят Д. М. К., И. Д. К. и М. Д. К. да заплатят на Г. К. П., К. Г. П. и М. Г. И. сумата 210 лв., представляваща внесени държавни такси за касационното производство, както и да заплатят 1250 лв. адвокатско възнаграждение на адв. Г. Динчев, като се има предвид, че интересът на Г. К. П., К. Г. П. и М. Г. И. е общ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,