Решение № 14030 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2010 г.

Решение № 14030 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 149, ал. 5, вр. чл. 146, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искова молба на "Калотина Балкантурист" ЕАД - гр. София, подадена на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 204, ал. 2, вр. чл. 203 от АПК срещу Министъра на финансите и Директора на Агенция "Митници" за сумата от 416 904, 64 лв., представляваща обезщетение за вреди във връзка с изпълнение на задължение по нищожен индивидуален административен акт - т. 4 на Разрешение № 5/9.11.2004 г. на министъра на финансите, за опериране на търговски обект за безмитна търговия намиращи се в зоната на ГКПП "Калотина". С определение от 26.10.2010 г. на основание чл. 206, ал. 1 от АПК, производството по делото е разделено и в частта на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в е прието, че следва да бъде образувано отделно производство, тъй като разглеждането й ще затрудни производството по оспорване на АА. Предмет на настоящото производството е по искане за обявяване нищожността на т. 4 от Разрешение № 5/9.11.2004 г. на министъра на финансите, за опериране на търговски обекти за безмитна търговия намиращи се в зоната на ГКПП "Калотина". С оспорената точка е определено "Калотина Балкантурист" ЕАД - гр. София, в срока на разрешението да отчислява ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец по сметка на Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. В жалбата се излагат доводи за липса на компетентност на министъра на финансите досежно процесната т. 4, тъй като това правомощие за определяне на ежемесечни отчисления не му е предоставено по закон, нито е сключен договор с такава уговорка. Моли да бъде прогласена нищожността на процесната т. 4 от оспорения АА. Ответникът по жалбата - министърът на финансите, чрез процесуалния представител юрк. Цветанова оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители юрк. Енева и юрк. Йорданова, оспорват жалбата. В писмени бележки излагат подробни доводи досежно наличието на компетентност на министъра на финансите да издаде Заповед № 5/9.11.2004 г. включително процесната т. 4 от същата. Ако се приеме обратното следва да бъде обявена за нищожна Заповедта в цялост. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства намира за установено следното: Оспорването е процесуално допустимо, предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ГПК и поради липса на данни за обжалване на процесната т. 4 досежно нейната законосъобразност. От фактическа страна съдът намира за установено, че със заповед № 196 от 2.12.1991 г. на министъра на финансите, видно от представеното по делото заверено копие, на основание чл. 12, във вр. с чл. 17 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол (отм.) чл. 8 и чл. 9 от ПМС № 15 за изменение на валутния режим и въз основа на протокол от 15.10.1991 г. на комисията за провеждане на конкурси за издаване на разрешения за извършване на валутна търговия, в раздел IV, т. 9, буква "в" е дадено разрешение продажбата на стоки и услуги срещу чуждестранна валута да се осъществява на територията на граничните контролно-пропусквателни пунктове, между които процесният на ГКПП "Калотина". В заповедта са посочени няколко условия за осъществяване на валутната търговия, относно инвестициите, размера на отчисленията по сметка на ГУ "Митници" към МФ от реализирания стокооборот във валута - 0,5 %, необходимостта да бъде сключен договор с ГУ "Митници", в който да се конкретизират правата и задълженията на страните. В изпълнение на заповед № 196/1991 г. между ГУ "Митници" и ДФ "Изотимпекс" е сключен договор от 20.12.1991 г. за извършване на безотчетна търговия, като неразделна част от отговора е анекс от 19.12.1991 г. към договора за дружество от 9.08.1991 г., между ДФ "Изотимпекс" и ДФ" Калотина Балкантурист", който урежда отношенията за съвместно извършване на безмитна търговия. Срока на договора е 10 години. По силата на § 56 от ПЗР на ЗИДЗМ /ДВ, бр. 63/00 г./, лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим (обн., ДВ, бр. 12 от 1991 г.; попр., бр. 16 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 17, 57 и 85 от 1991 г., бр. 2 от 1992 г., бр. 46 от 1993 г., бр. 6, 13 и 30 от 1994 г., бр. 30, 64 и 65 от 1996 г.; Решение № 454 на Върховния съд от 1996 г. - бр. 69 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г. и бр. 30 от 1999 г.; отм., бр. 31 от 2000 г.) и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия (ДВ, бр. 64 от 1991 г.), могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, но не по-късно от 31 декември 2002 г. посочената разпоредба на § 56 е отменена с ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 1.01.2002 г. Заварените правоотношения след отмяната са уредени разпоредбата на § 26, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите /ЗИДЗА/ в сила от 1.01.2002 г., съгласно която лицата, получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на Постановление № 15 на Министерския съвет от 1991 г. за изменение на валутния режим (обн., ДВ, бр. 12 от 1991 г.; попр., бр. 16 от 1991 г.; изм., бр. 17, 57 и 85 от 1991 г., бр. 2 от 1992 г., бр. 46 от 1993 г., бр. 6, 13 и 30 от 1994 г., бр. 30, 64 и 65 от 1996 г.; Решение № 454 на Върховния съд от 1996 г. - бр. 69 от 1996 г.; изм., бр. 74 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г. и бр. 30 от 1999 г.; отм., бр. 31 от 2000 г.), заварени към 1 декември 2001 г., могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, удължен с 10 месеца. Съгласно ал. 3 от същия § за 10-месечния период по ал. 2 лицата правят ежемесечни отчисления в размер 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на Агенция "Митници". С § 15 от ЗИД на ЗА, в сила от 1.01.2002 г. редакция на чл. 12в от ЗА е изменена и с текста се предоставя правомощие на министъра на финансите да издава разрешение за безмитна търговия, като редът се определя с наредба на министъра на финансите - ал. 2, чл. 12в ЗА. Издадената в изпълнение на тази законова делегация Наредба № 8 от 3.10.2002 г. на министъра на финансите - § 2, ал. 1 урежда статута на заварените безмитни оператори, които могат да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. Съгласно § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА в сила от 1.01.2003 г., безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. Със заявление вх. № 91-00-1046 от 31.12.2003 г., дружеството - жалбоподател е поискало от министъра на финансите, на посоченото основание /§ 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА/, да се поднови договорът му и се издаде ново разрешение за извършване на безмитна търговия, в обект, разположен на територията на ГКПП Калотина. Изричния отказ на министъра на финансите е отменен с влязло в сила на 25.10.2004 г., решение № 6400/6.07.2004 г., постановено по адм. д. № 2473/04 г. по описа на ВАС, IV отд. Въз основа на влязлото в сила решение на ВАС е издадено Разрешение № 5/9.11.2004 г. на министъра на финансите, за опериране на търговски обект за безмитна търговия намиращи се в зоната на ГКПП "Калотина", съгласно което с процесната т. 4, се създава задължение за жалбоподателя да внася ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец по сметка на Агенция "Митници" 2 на сто от стойността на реализирания за предходния календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. В т. 2 от разрешението е посочено, че същото за са издава за срок от 3 години, считано от изтичане на срока на заварения договор от 23.12.1991 г., удължен с 10 месеца съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДЗА. От анализа на доказателства и нормативната уредба до издаване на процесното разрешение се налага изводът, че дружеството жалбоподателя по силата на законовите разпоредби е заварен безмитен оператор на търговски обекти за безмитна търговия на територията на ГПКК "Калотина". По силата на процесното разрешение дружеството - жалбоподател е осъществявало безмитна търговия, реализирало е стокооборот - съответно печалба и е правило съответните отчисления от стокооборота в полза на Агенция "Митници". Разрешението е издадено в съответствие с разпоредба на § 20, ал. 2 от ЗИД на ЗА, обн. ДВ, бр. 118 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г., съгласно която безмитните оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяване на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. По силата на тази законова разпоредба е налице материална компетентност на органа, издал разрешенията - министърът на финансите, който е овластен по закон да издаде разрешения за продължаване на безмитната търговия при същите условия и ред, при които е било издадено първоначалното разрешение на основание ПМС № 15/1991 г. на Министерския съвет. Тъй като се касае за продължаване статут на безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни негови заповеди и съответно сключени въз основа на тях договори, за продължаване на дейността им като безмитни оператори, същите следва да получат ново разрешение за съответните обекти. В съответствие с текста, срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор, съответно продължаван многократно по силата на законови разпоредби, обсъдени по-горе. Касае се за продължаване на срок на действие на предоставени права при същите условия и ред, при които са били предоставени, което продължаване се осъществява с акт за министъра на финансите - с издаване на разрешение, което запазва същите условия по договора с изтекъл срок, т. е. не само право да се упражнява дейност, но и задължението за ежемесечни отчисления за Агенция "Митници" в размер на 2 % от стокооборота, реализиран за предходния календарен месец в обекта, за който е предоставено разрешението. От анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че законодателят не е предвидил изискване за сключване на нов договор между страните по заварените правоотношения във връзка с извършването на безмитна търговия, а само продължаване на срока на вече сключени такива първоначални договори по силата на Постановление № 15 от 1991 г. на Министерския съвет за изменение на валутния режим с издадена Заповед на министъра на финансите № 196/2.12.1991 г. Продължаването на сроковете е по силата на закона за лицата, получили разрешение за извършване на валутна /заменена с § 26 с безмитна/ търговия, като с разпоредбата на § 26, ал. 3 са определени ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите. Процесното разрешение в т. 2 определя срока на действие, включително и удължаването с 10 месеца, по силата на § 26 ат ПЗР на ЗИДЗА поради което се налага извода, че въпреки че с § 26, ал. 3 е определен 10-месечен период за ежемесечни отчисления в посочения размер, то същият размер на отчисленията имплицитно е включен и в разпоредбата на § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА. Първоначалното продължаване на срока на договорите е станало по силата на § 26, който в ал. 3 е предвидил нормативно и ежемесечните отчисления в процесния размер от 2 процента. С тази първоначална разпоредба е предвидено удължаване на първоначалните договори за срок от 10 месеца. С последващия § 20, ал. 2 се уреждат отношенията по вече предоставени права по предходни разрешения, включително в частта относно месечните отчисления по силата на § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА. Поради тази причина при приемането на § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА не е възпроизведена разпоредбата на § 26, ал. 3. Налага се изводът, че нито в разпоредбата на § 20, ал. 2, нито в § 26, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА е предвидено изискване за сключване на нов договор, в какъвто смисъл е основното възражение в жалбата. Напротив с разпоредбата на § 26, ал. 2 се предвижда удължаване срока на първоначалния договор с 10 месеца, въз основа на получено разрешение, а § 20, ал. 2 получаване на ново разрешение за подновяване на договорите. В първия случай основанието е получено разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС 15/91 г., а във втория предоставени права по предходни разрешения. Изложеното до тук досежно нормативно определения размер от 2 % отчисления от реализирания стокооборот се подкрепя и от последващата отмяна на ЗА, като съгласно § 1, т. 1 от ПЗР на ЗАДС отмяната на ЗА не се отнася за процесните § 26 и § 20 от ПЗР на ЗИДЗА, които се прилагат до приемане на Закона за безмитната търговия. При така установеното е неоснователен довода в жалбата за наличие на нормативно изискване за сключване на последващ договор между страните, тъй като действието на § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА досежно определяне на размера за отчисления е било прекратено по силата на изтичане на определения в тази норма период, в който същата е действала, както и че е недопустимо с нормативна разпоредба да се продължава срок на договор. Първоначалният договор от 1991 г., също е сключен въз основа на определени по силата на Заповед на министъра на финансите № 196/2.12.1991 г. задължения за жалбоподателя, поради което и с цитираната разпоредба на § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА се изисква ново разрешение за подновяване на договорите, които нормативно са с удължен срок от 10 месеца и отчисления от 2 %. Поради тази причина, както беше посочено по-горе § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗА не изисква ново разрешение от министъра на финансите, а срокът на първоначалния договор се счита продължен с 10 месеца, но при нови нормативно определение условия досежно ежемесечните отчисления, а именно процесните 2 %. Продължавайки да извършва да извършва безмитна търговия, като лице получило разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС 15/91 г., жалбоподателят е удължил договора си при условията на ал. 3 от същата разпоредба. С подаване на заявление за издаване на ново разрешение по смисъла на § 22 от ПЗР на ЗИДЗА жалбоподателят е подновил вече удължения си договор по силата на § 26 от ПЗР на ЗИДЗА. Поради тази причина в т. 2 от разрешението, министърът на финансите е посочил, че в срока да новото разрешение имплицитно се включва и законоустановеното удължаване по силата на § 26, включително и нормативно определените ежемесечни отчисления, посочени в процесната т. 4 от разрешението. Със Закона за безмитната търговия (ЗБТ), Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 6.06.2008 г., се определят условията и редът за лицензиране и организиране на безмитна търговия, изискванията за издаване, отказ и отнемане на лиценза и изискванията към обектите за безмитна търговия. За преходния период до влизане в сила на ЗБТ, завареният безмитен оператор е осъществявал дейност по силата само на оспореното разрешение в обектите на ГКПП "Калотина" при същите условия и ред, при които е упражнявал дейността до изтичане срока на договора с Агенция "Митници", на чиято територия са разположени търговските обекти. Доколкото завареният безмитен оператор е ползвал правата от издадените му разрешения, за него са съществували и задълженията по същите разрешения, тъй като продължаването на дейността е при същите условия и ред, по които е била упражнявана до издаване на разрешенията по § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗА. Оспореното разрешение на министъра на финансите е валиден акт, издаден от орган с материална компетентност във всичките му части, включително и в оспорената част по т. 4 за задълженията на дружеството, във връзка с предоставените му със същия акт на министъра на финансите права. По изложените съображения подадената жалба за нищожност на т. 4 от Разрешение № 5/9.11.2004 г. на Министъра на финансите е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,