Решение № 5493 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2013 г.

ВАСII отделение19.04.2013 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5911/06.11.12 г., постановено по адм. д. № 5784/12 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5493 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1681/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Антон Стоянов Владимиров от гр. София против решение № 5911/06.11.12 г. по адм. д. № 5784/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Главен архитект на Столична община, Севгинар Али Фейзула, Таня Борисова Пеева, Мария Борисова Михайлова, Димитър Николов Баджов, Тодор Николов Грудев и Александър Несторов Несторов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба /редактирана като жалба/ на касатора Владимиров за обявяване нищожността на решението по адм. д. № 4161/08 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил претенцията като е приел, че решението е постановено от компетентен съд, правораздавал в законен съдебен състав, в съответната форма и при ясно изразена воля на съда. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с претенция за отмяната му като неправилно на основание чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, съобразено е с доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Като постановено от компетентен съд, разгледал делото законен състав /чл. 164 АПК и чл. 235, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК/, в изискуемата от закона форма /чл. 235, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК/ при ясни мотиви и в унисон с разпоредбата на чл. 172а АПК, решението по адм. д. № 4161/08 г. по описа на Административен съд София-град законосъобразно е определено като валидно и предявеният на основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК иск за обявяване нищожността му обосновано е отхвърлен. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Тези доводи касаят спора относно законосъобразността на Заповед № РД-50-307/13.11.2001 г. - на Главния архитект на Столична община, разгледан в производството по адм. д. № 4161/08 г. на Административен съд София град и разрешен с влязлото в сила решение, чиято нищожност се претендира в настоящето производство. При наличието на влязло в сила решение този спор не може да бъде пререшаван по арг. от чл. 159, ал. 1, т. 6 АПК и чл. 299, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК. В случай, че касаторът има неуредени облигационни отношения или имуществени претенции, те следва да бъдат предявени и разгледани по общия исков ред, а не по реда на съдебноадминистративното производство. Тези спорове не могат да бъдат разрешени нито в настоящето производство, нито по начина, претендиран в съдебно заседание - чрез изпращане на делото в Районен съд. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 АПК сочи едномесечен инструктивен срок за постановяване на решението, броен от съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото. Обжалваното решение от 06.11.12 г. е постановено именно в този срок, тъй като последното съдебно заседание, в което разглеждането на делото е приключило, е проведено на 29.10.12 г. Липсата на произнасяне по поисканата поправка на протокола не опорочава съдебния акт по смисъла на чл. 209 АПК. Претенцията за предоставяне на безплатна правна помощ чрез процесуално представителство е отхвърлена с протоколно определение от 29.10.12 г. и не е обжалвано в указания от съда законен седемдневен срок. С оглед изложеното обжалваното решение, като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

3