Решение № 2668 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, приподписана от юрк. Григорова, срещу Решение 851/09.05.2023 г., постановено по адм. д. 2786/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което, по жалбата на Б. Сейреков, [населено място], обл. Пловдив [адрес], е отменен Ревизионен акт Р-16001622000189-091-001/21.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, в частта, с която в тежест на Сейреков са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 690,34 лв. и лихви 365,91 лв., за 2017 г. в размер на 2 583,09 лв. и лихви 1 107,23 лв. за 2018 г. в размер на 2 353,25 лв. и лихви 770,10 лв. и за 2019 г. в размер на 449,81 лв. и лихва 101,47 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и нарушение по чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Отправя се искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, Б. Сейреков, не ангажира становище по нея. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред Административен съд Пловдив е оспорен Ревизионен акт Р-16001622000189-091-001/21.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 467/06.10.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Сейреков са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2016 г. до 2020 г. в общ размер на 6916,42 лв. и лихви 2 466,53 лв. Съдът е обосновал извод за неговата частична материална незаконосъобразност. Приел е, че не е доказано от приходните органи обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК (превишение на направените от ревизираното лице за всяка една от спорните 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. а разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс. При концентриране на спора върху началната разполагаема сума на касатора към 01.01.2015 г. първостепенният съд е ценил договор за дарение от 12.02.2013 г., сключен с починалия през 2014 г. негов баща, по силата на който дарителят предоставил на надарения сумата 60 000 лв., за предаването на която е съставена разписка от същата дата. На първо място е посочил, че цитираните доказателства не са оспорени досежно авторството на дарителя по реда на чл. 193 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК, поради което липсва основание да не се признае фактът на извършеното дарение между роднини по права линия от първа степен, нито може да се поддържа, че посочените документи за съставени за целите на ревизията. Административен съд Пловдив отбелязва в решението, че от ревизирания не са представени достатъчно изчерпателни доказателства за доходите на баща му през годините с оглед установяване на произхода на дарените средства, но още към възражението срещу РД е приложено удостоверение с дата 17.07.2006 г., според което Й. Сейреков е заемал длъжността главен мениджър търговия на едро в Търговското представителство на Яуген София за периода 1998 г. 2005 г. Освен това е заявено твърдение, че бащата на касатора е работил дълги години в Коми и в Русия, което е могло да бъде проверено в хода на ревизията. Най-сетне, според изходяща от ревизирания декларация с дата 07.06.2022 г. след смъртта на баща му през 2014 г. недвижимите имоти на последния са придобити от други наследници . Според първостепенния съд обстоятелството, че Б. Сейреков е сключвал договори за заем с банки срещу ипотека, не следва да се тълкува като установяващо, че той не е разполагал с дарената сума с оглед житейската възможност да се притежават спестявания, но същевременно да се ползват изгодни кредитни условия. Не е споделена и тезата на ревизиращите, че след като касаторът е придобил недвижимост през 2008 г., житейски оправдано е да бъде подпомогнат от своя родственик именно в този момент. Решението е валидно и допустимо, постановено от родово и местно компетентен съд съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция, по допустимо оспорване на РА, потвърден с решението на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Дадените от ревизирания писмени обяснения заедно с декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК, резултатите от насрещните проверки и представени документи са подробно анализирани в РД. Не съответстват на събраните по делото доказателства изводите на АС Пловдив относно договора за дарение, ценен като установяващ източник на средствата, с които касаторът е разполагал в началото на ревизирания период. Съгласно чл. 225 ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. С оглед характера на договора за дарение на парични средства, както и целта, за която се предоставят, в ревизионното производство и в съдебното производство по оспорване на РА като доказателства за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на тях парични средства, чрез които е покрило направените разходи, безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че те трябва да доказват предаване на парите. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителят е имал възможност (разполагал е с дарената сума), за да може да я предаде на надарения - Решение 4732 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. 7890/2022 г. и цитираната в него съдебна практика. Обстоятелството, че дарителят Й. Сейреков е разполагал с паричните средства в посочения в договора за дарение размер към датата на сключването му не е доказано. По данни от информационния масив на НАП бащата на касатора считано от 20.07.2011 г. е сключил трудов договор на Пимел Трейдинг ЕООД за длъжността обслужващ работник с основно месечно възнаграждение 333 лв., изменено на 20.04.2012 г. на 335 лв., а по силата на трудов договор с дата 14.07.2013 г., сключен с Надежда 1971 ЕООД същият работи като готвач с месечна заплата 430 лв. Неподкрепено с доказателства за размера на доходите на Й. Сейреков е приложеното към възражението срещу РД удостоверение 763/10.11.2005 г., издадено от ръководителя на Търговско представителство Яуген София, според което същият е заемал длъжността главен мениджър по търговия на едро за периода 04.01.1998 г. 30.11.2005 г., както и заявените твърдения, че от 1974 г. насетне той е работил в Коми СССР, а от 1981 г. в търговското представителство на Главболгарстрой в Москва на неконкретизирани длъжности без данни за получените в тези отдалечени от ревизираните периоди доходи. От приложеното към възражението срещу РД пълномощно с достоверна дата от 23.01.2006 г. със заверка на подписа на Й. Сейреков от завеждащ консулската служба при посолството на Република България в Руската федерация се установява единствено, че на посочената дата и територия е извършено цитираното нотариално действие. Последното не може да бъде ценено като доказателство за имущественото и финансово състояние на ЕТ Й. Сейреков . Изброените доказателства, които АС Пловдив не е анализирал, препятстват обосноваване на извод за възможността на дарителя да спести сумата 60 000 лв., която да дари на касатора на 12.08.2013 г. Необходимостта да бъде доказана възможността на дарителя да предостави безвъзмездно парични средства в определен размер обусловя изследване на имущественото състояние на последния в период, близък до дарението. Разбирането за еквивалентност между доходи и спестявания е лишено от нормативна опора, а следва да се основава на конкретен анализ на установени доходи, но и разходи на даряващия. Изложеното налага извод за правилно установено с РА превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в установените с РА размери, обуславящо възникване на данъчно задължение. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд Пловдив е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, а жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът по касация има право на разноски, каквито са направени за заплащане на държавна такса по жалбата (64,65 лв.). Съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията се присъжда и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1142,12 лв. за всяка инстанция, или общо 2284,24 лв. Разноските, които се възлагат на Сейреков, възлизат общо на 2348,89 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,