Решение № 15091 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2019 г.

Решение № 15091 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2019 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" /ОД на ДФ3 гр. Кърджали, подадена чрез юрск. Илчева, против решение № 58/8.03.2019 г., постановено по адм. дело № 448/2018 г. по описа на Административен съд Кърджали. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Х. Хасан – не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, по жалба на Х. Хасан от [населено място], първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.3258/2/01/04/01 от 15.11.2018 г. год., издаден от директора на Областна дирекция – Кърджали на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на директора на ОД на ДФЗ гр. Кърджали за издаване на решение за финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове / ЗУСЕСИФ/, по отношение твърдяната нередност при усвояване на средствата, изплатени на Х. Хасан по договор № 09/06/3/0.0.3258 от 24.07.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014-2020. С процесния АУПДВ от 15.11.2018 г. директорът на ОД "Земеделие" Кърджали, в качеството си компетентен орган по смисъла на чл. 20а, ал. 2 и 4 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е прекратил действие на договора от 24.07.2018 г. и на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 24, ал. 2, т. 4 от договора, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 165 и сл. ДОПК и е определена за възстановяване сума в размер на 19 558 лв., представляваща първо плащане по договора, ведно с лихви. Административният орган е отчел, че в нормативно и договорно установения срок, в случая до 20.07.2018 г., не е подадена заявка за второ плащане, окомплектована с всички необходими документи, не са налице непреодолима сила и извънредни обстоятелства по смисъла на приложимата Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и договора, поради което са налице предпоставките за прекратяване на договора и връщане на платената сума по заявката за първо плащане в размер на 19 558 лв – чл. 37, ал. 1 Наредба № 10/10.06.2016 г. При тази фактическа установеност, е издаден АУПДВ, който е приет от съда за незаконосъобразен. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за установяване по основание и размер на публично държавно вземане-задължение за връщане на получено първо плащане на финансовата помощ. Приел е, че органът е започнал производството по реда на ЗУСЕСИФ, но не го е завършил с акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, и оспорения акт е издаден по чл. 166 вр. чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, в нарушение на особения ред и основания на специалния закон ЗУСЕСИФ, приложим в случая. Приел е за нарушен и чл. 26, ал. 1 АПК – задължение за уведомяван за започнато административно производство. Според съда, с влизането в сила на ЗУСЕСИФ /Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г, в сила от 25.12.2015 г. /, обществените отношения във връзка с предоставяната от Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ, включително средства от ЕЗФРСР /чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ/, се регулират от този закон и непротиворечащите му нормативни актове, поради което, независимо от публичния характер на вземането за изплатеното първо плащане по договор № 09/06/3/0.0.3258 от 24.07.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ., редът за установяването му по основание и размер е този на ЗУСЕСИФ. ЗУСЕСИФ е законът, който предвижда специален ред в смисъла на чл. 166, ал. 1 ДОПК за установяване на неправилно изплатените средства по проектите и за отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез финансова корекция – чл. 69 и следващите. Редът по чл. 166 ДОПК е приложим до влизането в сила на специалния закон, а след влизането му в сила – в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, но след окончателното плащане по проект. Според съда в потвърждение е и разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2/31.01.2018 г.), приложима на основание пар. 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, която препраща за производствата по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. към реда и условията на ЗУСЕСИФ за всички мерки и подмерки извън тези по чл. 21, параграф 1, б. "а" и "б" ("Инвестиции в развитието на горските площи и подобряване на жизнеспособността на горите"), чл. 28 ("Агроекология и климат"), чл. 29 ("Биологично земеделие"), чл. 30 ("Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите"), чл. 31 ("Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения"), чл. 33 ("Хуманно отношение към животните") и чл. 34 ("Екологични услуги и услуги във връзка с климата в горското стопанство и опазване на горите") от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., в които не попада бизнес плана на жалбоподателката по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Решението е неправилно. В случая е отказано второ плащане и е установено задължение за връщане на полученото първо плащане по сключения с жалбоподателката договор, поради неизпълнение на нормативното задължение по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и договорно задължение, уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договора. Безспорно заявлението за подпомагане е подадено и одобрено за финансиране след влизането в сила на ЗУСЕСИФ, но решаващият съд неправилно е приел, че с оглед датата на подаване на заявление за подпомагане процедурата по оспорения акт е следвало да завърши по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като след влизане в сила на ЗУСЕСИФ единствено и само по реда на чл. 73 и сл. от ЗУСЕСИФ и при основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ, с решение за финансова корекция, е допустимо установяване по основание и размер на публичното вземане, представляващо връщане на изплатено първо плащане по договор. Правилно съдът е приел, че процесната мярка попада в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, но не е съобразил, че съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г. / започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 10/10.06.2016 г. /, която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г. / "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /Е0/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИ0/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /Е0/ № 2799/98, /Е0/ № 814/2000, /Е0/1290/2005 и /Е0/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Т. е обратно на приетото от административния съд, ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. Административният съд е мотивирал извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушено нарушение процесуалните правила /нарушения на особения ред и основания в специалния закон ЗУСЕСИФ/ и само на това основание е отменил оспорения акт, без да извърши проверка за неговата законосъобразност по съществото на спора. Обстоятелството, че административното производство е започнато по реда на ЗУСЕСИФ не съставлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ограничено правото и възможността на страната за защита, както и не са нарушени правата й на участие в производството, вкл. чрез представяне на доводи, възражения и за събиране на доказателства и доказателствени средства. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който при новото разглеждане да се произнесе по материалната законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,