Решение № 8585 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2010 г.

Решение № 8585 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2555/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Добрич чрез неговия пълномощник срещу Решение № 676/26.11.2009 г. по адм. д. № 383/2006 г. на Окръжен съд - гр. Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответниците по касационната жалба ЕТ "Четири плюс ТРИ - Петър Великов" гр. Добрич, комплекс "Добруджа" ООД, главния архитект на община Добрич и община Добрич не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от комплекс "Добруджа" ООД срещу Заповед № ДК-22-05/19. 05.2006 г. на началника на РДНСК - Добрич, с която е отхвърлена жалбата му срещу разрешение за строеж № 122/23.03. 2006 г. за преустройство на съществуващи помещения в три магазина за промишлени стоки и козметика със ЗП-107, 65 км м. В обстоятелствената част на заповедта е прието, че жалбоподателят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Доводът му за неоснователност е, че наличието на спор за материално право с титуляра на разрешението за строеж не е преюдициален за административното производство и не може да бъде изследван. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и вместо него е постановил отмяна на обжалваното строително разрешение. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че началникът на РДНСК-Добрич е следвало първо да спре изпълнението на строителното разрешение до приключване на спора относно правото на собственост върху преустроените помещения. Според съда, с оглед приключилото гражданско дело като краен резултат е правилна и законосъобразна. В процесния случай обаче не са спазени материалноправните норми, а именно чл. 185, ал. 2 ЗУТ, която разпоредба е приложима, тъй като се променя предназначението на съществуващи помещения /санитарни възли и фоайе/. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е не е изпълнил задължението си за всестранно изясняване на всички относими факти и обстоятелства по делото. Видно е, че след разрешения спор за собственост процесните помещения са собственост на първия ответник, а останалите такива - на втория ответник. Според оспореното разрешение за строеж "търговска зала, склад и сервизни помещения" със ЗП 107,65 кв. м. и тераса със ЗП 61,94 кв. м. се преустройват в три магазина за промишлени стоки и козметика". В случая безспорно е наличие промяна на предназначението на нежилищен обект, включващо и преустройство. Според чл. 185, ал. 1, т. 7, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, а според чл. 185, ал. 2 ЗУТ извън тези случаи се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. В мотивите на обжалваното решение изобщо не са изяснени фактите, които водят или отричат приложението на цитираните разпоредби. Нещо повече, и в самата обжалваната заповед не се сочи, след като жалбоподателят е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 3, включваща чл. 185, ал. 1 и 2 ЗУТ, която от двете разпоредби е приложима, за да се приеме неоснователност на жалбата. Както се посочи, и обжалваното решение е лишено от мотиви защо е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, а не тази на чл. 185, ал. 1 ЗУТ. Всъщност при приетата незаконосъобразност на акта с оглед посоченото основание за отмяната му липсва изобщо произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, а касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при приети за установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел установяване на релевантните за спора факти. Решението в частта като постановено с участието на главния архитект и община Добрич като заинтересовани страни е недопустимо, тъй като такива са само титулярът на разрешението за строеж, заинтересованите лица-жалбоподатели и ответникът в лицето на издателя на акта. В тази му част решението следва да бъде обезсилено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение