Решение № 9674 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3225/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.13, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта /ППЗНЗ/. Образувано е по касационна жалба на Строй Контрол 2010 ЕООД, чрез адв. М. Мартинов, против Решение 399/05.02.2024 г., постановено по адм. дело 588/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът директорът на Дирекция Бюро по труда - Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Христова, оспорва жалбата. В представен писмен отговор излага твърдения за неправилност и недоказаност на аргументите в касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в условията на евентуалност. Ответникът - Харисън консулт ЕООД, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното Решение 399/05.02.2025 г., постановено по адм. д. 588/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, е отхвърлена жалбата на Строй Контрол 2010 ЕООД срещу решение от 02.10.2023 г. на директора на Дирекция Бюро по труда Велико Търново, с което е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички необходими реквизити в съответствие с чл.59, ал.2 от АПК, като в решението са посочени както правните, така и фактическите основания за постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото е спазен стриктно законоустановеният ред за провеждане на процедурата. Обжалваният отказ е постановен по отношение на касатора поради изчерпани средства по програмата, поради което и съдът е преценил, че не е налице основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК противоречие с материалноправни разпоредби. Касационната инстанция намира тези изводи на първоинстанционния съд за правилни и напълно кореспондиращи със съдържанието на административния акт и събраните доказателства. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е установил, че на 19.09.2023 г. на интернет страницата на Агенцията по заетостта е публикувано прессъобщение, че от тази дата до 29.09.2023 г. стартира финансова подкрепа за работодатели и безработни лица. Съгласно определените свободни финансови средства, Дирекция Бюро по труда Велико Търново е разполагала с такива за финансиране на едно работно място до края на годината по Национална програма Помощ при пенсиониране в размер на 3 218 лв. На 20.09.2023 г. в 8:10 ч., на интернет страницата на Агенцията по заетостта, от служител в Дирекция Регионална служба по заетостта Ловеч е публикувана обява и тя е поставена на информационното табло в Дирекция Бюро по труда Велико Търново. В обявата са посочени условията и реда за провеждане на процедурата, като е вписано, че одобряването на подадените документи по Раздел II /в който е включена и Национална програма Помощ при пенсиониране / се извършва по реда на чл. 50, ал. 4 от ППЗНЗ до изчерпване на свободния ресурс за нови договори по съответната програма/мярка. Информацията от обявата е излъчена по общинското кабелно радио на 20.09.2023 г. в 14,16 ч. и на 21.09.2023 г. общо два пъти. В деловодната система на Дирекция Бюро по труда Велико Търново заявката и документите на Строй Контрол 2010 ЕООД, във връзка с програмата, са заведени на 20.09.2023 г. в 09:09:15 ч. с рег. номер 60-04-01-17074, а тези на Харисън консулт ЕООД на 20.09.2023 г. в 08:31:51 ч. Одобрен за ползване на финансови средства по Национална програма Помощ при пенсиониране е кандидатът Харисън консулт ЕООД, като кандидат, подал първи документите за участие по програмата и отговарящ на изискванията за допустимост за минимална помощ. С процесното решение от 02.10.2023 г., директорът на Дирекция Бюро по труда Велико Търново е отказал, на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗНЗ, във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, на Строй Контрол 2010 ЕООД услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно: включване по Национална програма Помощ при пенсиониране от ЗНЗ за 3 /три/ работни места. В мотивната част на административния акт е посочено, че поради изчерпан финансов ресурс от Разпределение на полагащите се средства, съгласно чл. 27 от ППЗНЗ, за реализация на програми и мерки за обучение и заетост и обучение на възрастни през 2023 г., утвърдено от директора на Дирекция Регионална служба по заетостта Ловеч, Дирекция Бюро по труда Велико Търново не разполага с финансови средства по Национална програма Помощ при пенсиониране , необходими за сключване на договор за заетост. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за немотивираност на административния акт. Дори да се приеме, че жалбоподателят не е бил наясно относно начина на разпределяне на средствата от насърчителните мерки, предвид лаконичните мотиви, то с процесното решение от 02.10.2023 г. на директора на Дирекция Бюро по труда Велико Търново са прецизирани фактическите и правни мотиви за постановения отказ, а именно - изчерпан финансов ресурс. В Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило своето значение и приложение в съдебната практика, се приема: Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП /отм./, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В този смисъл, макар да не са посочени в решението, както сочи и касационният жалбоподател, редът на подаване на заявление на участващите лица, за кои възрастни хора става въпрос, начинът на разпределение на насърчителните мерки и финансовите средства, размерът на средствата за разпределение, броят на подалите заявления за участие лица, поредността им, редовността на предхождащите лицето заявления и др., всички тези обстоятелства могат да бъдат установени в рамките на изпратената от административния орган преписка. Както правилно е посочил съдът, административният орган е изложил достатъчно съображения, позволяващи да се провери законосъобразността на акта при обжалването му по съдебен ред. В тази връзка наведеният в касационната жалба довод, че административният орган не се е позовал на резултатите от класацията, за да обоснове своя отказ, е неоснователен и не следва да се обсъжда отново. Правилно съдът е съобразил, че от събраните по делото доказателства, вкл. приетите по делото СТЕ, допълнителна СТЕ, свидетелски показания и обяснения на страните, се установява безпротиворечиво, че възраженията на жалбоподателя във връзка с поредността на подаване на заявленията са неоснователни поради тяхната недоказаност в процеса. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Дадените в хода на съдебното следствие писмени обяснения от страна на управителката на дружеството С. Л. остават изолирани от събраните по делото доказателства и им противоречат. Те не опровергават крайния извод на административния орган, а жалбоподателят не е доказал при условията на пълно насрещно доказване, че по отношение на него е налице нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал.4 ППЗНЗ, а именно, че представител на дружеството е бил първото лице , което е влязло в деловодството на агенцията и е входирало документите и предвид това не се установява нарушение на критериите, при които се извършват подборът и оценката на работодателите. По отношение на наведеното възражение във връзка с редовността на подадените образци на декларация от страна на останалите участници, същото е неоснователно, предвид събраните по делото доказателства. Съдът детайлно е разгледал в мотивите към решението си цялата процедура по издаването на процесния индивидуален административен акт и е направил законосъобразен извод за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо тяхното повторно възпроизвеждане. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение