Решение № 1939 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2009 г.

ВАСIII отделение15.02.2010 г.докладчик Галина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 09.03.2009 г., постановено по адм. дело № 4418/2008 г. от Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1939 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Милчев, в качеството му на пълномощник на ЕТ "Ив-Вал-Ди - Димитра Милова", срещу решение № 12 от 9.03.2009 г., постановено по адм. дело № 4418/2008 г. от Административен съд София-град. В жалбата се сочи, че съдът е постановил акта си в "грубо нарушение на материалния закон и процесуалните правила", като се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответниците - Областният управител на област София и ПГО "Кн. Мария Луиза" не вземат становище по касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед наведените с жалбата отменителни основания, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на ЕТ "Ив-Вал-Ди - Димитра Милова" срещу заповед № РД-15-109 от 27.06.2008 г. на областния управител на област София-град, с която на осн. чл. 80, ал. 1 от ЗДС е разпоредено изземването на държавен имот - обект с незастроена площ от 7 кв. м, съставляващ част от УПИ- VI, кв. 198, м. "Лозенец", находящ се в гр. София, бул. "Черни връх" № 37 и актуван с АДС № 05862 от 9.11.2005 г. поради това, че го ползва без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че между страните е имало сключен договор за отдаване под наем на посочения имот - държавна собственост със срок от три години. Приел е също така, че с писмо изх. № 238/2007 г. на ПГО " Кн. Мария Луиза" жалбоподателят е бил уведомен, че договорът ще се счита прекратен, считано от 13.09.2007 г., на осн. чл. 19 от същия - поради изтичане на срока, като му е бил даден едномесечен срок да освободи доброволно заеманата площ. Установено е още, че директорът на ПГО " Кн. Мария Луиза" е сезирал областният управител на област София-град, който от своя страна с писмо изх. № 67/5 от 23.04.2008 г. е уведомил едноличния търговец за започване на процедура по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Писмото е стигнало у адресата, който е депозирал и възражение. При тази фактическа установеност и на базата на заключението на назначената по делото експертиза съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт - издаден от компетентния орган, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на материалния и процесуалния закон. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че липсва идентичност на имота, описан в АДС и този, предмет на заповедта, съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза, която е установила, че различната номерация се дължи единствено на обстоятелството, че е налице нова регулация и имотът е получил нов номер. Решениeто е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, след което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Единственото възражение на касатора - че липсва идентичност на имота, предмет на заповедта за изземване и този, описан в договора за наем - е било обсъдено подробно от съда в мотивите му. Съдът се е позовал на заключението на експертизата, назначена по делото именно във връзка с това възражение. При изслушването и приемането на заключението процесуалният представител на жалбоподателя не е възразил и не е задал въпроси, след което съдът го е приел, като компетентно изготвено. Впоследствие съдът е преценявал това заключение ведно с останалите доказателства по делото и е направил своите изводи. Недопустимо е в касационната инстанция да се правят възражения срещу експертното заключение. Касационната инстанция проверява законосъобразността на съдебния акт, а не събира доказателства. Както се посочи по-горе настоящият състав споделя напълно мотивите на съда от първата инстанция, поради което счита, че обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1