Решение № 4590 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2012 г.

Решение № 4590 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Тодоров Балканджиев против заповед рег. № К- 8955/03.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, не съдържа реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, извън сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, както и че не е извършил описаните в заповедта нарушения. Прави искане да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбоподателят Балканджиев е назначен като държавен служител, кат. Г-II степен, полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" от Районно управление "Полиция" (РУП) - Горна Оряховица при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Велико Търново. По повод постъпили предварителни данни за допуснати от него дисциплинарни нарушения със заповед № К - 6683/18.06.2012 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно - разследващ орган - комисия от служители на ОД на МВР - В. Търново, която да извърши проверка. В хода на дисциплинарното производство се установява, че инспектор Балканджиев с привличането му в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 28/2011 г. по описа на ОСлО при ОП - В. Търново за престъпление от общ характер и извършената по отношение на него проверка от страна на ТД на НАП - В. Търново, при която има издаден ревизионен акт с установени допълнителни задължения към държавния бюджет извън тези, получени от месечното му трудово възнаграждение, извършва тежко нарушение на служебната дисциплина чрез деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Направена е констатация, че издаденият РА е обжалван от жалбоподателя пред Административен съд - В. Търново, но до настоящия момент няма решение. Комисията приема, че в хода на проверката са установени нови факти и доказателства, водещи до основателно предположение за извършени от него престъпления от общ характер по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК), изразяващи се в това, че е затаил истина в писмените си декларации от 11.02.2010 г., от 16.02.2011 г. и от 24.01.2012 г., подадени по реда на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Дисциплинарно - разследващият орган приема, че е налице системност в извършването на дисциплинарни нарушения видно от кадровата справка и системност в извършването на престъпления при подаване на ежегодните писмени декларации за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. В обобщената справка е направено проследяване на всички предприети спрямо Балканджиев действия от следствените органи, възпроизведени са и констатациите на данъчните органи относно отразените в ревизионния акт факти и обстоятелства. При тези данни дисциплинарно - разследващият орган приема, че с описаните деяния жалбоподателят Балканджиев е нарушил нормите на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № Я - 20619/16.07.2012 г. и становище рег. № Я 20789/17.07.2012 г.). След като се запознава с материалите от проверката, обобщената справка, становището и събраните доказателства, както и с обяснението на служителя рег. № Я- 14911/03.07.2012 г. и с допълнителното обяснение рег. № я-15861/17.07.2012 г., дадено след запознаване с обобщената справка за резултатите от проверката заместник - министърът на вътрешните работи при условията на заместване ( заповед за заместване № Iз-1545/27.07.2012 г.), издава оспорената заповед рег. № К- 8955/03.08.2012 г. № К- 8955/03.08.2012 г. С оспорения акт административният орган приема, че служителят е затаил истина в писмената си декларация от 26.01.2009 г., която по силата на чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 169 от ППЗМВР се подава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (имущественото състояние на държавен служител от МВР), за което с постановление от 14.03.2012 г. на ОСлО при ОП - В. Търново е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 28/2011 г. за престъпление по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс (документно престъпление) и му е взета мярка за неотклонение "подписка", а след извършена проверка на ТД на НАП - В. Търново е издаден ревизионен акт (РА) № 15110116511/03.09.2011 г. с установени допълнителни задължения към държавния бюджет извън тези, получени от месечното му трудово възнаграждение, с което виновно е нарушил т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи служителят да пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Това поведение е определено от дисциплинарно наказващия орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, квалифицирано е като тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав прави следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Същата е подписана от заместник - министъра на вътрешните работи при условията на заместване. Това обстоятелство се установява от заповед за заместване № I з-1545/27.07.2012 г. и заповед № 0-1372/11.07.2012 г. за разрешен годишен отпуск от 10 дни, считано от 30.07.2012 г., т. е. на датата на издаване на оспорената заповед, съвпадаща с времето на отсъствие на министъра, определеният заместник - министър изпълнява неговите функции в пълен обем. Осъществените правомощия и извършените действия от заместник - министъра се считат за такива от името на министъра на вътрешните работи, поради което се налага извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и са изпратени на дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Преди това са приети писмените обяснения на служителя, от което следва, че е спазено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя за издаване на оспорената заповед извън предвидените в чл. 225, ал. 2 от ЗМВР преклузивни срокове е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало с получаване на обобщената справка и събраните доказателства, с които същият е запознат видно от поставената резолюция без да впише точна дата, но след съпоставяне датата на становището (17.07.2012 г.) и тази на издаване на оспорената заповед (03.08.2012 г.), следва, че последната е постановена в предвидения в закона двумесечен срок. Спазен е и вторият, визиран в разпоредбата срок. Въпреки това при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на изискванията за форма, както и на материалноправни норми, които обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт и съставляват основание за неговата отмяна. Оспореният акт формално съдържа изискуемите реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, но в него са налице противоречия, които накърняват правото на жалбоподателя на защита. Описани са следните обстоятелства - затаяване на истина от Балканджиев в писмената декларация от 26.01.2009 г., която съгласно чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 169 от ППЗМВР се подава пред орган на властта за удостоверяване имущественото състояние на държавния служител, за което с постановление от 14.03.2012 г. на ОСлО при ОП - В. Търново е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 28/2011 г., както и издаване на ревизионен акт (РА) № 15110116511/03.09.2011 г. с установени допълнителни задължения към държавния бюджет извън тези, получени от месечното му трудово възнаграждение, които са преценени като нарушения на морално - етични правила - чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, станали обществено достояние и са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Следователно посочено е правното основание без в заповедта да са изложени мотиви в както точно се изразява нарушаването на етичните правила и причините, поради които описаното поведение е преценено като несъвместимо с морала. След като е прието, че е налице бездействие, доколкото е затаена истина в цитираната декларация, то наказанието би следвало да се наложи на основанието, в чийто фактически състав попада това нарушение (чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР). Същото се отнася и до цитираните от дисциплинарно разследващия орган констатации, възприети от ответника, които са направени от служителите на ТД на НАП - В. Търново в съставения ревизионен акт (ползване на финансови средства с недоказан произход в размер на 49905 лв., получаване на комисионна по сделка в размер на 9500 евро; неясни търговски взаимоотношения, изразяващи се в предоставяне на средства от 181989,98 лв. за оборотни средства на "Енита" ЕООД), които съдържат данни за извършвана от Балканджиев търговска дейност, несъвместима със служебните му задължения като държавен служител (чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР). В случая обаче това поведение е определено като несъвместимо с морала, поради което дисциплинарно наказващият орган следва да изложи конкретни съображения в морален аспект, които обосновават негативната обществена оценка. Мотиви относно това с какво се уронва престижа на службата с издаването на постановлението от 14.03.2012 г. за привличането на жалбоподателя като обвиняем и воденото срещу него досъдебно производство № 28/2011 г. не се съдържат както в оспорената заповед, така и в обобщената справка и в становището. В последните са изложени доводи относно издадения ревизионен акт и оценката на дисциплинарно разследващия орган, възприета от ответника, че чрез съставянето му и последвалото негово обжалване деянията на служителя са станали известни на работещите в съдебната система, ТД на НАП - В. Търново, както и на служители на МВР, т. е. станали са достояние на широк кръг лица, с което е уронен престижа на службата. Настоящият състав приема, че само по себе си реализирането на правото на съдебно оспорване от страна на жалбоподателя срещу ревизионния акт не може да се определи като морално укоримо поведение, което да обоснове уронване престижа на службата. Приемането на противното би означавало да се отрече законовото право на защита и възможността да се оборят констатациите в ревизионния акт по предвидения в ДОПК ред. При тези данни следва да се приеме, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на жалбоподателя, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описаните факти и обстоятелства могат да се квалифицират като неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не засягат пряко обществени ценности и не водят до накърняване авторитета на МВР. В подкрепа на този извод е представеното по делото решение № 832/27.09.2012 г. по анд № 1295/2012 г. на Районен съд - В. Търново (оставено в сила с решение № 252/17.12.2012 г. на Окръжен съд - в. Търново), с което Балканджиев е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, описано в оспорената заповед. Твърденията, че деянията на жалбоподателя са станали обществено достояние следва да бъдат преценени във връзка с мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на посочените морално - етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени. Заповедта е издадена и без да са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нормата, на която се позовава административният орган, за да наложи дисциплинарно наказание "уволнение", е нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, според която наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Съгласно чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая посочените в заповедта действия могат да се определят като неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не и като поведение, несъвместимо с морално - етични правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция. Не са представени и доказателства в тази насока. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неприключилото досъдебно производство и издаденият ревизионен акт са приети от административния орган като достатъчно основание за определяне действията на жалбоподателя за несъвместими с цитираните етични правила за поведение на държавен служител в МВР. В случая обаче поведението на жалбоподателя съобразно изложените в заповедта фактически основания е квалифицирано неправилно, а и събраните доказателства не установяват това поведение да съставлява нарушение на етичните правила, уронващо престижа на службата, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По изложените съображения настоящият състав приема, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на жалбоподателя сумата 10 лв. разноски по делото - заплатена държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение