Решение № 5090 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2017 г.

Решение № 5090 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8353/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 3826 от 8.06.2017 г., постановено по адм. дело № 812/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-22222514000290-091-001/3.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1715/12.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която за данъчни периоди 2007 г. - 2012 г. на "Б. М." ЕООД са определени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . По подробно изложени доводи, моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и и да върне делото на административния съд за постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Б. М." ЕООД, в писмен отговор и чрез процесуален представител адв. Бърчев оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение № 3826 от 8.06.2017 г., постановено по адм. дело № 812/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), трето отделение, 49 състав е обявил за нищожен Ревизионен акт (РА) № Р-22222514000290-091-001/03.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1715/12.11.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която за данъчни периоди 2007 г. - 2012 г. на "Б. М." ЕООД са определени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Извършвайки преценка за валидността на оспорения пред него РА, АССГ е развил доводи за това, че същия се явява нищожен. Съдът е констатирал, че представената по делото ЗВР № Р-22222514000290-020-01/22.08.2014 г./ л. 34 от делото/, е издадена във връзка с решение № 1456/14.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С.. ЗВР и издадената след нея ЗВР за изменение, както и оспорвания РА, представени по административната преписка, съдържат отбелязване, според което тези документи са издадени чрез ИС "Контрол", като електронни документи, подписани с електронни подписи от Л. К. К., която издала ЗВР № Р-22222514000290-020-01/22.08.2014 г. и ЗВР № Р-22222514000290-020-02/1.12.2014 г., определена като компетентен орган да издава ЗВР със Заповед № РД-01-132/1.02.2013 г. /л. 26 от делото/ на директора на ТД на НАП-С., както и от Н. В. К. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията / определен със ЗВР/. Установено е, че ЗВР и РА са представени, като възпроизведени на хартиен носител преписи на електронен документ, което е допустимо на основание чл. 184, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, заверени за вярност от ответника по делото (сега жалбоподател) и видно от приложените доказателства са били връчени на жалбоподателя в този им вид по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК . Първоинстанционният съд е отбелязал, че за да отговарят на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК, в случаите когато акта е издаден като електронен документ, РА следва да е подписан с квалифициран електронен подпис (КПЕ) на органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК . Прието е, че по делото не е удостоверено, че ЗВР и РА са подписани с квалифициран електронен подпис на органите по приходите, посочени като техни издатели. Прието е още, че въпреки дадените указания от административния съд за представяне на административната преписка в цялост, в същата не са представени удостоверения по чл. 24 от ЗЕДЕП за лицата Л. К. К. и Н. В. К., издатели на ЗВР и РА. Изведен е извод, че независимо от представените на хартиен носите ЗВР и РА като заверени преписи, в тях не е удостоверено единствено полагането на електронен подпис от органите по приходите, но е удостоверена валидността им от доставчика на удостоверителни услуги, съобразно изискванията на ЗЕДЕП и не съдържат валиден КЕП, който е приравнен на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. С оглед констатираната нищожност на РА, съдът е приел, че не следва да излага доводи по материалната законосъобразност на акта. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., както и в допълнението към същата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от административния съд решение, с което е обявен за нищожен РА. Наведени са доводи, че съдът е следвало да укаже на приходната администрация възможността за ангажиране на доказателства за валидността на електронните подписи, положени в ЗВР и РА. Твърди се, че не е открито производство по оспорване на истинността на документа и съдът служебно не е изискал доказателства за притежаване на КЕП от лицата, подписали електронно ЗВР и РА. Решението е неправилно. В случая правилно съдът е приел, че ЗВР и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. От цитираната разпоредба е видно, че страната е длъжна да представи документа в електронен вид, при поискване. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че в първоинстанционното производство не са дадени изрични указания за ангажиране на доказателства във връзка удостоверяването на КЕП. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Едва пред касационната инстанция с отговора по касационната жалба, задълженото лице е направило възражение за нищожност на РА като подписан с неквалифицирани електронни подписи. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на акта, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП. При условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд има задължение да следи служебно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК му вменява задължение да указва на страните, че за някои обстоятелство от значение на делото не сочат доказателства. В обжалваното решение (лист 11) е посочено, че са дадени указания за представяне на административната преписка в цялост, но поради липса на конкретика това обстоятелство не може да бъде разглеждано като изпълнение на изискването на чл. 171, ал. 4 АПК. На практика изводът за липса на доказателства относно наличие на квалифициран електронен подпис от подписалите акта лица е изграден без предприемането на процесуални действия за изясняване на спора в тази насока. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис идва да установи по безспорен начин изявлението на определено лице, обективирано по електронен път. Ето защо ЗЕДЕП поставя редица изисквания към този подпис. С. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, а в цитираната алинея трета е посочено, че квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 от същия закон. Тези изисквания са следните: подписът да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от същия закон и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. При така очертаната правна уредба и установената съдебна практика, не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният РА е нищожен. Като електронен документ той е подписан с електронни подписи от Л. К. К. - началник - отдел и Н. В. К. - главен експерт по приходите. Съгласно представените пред настоящата инстанция електронен носител и електронни документи (лист 45 от делото), възпроизведени като препис на хартиен носител (лист 46 и 47), ЗВР и РА са подписани с квалифицирани електрони подписи, придружени от издадени от доставчика на удостоверителни услуги удостоверения за КЕП, отговарящи на изискванията на чл. 24 ЗЕДЕП и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа (лист 43 - 48). От представените доказателства и резултатите от проверката на електронните файлове в Интернет /на ел. адрес/ на доставчика "B Trust" и www. infonotary. com по отношение на доставчика "И." - ЕАД/ се установява, че подписалите ЗВР и РА лица са имали КЕП по периоди както следва: Л. К. К. е притежавала КЕП за периода 16.12.2012 г. - 16.11.2014 г. и 17.11.2014 г. - 17.11.2015 г., а Н. В. К. е притежавал такъв за периода 1.12.2014 г. - 01.12.2015 г., от което следва, че процесния РА като електронен документ е подписан към датата на издаването му - 3.06.2015 г., с валидни квалифицирани електрони подписи на двамата актосъставители - органът по приходите, възложил ревизията Л. К. К. и ръководителя на ревизията Н. В. К. и като такъв е правно валиден и поражда действие. Същото се установява и по отношение на ЗВР от 22.08.2014 г. и ЗИЗВР от 1.12.2014 г., подписани към датата на издаването им с валиден квалифициран електронен подпис от издателя им - органът по приходите, възложил ревизията Л. К. К.. Като е стигнал до други изводи и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд - С. град е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да разгледа спорът по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. В този смисъл е постановено Решение № 14105/21.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 8889/2017 г., първо отделение, с което при същите факти е отменено решение на трето отделение, 49 състав на Административен съд - С. град. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, осмо отделение. Водим от горното, Върховния административен съд и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на осмо отделение,