Решение № 11691 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2017 г.

Решение № 11691 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8244/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 2612/20.04.2017 г. на Административен съд София град по адм. дело 3516/2016 г. С него се отменя решение № 2153-21-74/9.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалба на П. Е. с адрес в [населено място] срещу разпореждане № 710405/94 от 27.11.2015 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ София град, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условието за наличие на общ осигурителен стаж 27 години и върната преписката на органа за произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, П. Е., чрез пълномощник адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Е. срещу цитираното решение с доводи за нарушение на материалния закон при неговото постановяване. Свежда се до правен спор следва ли периода на обучение в ССВВУ "Г. Бенковски гр. Долна Митрополия за периода 15.09.1986 - 6.04.1989 г., когато е бил непълнолетен да се зачита за осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 81 ППЗП в редакцията от 1967 г., както счита жалбоподателят, или следва да се зачете за осигурителен стаж само периодът от 6.04.1989 г. до 24.08.1990 г./завършване на обучението/, когато жалбоподателят е бил вече пълнолетен с приложение на разпоредбата на чл. 81 ППЗП в редакцията от 1996 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. От правна страна е съобразил разпоредбата на § 9 от ПЗР КСО и разпоредбите на чл. 81 ППЗП, Закона за всеобщата военна служба на Р. България /отм./, и Указ № 117/31.07.1971 г. от Председателя на ДС на НРБ за откриване на средни военни училища според чл. 2, б. "б" от който на завършилите курса на сержантски училища се признава отбита военна служба. При анализ на тези разпоредби с доводи, че материалният закон няма обратно действие е прието, че за периода на обучение в средно сержантско училище преди навършване на пълнолетие се прилагат нормите по време на протичане на това обучение, обратно на тълкуването на административния орган, който не зачита този период за осигурителен стаж. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. От фактическа страна няма спор по делото. Спорен е въпросът за квалифициране на периода на обучение в средно сержантско училище, когато П. Е. е бил непълнолетен. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен преди 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Буквалното тълкуване налага извода, че времето до 31.12.1999 г. ще се зачита за трудов стаж респективно за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно действащите до този момент - 31.12.1999 г. нормативни правила за категоризиране на този стаж. В тази разпоредба не е вложено съдържанието, прието от съда, че ще се прилагат само нормите по време на протичане/изтичане на стажа, без да се вземат предвид последвалите изменения на нормативната уредба до 31.12.1999 г. Изводите, че материалните норми нямат обратно действие са принципно верни, но когато в закон се преуреждат последиците от факти, осъществени преди неговото издаване и уредени по друг начин в отменени норми, не е налице обратно действие, макар и да прилича на такова. От значение в случая е моментът на възникване на правото на пенсия и моментът на упражняването му. Към този момент следва да се преценява кои са юридическите факти от значение за правото и какви последици законът свързва с тях. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия § 9 ПЗР КСО разпорежда времето до 31.12.199 г. да се преценява и квалифицира съгласно действащата уредба в сила до 31.12.1999 г. Действащите към този момент, а не съгласно отменените/ правни норми са категорични, че за осигурителен стаж от трета категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство чл. 81 ППЗП. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на П. Е. против решение № 2153-21-74/9.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ София град бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение