Решение № 21 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7171/2013 г.

Решение № 21 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7171/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК.

Образувано е по молба на С. К. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 30.08.12 г. по гр. д. № 2662/11 г. на Софийски градски съд, с което са определени квотите, при които е допусната делба на недвижим имот в [населено място] - 15/24 за молителката С. П. и 9/24 за другия съделител П. С.

Молбата се основава на твърдения за допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, вследствие на което молителката била ненадлежно представлявана в двете инстанции от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Освен това молителката се позовава на три броя удостоверения за наследници на родителите и К. Н. и М. Н. и на брат и Д. Н., които според нея установявали новото обстоятелство, че ищецът по делото П. С. е еднокръвен, а не роден неин брат и брат на наследодателя Д. К. Н., а това обстоятелство било от значение за правилното определяне размера на квотите в съсобствеността. И на последно място - основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържа във връзка с твърдението, че молителката е оспорила пред съда и е подала тъжба в прокуратурата по повод декларацията на съделителя П. С., послужила като основание за издаване на невярното и увреждащо я удостоверение за наследници на Д. К. Н. Ответникът в производството П. К. С. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е образувано по иск на П. К. С. срещу С. К. П. за делба на наследствен апартамент в [населено място], [жк], [жилищен адрес], който е посочен и като адрес на ответницата. Изпратеното по делото съобщение, съдържащо препис от исковата молба и приложенията към нея, е върнато в цялост с отбелязване на връчителя от 25.10.2009 г., че по сведение на Е. Н. Ф. от ап. 38 ответницата живее в чужбина. При тези данни районният съд е оставил производството по делото без движение и е разпоредил на ищеца да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата.

От представеното удостоверение № RяБ/14068 от 19.12.2009 г. се установява, че адресът на ответницата по последни данни от 1.01.1980 г. е на [улица]. Изпратеното съобщение на този адрес е върнато в цялост на 25.01.2010 г. с данни, че към момента имотът представлява недовършен строеж, без обитатели в него. С разпореждане от 28.01.2010 г. /лист 22 от първоинстанционното производство/ съдът е постановил съобщението да се връчи по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Това указание е изпълнено, видно от уведомлението и разписката от 24.02.10 г. на лист 26. От този документ се установява, че преди залепването на уведомлението връчителят е посетил адреса на ответницата по исковата молба на датите 30.01.10 г., 14.02.10 г. и 24.02.10 г., без да успее да връчи съобщението на лице, което да се съгласи да го получи. При тези данни следва да се приеме, че съдът правилно е приложил чл. 47, ал. 1 - 6 ГПК. Спазени са всички формални изисквания на закона, при което ответницата е била представлявана в първата фаза по делбата от особен представител. От данните по делото, а и от признанията на молителката, на посочения в исковата молба адрес живеят наематели, допуснати от нея, докато самата тя живее в К., без да е обявила адреса си в чужбина по надлежния ред. Дори да се приеме, че към момента на подаване на исковата нейният постоянен и настоящ адрес е бил неизвестен по смисъла на чл. 29, ал. 3 ГПК, то пак за съда съществува задължение да назначи особен представител, което изискване в случая е спазено.

Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Не са налице и основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Предмет на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е иск за делба на апартамент в [населено място], останал в наследство от съпрузите К. С. Н. /Н./ и М. Д. Н. Съпрузите имат две деца от своя брак - С. и Д., а освен това К. има и син от първия си брак - П. Делбата протича само между П. и С., тъй като Д. е починал през хххх г. При разглеждане на делото в инстанциите по същество са представени три броя удостоверения за наследници: удостоверение № А-000104 от 12.02.09 г. на К. С. Н., в което като наследници фигурират М. Д. Н. - съпруга, С. К. П. - дъщеря, Д. К. Н. - син и П. К. С. - син от първи брак на К.; удостоверение № 001807 от 13.03.10 г. на М. Д. Н., в което като наследници са посочени С. К. П. - дъщеря, Д. К. Н. /починал/ и П. К. С. - син, с пояснението че той е син на К. - съпруг на М., както и удостоверение № 000267 от 3.04.2009 г. на Д. Н. Н., в което като наследници фигурират П. К. С. - брат и С. К. П. - сестра. Представените с молбата за отмяна удостоверения от 2013 г. за наследниците на К. и на Д. не се различават по своето съдържание от удостоверенията, които са били представени пред инстанциите по същество, затова те не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Различно е само удостоверението за наследници на М. Д. Н.. В него като наследници са посочени:

1. С. К. П. - дъщеря; 2. Д. К. Н. - син, неженен, починал на хх.хх.хххх г. и оставил наследници: 2.1. - П. К. С. - син на Д. и 2.2. С. К. П., за която не е отбелязана родствена връзка. Освен че е сгрешено, тъй като П. не е син на Д., а негов брат, това удостоверение не разкрива нови обстоятелства, които да не са били известни на съда при разглеждане на делото за делба в първата му фаза.

Действително, в удостоверението за наследници на М., което е било представено в инстанциите по същество, като неин син фигурира и П., но с направеното в същия документ уточнение, че П. е син на К., съпруг на М. Обстоятелството, че П. не е син на М. се извлича и от удостоверението за наследници на К., представено пред районния съд, в което изрично е пояснено, че П. е син на К. от първия му брак. Обстоятелството, че Д. е еднокръвен брат на П. е подчертано и в исковата молба за делба, предявена от П. С. Това обстоятелство е било известно както на първата, така и на втората инстанция, което е видно и от мотивите на постановените решения. Затова настоящият състав счита, че и третото удостоверение за наследници, представено в молбата за отмяна, не съдържа нови обстоятелства, които да не са били известни на съда при решаване на делото за делба в първата му фаза. Обстоятелството, че въззивният съд не е приложил чл. 8, ал. 3 ЗН, не се дължи на това, че не е имал данни за действителните родствени отношения между страните по делото. Доказателствата, които са представени с молбата за отмяна не разкриват нови обстоятелства, те не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не е установено по надлежния съдебен ред престъпно обстоятелство по смисъла на този текст, което да е от значение за делото.

С оглед изхода на делото, на ответника в производството следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 300 лв. по договора за правна защита и съдействие, представен с молбата за отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,