Решение № 6160 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2012 г.

Решение № 6160 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 1 и 4 АПК на Васил Тодоров Киров от гр. Ямбол за отмяна на решение № 1121 от 23.01.2012 г., постановено по административно дело № 3304 от 2011 г. на Върховния административен съд (ВАС) - пето отделение, с което е оставено в сила решение № 8 от 25.01.2011 г. по административно дело № 337 от 2010 г. на Административния съд - Ямбол. В молбата се твърди противоречие между решението, чиято отмяна се иска, с решение № 14310 от 7.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1306 от 2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение, с което е оставено в сила решение № 262 от 8.12.2010 г. по адм. дело № 299 от 2010 г. от Административния съд - Ямбол. Също така се твърди, че посоченото решение на ВАС представлявало ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения - обосноваващо отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът - кметът на община Ямбол, чрез процесуалния си представител адв. Мариана Христова, оспорва искането за отмяна като неоснователно. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С процесното решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 8 от 25.01.2011 г., постановено по административно дело № 337 от 2010 г. на Административния съд - Ямбол, с което съдът е отменил заповед № 9/17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол за прекратяване на служебното правоотношение на Васил Тодоров Киров на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С второто, посочено в искането съдебно решение, ВАС е оставил в сила решение № 262 от 8.12.2010 г., постановено по адм. дело № 299 от 2010 г. на Административния съд - Ямбол, с което административният съд е отменил заповед № 11/17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Димка Анестиева Иванова за длъжността "старши инспектор" в отдел "Местни данъци и такси", в дирекция "Финанси" на община Ямбол. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК, е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Според съдържанието на искането за отмяна и с писмените бележки се поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, който предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна е непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Според искателя ново обстоятелство представлява постановеното решение № 14310 от 7.11.2011 г. по адм. дело № 1306 от 2011 г. на ВАС - пето отделение. Видно от съдържанието му обаче този съдебен акт не установява наличието на ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор по адм. дело № 3304 от 2011 г. на ВАС - пето отделение. Посоченото решение не представлява и доказателство за съществуването на твърдян от страната факт, релевантен за спорното правоотношение, поради това, решението не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Второто сочено основание в искането за отмяна е чл. 239, т. 4 АПК. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения, за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - заповед № 9 от 17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол и заповед № 11 от 17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол. В случая безспорно се установява, че решението, чиято отмяна се иска и противоречащото му решение, са постановени между различни страни и относно различни заповеди на кмета на община Ямбол. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Твърденията в искането за отмяна за такова противоречие обаче са неоснователни. В случая и страните не са същите. По административно дело № 3304 от 2011 г., на решението по което се иска отмяна, страни са Васил Тодоров Киров и кметът на община Ямбол. По административно дело № 1306 от 2011 г., по което е постановено решението, на което се твърди, че процесното решение противоречи, страни са Димка Анестиева Иванова и кметът на община Ямбол. Липсата на идентичност в страните е самостоятелно основание, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 4 АПК. Изложеното обуславя извода за липса на пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които сочените като противоречащи решения са постановени. Хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е налице само тогава, когато съществува субективен и обективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет) по съдебни производства, по които са постановени противоречиви решения. Пълен идентитет между съдебни решения на една инстанция, влезли в сила, е налице, когато страни, предмет и основание са абсолютно еднакви. В случая обаче е налице следното - различни административни актове като предмет на разглеждане на делата и на съдебните решения като резултат, макар и издадени по идентични случаи. Ако административните дела са с различни страни или относно различен предмет, или няма пълно съвпадение на страни и предмет, няма и противоречие между решенията и отмяната е недопустима. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Както беше посочено по-горе, предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения писмените бележки, по същество претенцията на искателя представлява искане за преразглеждане на решението на Административния съд гр. Ямбол по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Изложените твърдения и доводи могат да се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК и затова изобщо не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, пето отделение, следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,