Решение № 4480 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2012 г.

Решение № 4480 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Христов Цолев от гр. Русе, против решение № 3 от 8.03.2012 г. по адм. дело № 274/2011 г. по описа на Административен съд гр. Русе. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяване на решението и уважаване на претенцията за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалби е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Красимир Христов Цолев от гр. Русе, с която моли да бъде осъдена Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол гр. София да му заплати парично обезщетение в размер на 500 лв., представляващо имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Агенцията за приватизация /АП/ по прехвърляне на инвестиционни бонове на касатора, без надлежно упълномощаване, и от бюро, което не е било заявено като обслужващо боновата книжка на касатора. Претенцията е за реално претърпяна вреда от намаляване на имущественото състояние на ищеца, изразяващо се в стойността на 500 инвестиционни бона, за които Агенцията за приватизация е регистрирала прехвърлянето им на трето лице, без знание и съгласие на Цолев, както и законната лихва считано от деня на влизане на решението в сила. С обжалваното решение административният съд е установил виновно поведение - действия и бездействия на служители на АП чрез допуснато и реализирано от тях неправомерно прехвърляне на инвестиционни бонове на касатора. Отхвърлил искова претенция като неоснователна, поради изтичане на петгодишната погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Преценявайки правилността на обжалваното решение на основание доводите за отмяна, поддържани в касационната жалба и на основание предмета на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящия състав приема, че решението не е постановено в съответствие с материалния закон - чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, чл. 110 ЗЗД във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, конкретно относно приетото за начален момент на погасителната давност за обезщетяването по ЗОДОВ произтичащо от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган. От доказателствата по делото е установено, че Красимир Цолев е предявил иск по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция за приватизация - гр. София за сумата 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, както и законната лихва върху сумата, считано от влизане на решението в сила. Ищецът е поддържал, че е разполагал с 500 инвестиционни бона, като на 29.09.2003 г. от служители на АП в Регионално бюро на АП с код 219999 в гр. София, е регистрирано прехвърляне на 500 бона от неговата сметка към сметка на името на трето лице, без надлежно заверено и подписано от него пълномощно. При тези установени обстоятелства по делото съдът обосновано е приел, че е налице неизпълнение на служебна дейност от служители на ответника тъй като не е спазен редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимия административен контрол, съгласно Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата и Инструкцията на АП, приета в изпълнение на наредбата. В резултат на неправомерни действия и бездействия на служители на АП е регистрирано прехвърляне на притежавани от касатора инвестиционни бонове от неизвестно лице. Прехвърлянето е станало чрез бюро, което не е обслужващото боновата сметка на касатора, и чрез пълномощно без нотариална заверка, което касатора не е подписвал и не е издавал. Настоящият състав на касационната инстанция намира за правилно приетото от Административен съд Русе, че прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП, която е административен орган и тази дейност е административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Обосновано е прието, че за да извършат прехвърлянето служителите на АП следва да извършат проверка за правилното оформяне на формулярите, визирани в Наредбата и в Инструкцията на АП за приложението й. Безспорно в случая е извършено неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице, без знание и съгласие на касатора и държавата, чрез АП, е отговорна за това. Касаторът Цолев е претърпял реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника установена е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда - т. е. ищецът е доказал отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лев на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове /ЗПФ/, тъй като към датата на прехвърляното /увреждането/ - 29.09.2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена. Към тази дата регистрираните бонове са валидни като след прехвърлянето им, на сметка на трето лице, ищецът е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могъл да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове, и е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. Съдът неправилно е изтълкувал и приложил т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС, като е приел, че давността започва да тече от момента на преустановяване на незаконните действия - т. е. от датата на прехвърляне на ИБ на 29.09.2003 г. Вземането за обезщетение за вреди, които произтичат от фактически действия и бездействия на администрацията става изискуемо от момента на установяването им за незаконосъобразни, което се установява в производството по чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 204, ал. 4 АПК като преюдициален въпрос. Началният момент на погасителната давност за предявяване на тези искове е влизане на сила на съдебното решение, с което действията или бездействията са установени за незаконосъобразни. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и настоящата инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК да реши делото по същество, като уважи предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,