Решение № 5924 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2011 г.

Решение № 5924 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Лом против решение от 17.05.2011 г. по адм. д. № 245/2011 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е обявено за нищожно Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5315/20.02.2001 г. на Началника на Митница Видин, потвърдено с решение № 24/19.01.2011 г. на Директора на Агенция "Митници". Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Митко Евтимов Кирилов, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване с жалба за нищожност пред първоинстанционният съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5315/20.02.2001 г. на началника на Митница Видин, с което на Митко Евтимов Кирилов са определени митни сборове за внесен с ЕАД - Тв № 4103/Т-43078/17.10.1999 г. лек автомобил Даймлер Ягуар" в общ размер 13 923 лева. Не се спори по фактите, които са следните: По силата на предоставено му пълномощно, лицето Митко Евтимов Кирилов е упълномощен от Велислав Павлов Трифонов да закупи автомобил от чужбина, да го транспортира и внесе в страната от негово име, да регистрира същия, както и да представлява упълномощителя пред митническите органи, да заплати митата и да извършва всички правни сделки в тази връзка. С транзитна декларация ЕАД-Тв № 4103/Т-43078/17.10.1999 г. упълномощеният Митко Евтимов Кирилов е представил пред Митница Видин лекия автомобил, като в декларацията като страна изпращач/износител е записана Конфедерация Швейцария, а за получател е записано името на упълномощителя Велислав Павлов Трифонов, както и ЕГН и адрес на същия. Тъй като до 20.10.1999 г. процесният лек автомобил не е представен в Митница София за обмитяване, с акт за установяване на митническо нарушение от 14.04.2000 г. е наложен запор на автомобила. С Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 5315/20.02.2001 г. на Началника на Митница Видин е постановено лицето Митко Евтимов Кирилов да заплати митни сборове за внесения лек автомобил в общ размер 13 923 лева. Въз основа на това влязло в сила постановление, получено от Кирилов с писмо с обратна разписка на 27.02.2001 г., което няма данни да е обжалвано, е било образувано изпълнително дело № 34403/2001 г. на Агенцията за държавни вземания. С обжалваното съдебно решение е прието, че обжалваният индивидуалният административен акт - Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 5315/20.02.2001 г. на Началника на Митница Видин, е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Съдът е направил неправилен анализ на разпоредби от Закона за митниците, които са довели до неправилни изводи за допуснато нарушение на административно-производствените правила при издаване на акта, които според съда са толкова съществени, че като краен резултат тангира с изначална невъзможност акта да породи правни последици. Тези пороци, които съдът е приел, че са допуснати в процедурата по издаване на акта, според съда са довели до превратно упражняване на властнически правомощия от органа, доколкото възлагането на административни задължения в общ смисъл следва да отговаря на изискванията за упражняване на правомощията добросъвестно и справедливо, като е възложено задължението за внасяне на митни сборове на лице, което няма качеството на длъжник по смисъла на чл. 202 от ЗМ. Съдът е приел, че същественият правен въпрос е дали като основание за обявяване на нищожността на акта би могъл да бъде порок извън основанията за отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, т. е. липсата на компетентност на органа и неспазване на формата на акта. Съдът се е позовал на правната теория, в която отделни автори застъпват тезата, че при особено съществени пороци на акта, свързани с противоречие на акта с материално-правни разпоредби или съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му, е налице нищожност на административния акт. Отчел е и фактът, че мнозинството автори поддържат тезата, че основанията по чл. 146, т. 3 - 4 АПК могат да засягат само законосъобразността на акта, но не и неговата правна валидност, т. е. същият може да поражда правни последици, докато бъде отменен като незаконосъобразен или пък ако не бъде обжалван, да остане в правния мир, като действащ правен акт. Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материално правни разпоредби от Закона за митниците, както и неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс. На първо място, неправилно е прието, че съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на индивидуалния административен акт водят до неговата нищожност. Основанията за нищожност са тези по чл. 146, т. 1 и 2 АПК, а тези по т. 3 - 4 от същия текст, обосновават незаконосъобразност на ИАА. Тъй като ИАА, издаден през 2001 г. не е бил обжалван в срок и е влязъл в сила, подадената жалба близо 10 години след влизане в сила на акта, е за нищожност. Доводите изложени в жалбата са за незаконосъобразност на ИАА, като се твърди, че при издаването му са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Относими доводи за нищожност каквито биха били липса на компетентност на органа или неспазване на определената по закон форма, не са поддържани и не са установени по делото. При осъществяване на съдебен контрол, първоинстанционният съд е приел, че оспорения ИАА - ППСПДВ е постановен от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Неправилни са мотивите на съдебното решение в останалата част, както относно тълкуване и прилагане на чл. 146, т. 3 - 4 АПК, така и разпоредбите от Закона за митниците - чл. 199 и чл. 202, обосновали изводи за наличие на допуснати от административния орган съществени нарушения на административно-производствените правила. Неправилно съдът се е позовал на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Оформен е режим транзит с декларация ЕАД-Тв № 4103/Т-43078/17.10.1999 г. от лицето Митко Евтимов Кирилов пред Митница Видин за лек автомобил от Швейцария. За получател е записан Велислав Павлов Трифонов, който е упълномощил Митко Евтимов Кирилов. Тъй като процесният лек автомобил не е бил представен пред отправната Митница София за обмитяване, е съставен акт за установяване на митническо нарушение от 14.04.2000 г., наложен е запор на автомобила и е издадено процесното Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 5315/20.02.2001 г. на Началника на Митница Видин, с което е постановено лицето Митко Евтимов Кирилов да заплати митни сборове за внесения лек автомобил в общ размер 13 923 лева. Касае се за отклонение от митническо облагане и неприключване на митнически режим по отношение на лекия автомобил, в нарушение на чл. 45 - 48 от ЗМ и чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМ. Като отговорно лице по режим транзит е вписан Митко Кирилов. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗМ отговорното лице е титуляр на режим транзит, който с подписа си се е задължил да представи процесния автомобил в получаващото митническо учреждение в определения срок. В случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМ не е предвидена поредност за търсене на отговорността, когато за едно задължение е налице солидарна отговорност, както е в случая. В правомощията на митническия орган е да избере към кого от солидарните длъжници да насочи претенцията за установени публични задължения. С оглед изложеното, Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания № 5315/20.02.2001 г. на Началника на Митница Видин не е нищожен акт, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, по мотивите изложени в настоящото решение. Възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност е допустимо само във висящо производство по обжалване на ИАА за незаконосъобразност, каквото настоящото производство не е. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,