Решение № 884 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2008 г.

Решение № 884 от 2.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2799/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./, в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от гр. В. срещу решение от 31.10.2007 г., постановено по гр. д. № 1229/2007 г. на Варненския окръжен съд . В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на варненския окръжен съд. Ответниците по жалбата - Б. А. П. и Е. Р. П. и двамата от гр. В., оспорват същата. Молят решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд - ХII с-в, постановено на 19.03.2007 г. по гр. д. № 4564/2005 г., с което са отхвърлени исковете на Г. П. Г. против Б. А. П. и Е. Р. П. за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в НА № 39, т. III, № 3* н. д. № 378/2001 г. на нотариус Д. Б., рег. № 012 на Н. камара, с район на действие ВРС като привиден, прикриващ договор за гледане и издръжка, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД и поради неплащане на продажната цена, както и иска Г. П. Г. срещу Б. А. П. и Е. Р. П. за предаване владението върху апартамент № 4 на втори жилищен етаж на жилищна сграда в гр. В., ул. "С" № 10, със застроена площ от 68,53 кв. м., заедно с прилежащо избено помещение № 4 с площ от 8.80 кв. м. и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ от 200 кв. м., съставляващо УПИ № V* в кв. 29 по плана на 8-ми микрорайон гр. В., на осн. чл. 108 ЗС. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване твърдяната от нея симулативност на извършената с нотариален акт № 39, том III, № 3* нот. дело № 378 от 2001 г. покупко - продажба на процесния апартамент като сделка прикриваща действителната такава, а именно прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Прието е също така, че по делото не е установено обстоятелството, че договорената покупко- продажбена цена, не е била заплатена. Дори да се приеме, че това е така, според въззивният съд това е основание за възникване на договорна отговорност поради неизпълнение, която се реализира по реда на чл. 79 ЗЗД или чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но не е основание за нищожност на договора. Предвид действителността на договора за покупко - продажба, ищцата не се легитимира като собственик на процесния апартамент, поради което и ревандикационния иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е неоснователен. Тези изводи на въззивната инстанция следва да бъдат споделени. Същите са направени в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на закона на практика не кореспондират с това основание за отмяна на обжалваното решение. Същите касаят обсъждането на събраните по делото доказателства и целят да обосноват извод за необоснованост на обжалваното решение. В тази насока следва да се посочи, че въззивният съд подробно е изложил и обсъдил всички събрани по делото доказателства като хронологично е посочил множеството сключени между страните сделки. В резултат на това, обосновано е направил извод, че по делото не е установено по несъмнен начин / при условията на пълно и главно доказване/ обстоятелството, че сключената покупко- продажбена сделка е привидна като прикрива действителната такава за прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане. В тази връзка правилно е посочено, че по делото не е представен обратен документ, изхождащ от ответната страна, който да разкрива симулативността на сделката. Същевременно представеният по делото договор от 27.11.2001 г. за издръжка и гледане не препраща към договора за покупко- продажба и не установява връзка между тях. Правилно въззивният съд е разгледал този договор като начало на писмено доказателство, даващо възможност за установяване на симулацията да бъдат събирани и гласни доказателства. Показанията на тези свидетели обаче не съдържат ясни и категорични данни, че договорът за покупко - продажба действително е бил привиден. Същевременно в касационната жалба касаторът недопустимо се позовава на показанията на свидетелите, разпитани по представената прокурорска преписка № 5017/2004 г. на ВРП, които не могат да бъдат ценени в това производство, предвид принципа за устност и непосредственост. Твърдението на касаторката, че обратното прехвърляне на магазина с нот. акт № 135, том II, рег. № 1830 дело № 297/2003 г. от 31.07.2003 г. е по повод отказа на ответниците да се грижат за нея и да я издържат, влиза в логическо противоречие с обстоятелството, че на същата дата с НА № 136, т. II, рег. № 1831, н. д. № 298/2003 г. касаторката - ищца е дарила на ответниците 20 кв. м. ид. части от собствената и э ид. част от дворното място, находящо се в гр. В., ул. "С" № 10, цялото с площ от 200 кв. м. С оглед на това изводът на въззивният съд, че симулацията не е доказана е правилен и обоснован. Не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че съдът не е допуснал и изслушал съдебно - икономическа експертиза, която да установи действителната пазарна стойност на процесния апартамент към датата на покупко- продажбата. Дори да се установи, че тази стойност значително надвишава посочената в нотариалния акт обща цена за апартамента и магазина, това само по себе си и при съвкупна преценка с другите доказателства по делото не доказва, че покупко- продажбата прикрива договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за издръжка и гледане . В съответствие със материалния закон е извода на въззивният съд, че неплащането на цената по договора за покупко- продажба не представлява основание за нищожност на сделката, а за реализиране на договорна отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Правилен е и извода на съда, че доколкото ищцата не е установила правото си на собственост върху процесния апартамент, не е активно материалноправно легитимирана да води иска по чл. 108 ЗС и същият е неоснователен. По изложените съображения, решението не страда от визираните в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.