Решение № 14803 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11706/2013 г.

Решение № 14803 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11706/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, против решение № 7252 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 9362/2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 1 и т. 2 от решение № Ц-15 от 28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението на тричленния състав на ВАС, като счита същото за постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на тричленния състав на ВАС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на ДКЕВР в частта му по т. 1 и т. 2. Ответникът по касация - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Тренева, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на т. 1 и т. 2 от решение № Ц-15 от 28.06.2012 г. на ДКЕВР. Решаващият съд е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е установил, че административното производство е започнало във връзка с подадено заявление от "Булгаргаз" ЕАД на 11.06.2012 г. до ДКЕВР за утвърждаване на цени на природния газ за III-то тримесечие на 2012 г. Предложено е цената на газа за потребителите, присъединени към газопреносната мрежа да е в размер на 809.05 лв./х куб. м, включваща и надценка в размер на 2 %. Към заявлението са приложени документите, доказващи образуването на цената, описани в двадесет и една подточки към т. 2 от него. Сред тях са и доказателства за оповестяване на исканото увеличение на цената чрез средствата за масова информация, съгласно изискването на чл. 27 от НРЦПГ. С точка първа от решение № Ц-15 от 28.06.12 г. е утвърдена, считано от 1.07.2012 г. пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа в размер на 733.23 лева/1000 нм куб. без акциз и ДДС, а с точка втора е утвърдена за същия период и пределна цена на природния газ при продажба от обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД в размер на 740.94 лева/1000 нм куб. без акциз и ДДС. С точка трета са определени пределните цени за продажба на природен газ от крайните снабдители. Съдът е констатирал /предвид раздел V от експертизата/, че при определянето на тези цени, комисията е приела част от стойностите, заявени от дружеството, а други е коригирала. Първата корекция е свързана с количествата, предвидени за доставка по договора с най-високи цени - този, сключен с "Винтерсхал Ердгаз Ханделсхаус Цутг" АД, като същите са намалени от регулаторния орган съответно със 100848 хил. куб. м и 60077 хил. куб. м. Съдът въз основа на изслушаната по делото ССЕ е констатирал, че при това намаляване, комисията е признала количеството в размер на нужното за продажба на клиенти, като е отхвърлила планираното количество за нагнетяване в ПГХ Чирен. Втората корекция касае средния валутен курс на щатския долар към българския лев, изчислен за период от 60 дни до датата на подаване на заявлението с аргумент за икономически по-обоснована оценка на валутния курс в размер на 1.52030 лева. Третият е свързан с намаляване на предложената максимална надценка от дружеството от 2 % на 1.097 % върху цената на входа на газопреносната мрежа /ГПМ/. Тя е изчислена при вземане в предвид на необходимите приходи - възвращаемост на активите, начислена върху регулаторната им база и определената от комисията норма на възвращаемост на капитала от 5 %. от една страна и от друга страна - условно-постоянните и променливите разходи. С оглед на описаните факти, съдът е приел по делото, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-процесуалните правила, поради което не са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 2 и 3 от АПК. Обособил е основните възражения на жалбоподателя в две групи: Първата касае твърдения за нарушение на нормите на ЗЕ и НРЦПГ при определяне на цената на природния газ, което не съответства на разходите за закупуване и доставка на природен газ; немотивирано и необосновано приемане на стойност на щатския долар, на базата на период от 60 дни, а не - 30 дни преди датата на подаване на заявлението, както и относно размера на надценката, (като втори компонент при определяне на цената на природния газ, съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата). Втората група възражения са свързани с довода, че определената цена препятства дружеството, като обществен доставчик на природен газ, да изпълнява лицензионните задължения. Съдът подробно е обсъдил в мотивите си горните възражения, преценявайки ги като неоснователни. Изложил е подробни аргументи в тази насока и във връзка с неоснователността на оспорването. Позовал се е на експертното заключение на ССЕ и на практика на ВАС по аналогични спорове. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на изложени от съда мотиви за неоснователност на оспорването. Съдът е извършил преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство, както и на доказателствата събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател и за необоснованост на правните изводи и противоречието им с приложимия материален закон. Правилно съдът е посочил, че правоотношенията във връзка с образуването на цената на природния газ са регламентирани в разпоредбите на ЗЕ, на НРЦПГ, /отменена ДВ, бр. 38/2013 г., но действала към момента на вземане на оспорения административен акт/ и приетите от ДКЕВР Указания за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители, присъединени към ГПМ, изменени и допълнени с протоколно решение на ДКЕВР № 168 от 30.12.2009 г. По повод прилагане на материалноправните норми на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на природния газ, съдът законосъобразно е приел, че утвърдените от ДКЕВР пределни цени за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите присъединени към газопреносната мрежа, както и на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите при продажба на природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата регламентира двата компонента, които се вземат предвид при определяне на цената на газа при продажбата му от обществения доставчик. Първият е разходите за доставка на прогнозните количества газ от внос, от местни добивни предприятия и от запаси, а вторият е надценка върху цената на входа на ГПМ в размер до 2 на сто. По отношение на първия компонент правилно съдът се е позовал на експертното заключение, според което при утвърждаване на количествата, комисията се е съобразила със заявените количества от клиенти на дружеството в размер на 461 522 хил. куб. м, като намаляването произтича от непризнаване на количествата за нагнетяване в ПГХ Чирен. Направените в тази връзка разходи обаче, не следва да се включват при изчисляването на разходите за доставка на природен газ за крайни клиенти и съответно в цената на входа на ГПМ за периода, през който са извършени доставките, тъй като към този момент те не представляват разходи, а са плащания за закупуване на стоки на склад. В средно-претеглената цена на входа на ГПМ не следва да се включват тези количества - раздел IV от експертизата. Едва при реализирането и продажбата им, те се превръщат в разход. Правилно съдът е посочил в решението си, че комисията не е допуснала нарушение при прилагане на курса на долара за 60-дневен период, като в тази връзка е съобразил, че с оглед изменението на указанията на ДКЕВР, вече липсва изискване на продължителност на този период, а се взема предвид осреднен курс на БНБ, който в най-голяма степен гарантира осъществяването на лицензионната дейност с минимални и икономически обосновани разходи съобразно добрата икономическа практика. В тази насока е и заключението на експертизата. Относно надценката като елемент по чл. 17 от наредбата, надценката правилно е изчислена, като заключението на експертизата сочи, че определената от комисията надценка покрива отчетените разходи за съответния период. Съдът е отчел в мотивите на решението липсата на електронен модел - изчислителна таблица с формули и връзки за изчисляване на надценката по чл. 17, ал. 6 от наредбата. В същото време обаче правилно е посочил, че нарушението не влияе върху крайния акт до степен на незаконосъобразност, тъй като в самото решение се съдържат данни за компонентите на тази надценка. Обосновано решаващият съд е преценил като неоснователно възражението, че определената от комисията цена на природния газ ограничава възможността на дружеството да изпълнява лицензионните си задължения. Видно от заключението в пункт 6, утвърдената цена за процесното тримесечие е с близки стойности до действителните разходи за закупуване на природния газ, а съществуващите разлики в цените на входа на ГПМ и надценката подлежат на компенсиране чрез механизма на надвзет/недовзет приход /уреден в глава V-та, т. 33 и 34 от приетите указания/. С оглед на горните мотиви, следва да бъде прието, че при определяне на цената, регулаторният орган е изпълнил предписанията на закона и наредбата. Като е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,