Решение № 6746 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2015 г.
ВАСПетчленен състав09.06.2015 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1076/29.01.2015 г. по адм. дело № 9918/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № ЛС-04-953 от 05.06.2014 г. на министъра на правосъдието, в частта, с която Кирил Станев Карагьозов от гр. София е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6746 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Станев Карагьозов против решение № 1076/29.01.2015 г. по адм. дело № 9918/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 655а от Търговския закон (ТЗ) и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор квалификация и контрол на синдиците (Наредбата) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - министърът на правосъдието, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнагражедние. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение е отхвърлил жалбата на Кирил Станев Карагьозов срещу заповед № ЛС-04-953 от 05.06.2014 г. на министъра на правосъдието, с която Кирил Станев Карагьозов, от гр. София е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно. Съгласно чл. 655а от Търговския закон синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя с наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на дължимите вноски е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ. С чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е определен размера на ежегодната вноска. В ал. 5 на същата разпоредба от наредбата е формулирано правилото, че невнасянето на вноската по ал. 1 е основание за изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ. Анализът на цитираните разпоредби води до извода, че законово основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ е невнасянето на поне две годишни вноски. В разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 от Закона е употребено множествено число - "невнасянето на вноските", докато наредбата оперира с единствено число - "невнасяне на вноската". Следователно подзаконовата разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен - ТЗ. В конкретния случай следва да се приложи законовата норма, предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно които ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. При така установеното противоречие, на основание чл. 5, ал. 1 АПК Върховният административен съд намира, че за реализиране на правната норма, допускаща изключване на синдик от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон е необходимо наличието на неплащане на повече от една вноска за професионална квалификация. Във фактическите и правни основания към заповед № ЛС - 04 - 953/05.06.2014 г. министърът на правосъдието е посочил, че жалбоподателят е изключен от списъка на синдиците, тъй като не е заплатил по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за 2014 г. Изложеното по-горе обуславя извод, че в случая не са били налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ за изключване на Кирил Станев Карагьозов от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. Като е стигнал до извод, различен от горния, Върховният административен съд, Шесто отделение, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и на негово място - постановен друг по съществото на спора, с който заповед № ЛС-04-953 от 05.06.2014 г. на министъра на правосъдието, в частта, с която Кирил Станев Карагьозов е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон, бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия