Решение № 7771 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2017 г.

Решение № 7771 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба на М. А. Й., чрез процесуален представител адв. Н. К., против решение № 662 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 721/2016 г. по описа на Административен съд - П. С атакувания съдебен акт е отхвърлен предявения от ищеца иск срещу ОД МВР - Б. за присъждане на обезщетение в размер на 150 лв., обезвреда за причинени имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление № 15-1116-000830/03.08.2015 г., издаден от началник - група към ОД на МВР Б., сектор Пътна полиция Б., отменено с постановено по делото решение АНД № 595/2016 г. по описа на РС Б. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Ответната страна - ОД МВР - Б. не е изразила становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на М. А. Й. против ОД МВР Б., в която е предявена претенция за сумата 150 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда като незаконосъобразно наказателно постановление № 15-1116-000830/03.08.2015 г., издаден от началник - група към ОД на МВР- Б., сектор Пътна полиция Б.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ОД МВР Б. и е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 15-1116-000830/03.08.2015 г., издаден от началник - група към ОД на МВР- Б., на М. А. Й. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., с което е осъществен състава на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Б. С Решение № 4191/01.06.2016 г. по АНД № 595/2016 г. по описа на съда, обжалваното наказателно постановление е отменено. С решение № 662 от 25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 721/2016 г. по описа на Административен съд - П., е отхвърлена исковата претенция на М. А. Й. за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 150 лв., представляващо причинени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко и непосредствено от административен акт. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Безспорно в случая е налице първата от изискуемите по закон предпоставка, а именно отменен по съдебен ред административен акт. В производството по отмяната му касатора е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, поради което заплатения в тази връзка хонорар не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което да бъде осъден ОД МВР- Б. да заплати на М. А. Й. сумата 150 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съдебен ред наказателно постановление № 15-1116-000830/03.08.2015 г., издадено от началник - група към ОД на МВР- Б., сектор Пътна полиция, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на касатора М. А. Й. за присъждане на адвокатско възнаграждение, се явява основателна. ОД МВР- Б. следва да бъде осъден да заплати на Йорданов деловодни разноски, направени пред настоящата инстанция и в хода на производството пред Административен съд П. в размер на общо 615, 00 лв. - адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 001717 в размер на 300 лв. и 10 лв. държавна такса по адм. д. № 721/2016 г. и Договор за правна защита и съдействие № 005251 в размер на 300 лв. и 5 лв. държавна такса пред настоящата инстанция. В хода на производството пред Административен съд П. надлежно и своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатското възнаграждение. Настоящия състав намира, че при липсата на фактическа и правна сложност на производството и при наличието на данни за приключването му в кратък срок, претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение е в прекалено завишен размер и следва да се присъди в минималния такъв, определен в приложимата Наредба № 1 за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, а именно в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение