Решение № 219 от 12.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 904/2018 г.

Решение № 219 от 12.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 904/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 2 от НПК по постъпила жалба от името на подсъдимия Н. Л. Б. срещу присъда от 21.05.2018 г., постановена по ВНОХД № 3064/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с която е признат за виновен в това, че на 05.02.2016 г. в [населено място], на метростанция "В." причинил на С. М. С., полицейски орган, контузия на тестисите с тежък травматичен оток на скротума, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК е осъден на пробация за срок от шест месеца, включваща пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител". С атакувания съдебен акт е отменена изцяло оправдателната присъда от 14.02.2017 г. по НОХД № 8694/2016 г. на Софийски районен съд. С жалбата се иска отмяна на въззивната присъда и признаване на подсъдимия за невиновен. Наведени са доводи за наличие и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че изводът за липса на състояние на хипогликемична криза почива на предположения, че е нарушен материалния закон, като е осъден деец, който е бил невменяем при осъществяване на деянието, както и че наложеното наказание не кореспондира на обществената опасност на деянието и дееца, на отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като изтъква, че съдът не е изследвал задълбочено и не е установил по несъмнен начин алкохолната употреба, количеството на приет инсулин и поетата храна. Твърди, че Б. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Представителят на прокуратурата моли присъдата да бъде оставена в сила. Самият подсъдим не изразява становище по съществото на делото поради липса на спомен за случилото се. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери, че жалбата е допустима – подадена е от името на процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледана по същество е основателна. Като основен спорен въпрос по делото и причина за разнопосочните актове на предходните съдебни инстанции, се откроява въпросът за вменяемостта на извършителя. Въз основа на медицинска документация, свидетелски показания и обясненията на самия Б., по делото е изяснено, че страда от диабетна болест с дългогодишна давност и хронично усложнение, приема инсулинови препарати, а в часовете преди деянието е употребил и алкохол. Фактът, че при пристигането на полицейския патрул поведението му е било неадекватно, е установен по несъмнен начин. С оглед разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК в хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица К. /психиатър/ и В. /ендокринолог/. Тяхното заключение е, че към момента на деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а особеното състояние, в което се е намирал е резултат на алкохолно опиване от средна степен. По време на съдебното следствие в първоинстанционния съд е била назначена нова съдебно-медицинска експертиза. Нейната задача също е била да отговори на въпроса за вменяемостта, но в състава й освен психиатърът д-р С., с оглед данните за комбинирано действие на различни лекарства и алкохол, е бил включен и токсиколога д-р М. Тяхното заключение е, че е голяма вероятността подсъдимият да е бил в състояние на невменяемост поради тежка хипогликемия. Липсата на категоричност обясняват с това, че непосредствено след инцидента не са провеждани консултации с лекар и изследвания на кръвта. Това заключение е кредитирано от Софийския районен съд и е постановена оправдателна присъда. В хода на въззивното производство е преценено, че наличието на две противоречащи си експертни заключения, както и пропускът на вещите лица от втората експертиза да обсъдят дадените от Б. обяснения, е основание за назначаване на тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза, която отново да изследва вменяемостта на дееца. Тя е възложена на ендокринологът д-р В., участвала в първата експертиза, на токсикологът д-р М., участвал във втората, както и на психиатъра д-р К. Заключението е, че подсъдимият е бил в състояние на вменяемост. Подписано е с особено мнение от д-р М. При постановяване на осъдителната присъда, Софийски градски съд е дал вяра на последното експертно заключение, позовавайки се на убедителното становище на експертите, че обективно установените високи стойности на кръвна захар при изследването през нощта в 03. 30 ч. в болницата, не биха могли да съществуват, ако към момента на деянието – 18. 10 ч. вечерта, подсъдимият е бил в състояние на хипогликемия. Настоящият съдебен състав на ВКС намери, че процесуалната дейност на въззивния съд, насочена към установяване на вменяемостта на извършителя, е опорочена, което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Дължимият детайлен анализ на изготвените и приети съдебно-медицински експертизи, особено в случай на съществени противоречия между тях, какъвто е процесният, изисква диференциация на въпросите, по които вещите лица са единодушни, от тези по които имат различия, както и категорично установяване на причините за тези различия. Безспорно изяснените с помощта на експертите, включени и в трите експертизи, обстоятелства от областта на медицината са, че комбинацията от инсулин и алкохол може да доведе до състояние на хипогликемия, което от своя страна да предизвика невменяемост. В такава ситуация стойностите на кръвната захар са около 3 ммол/мл. Симптомите на хипогликемичната криза силно наподобяват тези на алкохолно опиване. Кръвна захар над 24 ммол/мл, каквато е измерена при Б. девет часа и двадесет минути след инцидента, кореспондира на състояние на хипер-, а не на хипогликемия. Въззивният съд е следвало да констатира, че описаните теоретични постановки са възприети от всички експерти, но са отнесени към различна фактическа обстановка, на което именно се дължи съществената разлика в крайните изводи. Задължение на съда, а не на вещите лица е да изясни пълно, всестранно и задълбочено фактите, които да бъдат проверени и интерпретирани от медицинските специалисти в техните заключения. Ако доказателствените средства, с чиято помощ се установяват тези факти са противоречиви, вещите лица могат да изпълнят задачата си, като отговорят на въпросите във варианти, а не като депозират взаимно изключващи се заключения. Работилите по делото експерти са изброили /без различия в становищата/ фактическите обстоятелства, които имат отношение към отговора на поставената им задача. Това са вида, количеството и момента на прием на инсулинови препарати от страна на подсъдимия, изпитите алкохолни напитки, поетите храни и течности преди инцидента. Тъй като изводите на вещите лица и на съда, са базирани и на измерването на кръвната захар, направено повече от девет часа след инкриминираното деяние, всички значими обстоятелства следва да бъдат установени и за този последващ период. Съдът не е положил дължимите процесуални усилия за изясняване на фактите, а експертите са работили с разнообразни и произволни изходни данни. Решаващият аргумент, изтъкнат в мотивите към атакуваната присъда, е невъзможността състоянието на Б. спонтанно да премине от хипогликемия в хипергликемия. Тази интерпретация на експертното заключение е неточна, едностранчива и непълна. Изцяло е пренебрегнато същественото условие, при което експертите /всички работили по делото, без изключение/ застъпват тази теза – да не са приемани захар или захарни разтвори. Именно на данните за такъв прием се позовават авторите на заключението за невменяемост. Те са съобразили сведения от подсъдимия, че поради честите случаи на хипогликемия е имал в джоба си пакет със захар, и когато останал без белезниците в арестното помещение, консумирал около 100 гр. захар. Вещите лица, изготвили другите две заключения, не са отчели подобно обстоятелство, и изводите им очаквано са в обратен смисъл. Друг основен параметър, относно който изходните данни в трите заключения се различават съществено, е времето, количеството и вида на приетия инсулин. В обстоятелствената си част първоначалната експертиза съдържа данни за четирикратен прием, но очевидно те са пренебрегнати, тъй като в разпита си вещото лице В. /стр. 37 от първоинстанционното съдебно дело/ е заявила, че единственият поставен сутринта бърз инсулин е изчерпал ефекта си до обяд. Втората експертиза базира заключението си на трикратен дневен прием на бързодействащ инсулин и на един прием от предишната вечер на инсулин с 24-часово действие. Вещите лица от третата експертиза са приели, че Б. си е поставил инжекция бърз инсулин само сутринта, но именно в тази връзка едно от тях е изразило особено мнение. Напълно закономерно е заключенията да са противоположни, след като при изготвянето им вещите лица са работили с драстично различаваща се информация по основните относими въпроси. Във връзка със споменатото особено мнение на д-р М. съдът също е допуснал съществено процесуално нарушение. Заключението е подписано с особено мнение, което не е изложено. Известни разяснения са направени устно при изслушване на експерта в съдебно заседание. Недопустимо е при решаването на въпроса за вменяемостта на извършителя, съдът да ползва експертиза, която не е изготвена по надлежен ред. НПК въвежда категоричното изискване заключението да бъде писмено. Хипотезата на особено мнение е уредена в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от НПК. Д-р М. е следвало да представи отделно заключение в писмен вид, което не е сторено. Налага изводът, че въззивната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка, което представлява съществено процесуално нарушение и отменително основание. Процесуалните възможности за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства не са изчерпани. Подсъдимият не е отказал на дава обяснения и чрез разпита му, с документи за предписани медикаменти или по друг начин, би могло да се изясни какъв и колко инсулин е приел преди деянието. Известни са лицата, с които е консумирал алкохол, както и продавачката, която им го е предоставила, но не са разпитани, въпреки че експертите са категорични относно значимостта на тази информация. Няма пречка да бъдат събрани и доказателства за случилото се в арестното помещение, най-вече дали е консумирал захар или захарни разтвори. Непроверени са останали и твърденията на Б., че още там му е измерена кръвната захар, а отчетените стойности биха спомогнали експертното изследване. Едва след като разполагат с необходимата им информация, вещите лица биха могли да изготвят достатъчно обосновано заключение. С оглед констатацията за допуснати отстраними процесуални нарушения, доводите за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието не подлежат на обсъждане в настоящото касационно решение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,