Решение № 1862 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2009 г.

Решение № 1862 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба подадена от Васко Цветанов Недялков от гр. София, срещу заповед № ЗС-177/18.05.2009 г. на министъра на отбраната на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед, поради което се претендира отмяната й. Ответната страна - министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВАП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед министърът на отбраната на Република България, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредил да се изземе от Васко Цветанов Недялков от гр. София недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на министерство на отбраната и находящ се в гр. София, ж. к. "Изток", ул. "Т. Шевченко", бл. 13, вх. Б, ап. 8, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, считано от 1.01.2006 г. В тази връзка са изложени мотиви, че съгласно акт № 01609/22.05.1999 г. на областния управител на област София, имотът е държавна собственост и е в управление на Министерството на отбраната. Васко Цветанов Недялков е настанен в горепосоченото жилище на основание заповед за настаняване № 217/28.02.1991 г. заедно с Цветослав Станкулов и Красимир Божиновски, в качеството си на волнонаемни служители в спортен клуб ЦСКА и с тях е сключен договор за наем от 28.02.1991 г. и Васко Недялков живее сам в жилището от 1992 г. видно от приложен в досието документ на началника на клуб лека атлетика на ЦСКА, тъй като Станкулов и Божиновски не живеят на адреса и правоотношенията с тях са прекратени. С нова настанителна заповед № 1479/20.07.2004 г. и договор за наем № Д-622 от 20.07.2004 г. на изпълнителния директор на ИА "ДС на МО" Недялков е определен за единствен наемател на горепосоченото жилище, работещ като гражданско лице в Изпълнителна агенция "ВКИ". Тази заповед е със срок "временно за срока на трудово правоотношение с МО". Със заповед № 523/27.12.2005 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция " Военни клубове и информация", считано от 1.01.2006 г. са прекратени трудовите правоотношения с Васко Недялков. Наемателят не изпълнява задълженията си по договора за наем и е преустановил и подаването на декларации за семейно и имотно състояние. С писмо изх. № 62-00-1961/21.05.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "ДС на МО", жалб. Недялков е уведомен, че договорът му се прекратява на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. До настоящия момент наемателя не заплаща дължимото обезщетение и имотът не е освободен, и не е предаден на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". Поради горното е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. Между страните липсва спор и от приложените по делото акт за държавна собственост, настанителна заповед № 1479/20.07.2004 г. и договор за наем № Д-622/20.07.2004 г. се установява, че процесният имот е държавна собственост - частна, включен е във ведомствения жилищен фонд на министерство на отбраната и предоставен под наем на жалбоподателя. Между страните не се спори също, че към момента на приключване на устните състезания по делото имотът, чието изземване е предмет на оспорената заповед, се държи от жалб. Недялков, който не работи в Министерство на отбраната след 1.01.2006 г., когато е освободен от служба видно от заповед № 523/27.12.2005 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция "Военни клубове и информация". Съгласно изявленията на жалбоподателя в жалба - л. 59 от делото, на 24.06.2008 г. му е връчено предизвестие изх. № 62-00-1961/21.05.2008 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "ДС на МО" за прекратяване на наемното правоотношение и освобождаване на заеманото жилище в условията на чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбата за основателна независимо от наведените в нея основания. За да изземе с оспорения административен акт процесния държавен имот, административният орган е преценил, че същия се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание по смисъла на чл. 80а ЗДС. Като такова основание е посочено, че договора за наем е прекратен при наличието на предпоставките за това - чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне (приета с ПМС № 16 от 5.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 16 от 15.02.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 57 от 24.07.2009 г., в сила от 24.07.2009 г.) наричана по-нататък "Наредбата". Съгласно този текст наемните отношения се прекратяват едностранно от страна на наемодателя, когато наемателят или чл. на неговото семейство не отговаря на условията за предоставяне на жилище, ателие или гараж от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната Условията за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, предназначени за отдаване под наем са изрично регламентирани в чл. 13 от Наредбата, а именно т. 1. да имат определена по реда на наредбата жилищна нужда в населеното място, където (служат) работят; т. 2 да не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване; т. 3 да не са прехвърляли жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване, през последните 5 години преди подаването на молбата за настаняване, с изключение на кандидатстващите за общежитие; и т. 4 в тримесечен срок от предоставяне на новото ведомствено жилище да освободят и предадат на съответната териториална дирекция на изпълнителната агенция заеманото до този момент ведомствено жилище или жилищно помещение в общежитие. В ал. 2 на с. т. е предвидено, че "Обстоятелството по ал. 1, т. 1 се удостоверява с протокол на съответната жилищна комисия по чл. 5, обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 - с декларация на лицето, а по ал. 1, т. 4 - с удостоверение от съответната изпълнителна агенция ". Съгласно чл. 28 от ППЗДС "Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора". В чл. 23-24 от договора за наем № Д -622/20.07.2004 г. между изпълнителния директор на ИА "ДС на МО" и жалб. Недялков е предвидено, същия се прекратява на основанията по чл. 27, респективно по реда на чл. 28 - 30 от Наредба № 3/1998 г. на МО за настаняване в жилища, ателиета, и гаражи от ВЖФ на МО (обн., ДВ, бр. 107 от 11.09.1998 г., в сила и понастоящем и е била приложима към момента на издаване на оспорения административен акт), която за прецизност следва да се отбележи, че е различна от посочената по-горе Наредба от 15.02.2008 г. При анализа на цитираните разпоредби и при преценка материалната законосъобразност на оспорения административен акт към момента на издаването му се налага извода, че за да се приеме, че е отпаднало правното основание - договор за наем за държане на имота, следва наемното правоотношение да е прекратено в съответствие със закона - чл. 24 ЗДС, чл. 28 ППЗДС, чл. 238 - 239 ЗЗД и договора между страните - съгласно чл. 28 - 30 от Наредба № 3/1998 г. на МО. От една страна посоченото в заповедта основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата от 15.02.2008 г. не кореспондира на цитираните правни норми. От друга страна посоченото правно основание е бланкетна норма, която препраща към чл. 13 от същата наредба, в който са предвидени няколко хипотези, които пък не са посочени като фактически основания в оспорената заповед, а именно на кое от тези условия наемателят не отговаря, за да се ангажира последицата по чл. 25 от Наредбата, респ. чл. 80а ЗДС. Отделен, но не без значение е въпроса, че всяко едно от тези основания следва да бъде установено по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата. Съгласно тези разпоредби наемното правоотношение се прекратява с административен акт, който се издава в писмена форма и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания, като елементи на писмената му форма. Това изискване за мотивиране е въведено с оглед улесняване на съдебния контрол. В случая обаче е налице несъответствие между посочените правни и фактически основания Административният орган се е мотивирал с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата, която е препращаща към основанията на чл. 13. Посочените фактически основания в заповедта не кореспондират на нито едно от правните основания посочени в чл. 13 във вр. чл. 25, ал. 1, т. 7 от Наредбата. В този случай, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки с посочените норми. При липсата на фактически основания, изложени в заповедта, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на едностранно прекратяване на наемното правоотношение. Изискването за мотивиране на акта при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, тъй като само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледна точка на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДС, респективно цитираните подзаконови нормативни актове, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административно-правния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, противоречието на фактически и правни основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо административният орган не e доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта. В случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, посочените в нормативния текст условия са такива за материалната законосъобразност на административния акт. При тяхното наличие органът е задължен да издаде акта като обезпечи законосъобразността му и да намери точно приложимия спрямо релевантните факти законов текст като спази процесуалните правила по издаването на акта, а като не е изпълнил тези задължения, е налице незаконосъобразност на обжалвания административен акт, която води до отмяната на същия. Изземването на имоти - държавна собственост предоставени за ползване и управление на Министерството на отбраната в хипотезата на чл. 80а от ЗДС е в изключителната компетентност на министъра на отбраната, поради което и с оглед отмяната на акта, съобразно чл. 173, ал. 1 АПК въпросът по съществото на спора следва да бъде решен от административния орган. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установена форма, а именно липса на мотиви, обективиращи правните основания, съответстващи на фактическите за издаването му, което обуславя основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. II АПК, Върховният административен съд, трето отделение,