Решение № 13657 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16095/2013 г.

Решение № 13657 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16095/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Дони - МП" ООД, ЕИК 115823389, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Надежда" № 8, представлявано от управителя Марин Петков Иванов, срещу решение № 2109 от 9.10.2013 г. по адм. дело № 3043/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора, срещу Ревизионен акт (РА) № 161200441 от 17.05.2012 г., издаден от органа по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 1070 от 24.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Пловдив, при Централното управление (ЦУ) на НАП, с което е отказан данъчен кредит в размер на 49 651 лв. и прилежащи лихви в размер на 10 700.50 лв. и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) (преди Дирекция "ОУИ") - Пловдив, при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 657.03 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал представените по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на Съдебно - счетоводната експертиза (ССЕ). Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски по делото за двете инстанция. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил дали доставките по процесните фактури, издадени от доставчиците - "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД и "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД са реални. По делото е установено, че ревизията обхваща периода от 1.12.2009 г. до 31.05.2011 г. Пред първоинстанционния съд са представени допълнителни писмени доказателства, във връзка с процесните доставки и последващото реализиране на стоките - процесните фактури, договори от 15.12.2009 г. (л. 1180) и от 08.01.2010 г. (л. 1185), сключени между ревизираното лице и "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД, които са били представени и по време на ревизията, приемо - предавателни протоколи (л. 1179 - л. 1203 ), договор от 03.08.2010 г. между ревизираното лице и "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД, предложение и възлагателно писмо (л. 1204 - л. 1208). Представен е заверени преводи от сертификати за качество и количество, ЧМР от 12.02.2010 г. и от 3.03.2010 г. (л. 1241 - л. 1259) по отношение на доставките на урея от Румъния, на прекия доставчик "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД. По делото е допусната ССЕ. В заключението е посочено, че по отношение на доставчика "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД, стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в съответните счетоводни и данъчни регистри, отразени са приходи по доставките, начислени са косвените данъци и счетоводството е редовно водено, съгласно изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Към процесните фактури са издадени съпътстващи документи, като е налице и обвръзка с представените от жалбоподателя приемо - предавателни протоколи. В точка 8 от заключителната част са проследени данните за предадени и получени количества стоки, които имат отношение към последващата реализация на стоките, предмет на доставка от "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД. Констатирано е, че ревизираното лице е разполагало с две наети складови помещения с обща площ около 82 кв. м. Плащанията са извършвани по банков път. По отношение на "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД в заключението на вещото лице е посочено единствено, че издадените фактури на ревизираното лице са включени надлежно в дневника за покупки за м. 08.2010 г. и счетоводното отразяване в дневниците за покупки и продажби е извършено изрядно от ревизираното лице. Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Илона Николова Василева, която е заявила, че е работила във фирма ЕТ "Лилия" като агроном, в една и съща сграда ревизираното лице, като помагала в счетоводството на дружеството. Изготвяла е фактури за продажбите през 2009 г. и 2010 г. на "Н. С. Х. Импорт - ЕкспорЕкспортт" ЕООД. Заявила е, че една част от стоката е идвала в склада на ревизираното лице, а друга част е разтоварвана директно на споменати от получателя места. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, срещу РА № 161200441 от 17.05.2012 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 1070 от 24.08.2012 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 49 651 лв. и прилежащи лихви в размер на 10 700.50 лв. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 657.03 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел РА за валиден данъчен акт, издаден от компетентен орган. В хода на ревизията не са извършени процесуални нарушения. Изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящата инстанция. При установените факти и доказателства съдът е приел за законосъобразен извода на приходния орган, че липсват доказателства за осъществени реални доставки по фактури, издадени от "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД, с предмет на доставка "урея 46%" с включен данък върху добавената стойност (ДДС) в тях в общ размер на 37 651 лв. за данъчните периоди - м. 12.2009 г., м. 01.2010 г., м. 02.2010 г. и м. 03.2010 г. и по три броя фактури издадени от "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД, с предмет на доставка "реклама по БИ ТИ ВИ съгласно договор" с включен ДДС в тях в общ размер на 12 000 лв. за данъчния период - м. 08.2010 г. По отношение на доставчика "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД, съдът е приел, че нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства, че доставките по процесните фактури са осъществени реално. Съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, свидетелските показания и представените в съдебното производство доказателства. Приел е, че липсват доказателства за наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост, както в ревизираното лице, така и в доставчика. Не е доказано самият доставчик да е придобил стоките в претендираните количества, за да може да бъде реализирано реалното им прехвърляне към жалбоподателя. Процесните стоки са родово определени вещи, а в случая липсват доказателства за натоварването и транспортирането им от доставчика до ревизираното лице. Поради изложеното е прието, че единствено счетоводното отразяване на доставките, съобразно изискванията на ЗСч не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. По отношение на доставчика "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД е прието, че доставките по процесните фактури не са реални, защото от доказателствата по делото не е установено, че рекламния клип за популяризиране на дейността на ревизираното лице е бил създаден и е излъчван по БИ ТИ ВИ. В обобщение административният съд е приел, че в проведеното съдебно производство ревизираното дружество не е представило доказателства, които да обосновават правен извод, различен от този на органа по приходите по отношение на доставките по процесните фактури. Постановеното решението е неправилно по отношение на издадените фактури от доставчика "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД. В случая е безспорно установен предметът на процесните доставки, данъкът е начислен от доставчика и ревизираното лице. Основателно е оплакването на касатора, че за да достигне до извода за нереалност на доставките по процесните фактури, съдът не е извършил съвкупен анализ на доказателствата по делото. По делото са представени договори и приемо - предавателни протоколи, съответстващи като дати на процесните фактури. Безспорно е установено, че плащанията по фактурите са извършени по банков път. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението на ССЕ, само поради това, че представените доказателства, в съдебно заседание, въз основа на които е изготвена ССЕ са оспорени от ответника. Съдът е следвало да направи съвкупна преценка на всички представени доказателства и чак след това да прецени дали доказват реалността на доставките по процесните фактури. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице, като обективно и съответстващо на събраните по делото доказателства. Според него стопанските операции са надлежно документирани и точно отразени в съответните счетоводни и данъчни регистри, отразени са приходи по доставките, начислени са косвените данъци и счетоводството е редовно водено, съгласно изискванията на ЗСч. Към процесните фактури са издадени приемо - предавателни протоколи, които доказват, че стоките са предадени от доставчика на ревизираното лице. В точка 8 от заключителната част са проследени данните за предадени и получени количества стоки, които имат отношение към последващата реализация на стоките, предмет на доставка от "Н. С. Х. Импорт - Експорт" ЕООД. Констатирано е, че ревизираното лице е разполагало с две наети складови помещения с обща площ около 82 кв. м. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че при така ангажираните доказателства, органите по приходите законосъобразно са приели, че процесните фактури не обективират реално извършени доставки. По касационното дело са представени седем броя фактури, издадени от същия доставчик на ревизираното лице за предходни периоди, спрямо процесните. Доставките по тези фактури са били признати за реални от приходния орган при извършената предходна ревизия на ревизираното лице, която е приключила с РА № 1601002564 от 1.08.2011 г. От представения предходен РА е видно, че за м. 06.2007 г. и м. 12.2007 г., няма корекции на ползвания данъчен кредит по издадени фактури от "Н. С. Х. Импорт - Експрот" ЕООД. От представените доказателства по делото е видно, че двете дружества са работили заедно повече от две години, което обосновава извода, че се намират в трайни търговски отношения и в настоящия случай не става въпрос за инцидентни доставки. Съобразно представените писмени доказателства, настоящият състав приема, че доставките по процесните фактури са реални. По отношение на това, че издателят на фактурите не е доказал кадрова, техническа и материална обезпеченост, настоящият състав намира, че непризнаването на данъчен кредит само въз основа на това, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на услугите. По изложените съображения обжалваното решение в тази част, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което оспорения РА, в посочената част, да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението е правилно по отношение на издадените фактури от доставчика "Бизнес Моделс Рисърч" ЕООД. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят и от настоящия състав. Предметът на представения договор от 3.08.2010 г. (от л. 1204 до л. 1206), сключен между ревизираното лице и доставчика, е посочен в чл. 1 и чл. 2 от същия. Предмета на доставките по процесните три фактури е "реклама по БИ ТИ ВИ съгласно договор". Първоинстанционният съд правилно е приел, че прекият доставчик не е представил доказателства за изготвяне на рекламни клипове или спонсорски заставки, както и други рекламни форми, чието излъчване не е в противоречие с действащото законодателство, които да бъдат излъчени по телевизията. Не са представени доказателства, че именно рекламен клип за дейността на ревизираното лице е бил излъчван по БИ ТИ ВИ. Правилно е прието от съд, че доказателство за това е и изричното изявление, от страна на "Би Ти Ви Медия груп" ЕАД, че за периода 3.08.2010 г. - 31.12.2010 г. не са излъчвани рекламни клипове на продукти на ревизираното лице. От заключението ССЕ се установява единствено, че издадените на касатора фактури са включени надлежно в дневника за покупки за м. 08.2010 г., като счетоводното отразяване на дневниците за покупки и продажби е извършено изрядно от страна на ревизираното лице. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказана реалността на доставката по издадените от този доставчик фактури и поради това първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице в тази част. По изложените съображения обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер над 731.49 лв. За настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение на ответника, съобразно отхвърлената част от жалбата не се дължи, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. На касатора следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции, съобразно уважената част от жалбата. Съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, касаторът е направил разноски за двете инстанции в общ размер на 4606 лв. Материалния интерес по делото е в общ размер на 60 351.50 лв. (главница - 49 651 лв. и лихва - 10 700.50 лв.). Уважената част е в общ размер на 46 276.98 лв. (главница - 37 651 лв. и лихва - 8 625.98 лв.) Следователно на касатора следва да се присъдят разноски по делото, съобразно уважената част в размер на 3531.84 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,