Решение № 1550 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15030/2011 г.

Решение № 1550 от 31.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15030/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез пълномощници юрк. Кованджиев и юрк. Тренева срещу решение № 13426 от 19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 15091/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по оспорване на "Овергаз Изток" АД - гр. Б., в качеството му на универсален правоприемник на "Ямболгаз 92" АД. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е заключението на съда, че "Овергаз изток" АД е спазило изискването за водене на разделно счетоводство. Изложени са доводи за нарушение на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, съобразени с изискванията на Закона за енергетиката и неговите подзаконови нормативни актове. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ № УДВ-13/26.10.2009 г. на ДКЕВР. Ответникът - "Овергаз изток" АД, чрез пълномощници юрк. Николов и юрк. Шейтанова оспорва жалбата като неоснователна. Подробни доводи са изложени в отговор на касационната жалба и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховен административен съд, е отменен по жалба на "Овергаз изток" АД (универсален правоприемник на "Ямболгаз 92" АД) АУПДВ с № УДВ-13 от 26.10.2009 г. на ДКЕВР, с който на дружеството е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси в общ размер на 4 342,79 лв. и лихви за забава за отчетните 2006 г. и 2007 г. Спорът се разглежда за втори път от тричленен състав на ВАС, който е съобразил дадените задължителни указания в касационно решение № 14705/02.12.2010 г. по адм. дело № 9634/2010 г. на петчленен състав на ВАС, относно установяване на фактическите обстоятелства по делото и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. За да отмени АУПДВ на ДКЕВР съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалноправните норми и конкретно на чл. 29, ал. 3 от ЗЕ, регламентиращ, че таксите за лицензионна дейност, заплащани от енергийните предприятия са първоначална за лицензионната дейност и годишна такса за същата дейност. Съдът, на база изслушаната и приета по делото съдебна експертиза е приел, че жалбоподателят, като правоприемник на "Ямболгаз 92" АД, е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ за водене на разделно счетоводство за всяка дейност поотделно. Съдът е приел, че ДКЕВР незаконосъобразно е изчислила таксата въз основа на всички приходи на дружеството, а не само върху лицензионните, поради което е уважил жалбата и отменил оспорения АУПДВ. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и е направил обосновани фактически изводи. В полза на "Ямболгаз 92" АД, чийто универсален правоприемник е "Овергаз изток" АД, са издадени две лицензии - за "разпределение на природен газ" и за "обществено снабдяване с природен газ". Дружеството е начислявало годишни такси по чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ, но с АУПДВ са му начислени допълнителни такива за 2006 г. и 2007 г. предвид справки на дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР и въз основа на годишните финансови отчети на дружеството за съответните години. Административният орган е приел, че дружеството не е спазило изискването по чл. 37 от ЗЕ да посочи приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии, в годишния финансов отчет (ГФО) не са видни приходите от отделните дейности, за да може ДКЕВР да начисли годишните такси по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. Комисията е приела, че годишните такси се дължат върху годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност в пълен размер, от които не се приспадат разходите по чл. 29, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и се определят въз основа на ГФО и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 от ЗЕ. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, според което счетоводната отчетност, водена при дружеството в релевантния период съответства на изискванията на ЗСч и на чл. 37, ал. 1 ЗЕ за отделно отчитане на всяка лицензионна дейност. Вещото лице е изчислило размера на годишните такси от двете лицензионни дейности, който размер съвпада със заплатените такива от дружеството, при който резултат не се явява разлика, която следва да се събира допълнително като фактическо основание за издаване на АУПДВ. При изчисляване размера на годишните такси експертът е съобразил размера им по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, а като основа е съобразил само приходите от лицензионни дейности. Към тези приходи за дейността "обществено снабдяване с природен газ" експертът не включва приходите от продажбата на природен газ, равни на разходите за закупуването му. Именно тези приходи са включени към основата при определяне на таксата от ДКЕВР, която е ползвала посочените в ГФО на дружеството общи приходи и не е съобразила изпращаните от дружеството периодично отделни справки, в които е давана информация за приходите от лицензионни дейности. Въз основа на пълно установените факти и обстоятелства по спора съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи. По спорните въпроси е прието, че дружеството е водило отделна счетоводна отчетност по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗЕ. Въз основа на годишните счетоводни отчети на дружеството и заключението на неоспорената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, обосновано е прието, че "Овергаз изток" АД, като правоприемник на "Ямболгаз 92" АД е спазил разпоредбата на чл. 37 от ЗЕ, като са посочени приходи по други видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии, респ. в годишния му финансов отчет са видни приходите по отделните лицензии, за да бъдат начислени таксите от ДКЕВР при спазване на изискванията по посочената тарифа, съответно на чл. 3, ал. 2, т. 2 от нея. В тази връзка наведеното касационно оплакване е неоснователно. Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с чл. 37 от ЗЕ - ал. 1 "Енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени", като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕ - "Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията: 1. годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади; 2. отчетна информация по видове дейности". В съответствие с чл. 29, ал. 5 от ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ за лицензия по чл. 39, ал. 1 от закона се събира годишна такса - 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 от закона. Посочените правни разпоредби определят изискванията относими към начисляването на годишна такса за съответна лицензионна дейност от ДКЕВР. Неоснователно е касационното оплакване за незаконосъобразност на решението, в което е прието, че в стойността на приходите не следва да се включват тези от продажба на природен газ. Правилно съдът е приел, че природният газ се закупува и продава на цената, на която е закупен, поради което не се формира приход. Според описанието на лицензионните дейности в издадените лицензии и според легалните определения на двете лицензионни дейности по т. 49 ДР ЗЕ - "разпределение на природен газ" е дейност по"транспортиране на природен газ през разпределителните мрежи" и по т. 16 ДР Наредба за регулиране на цените на природния газ - "обществено снабдяване с природен газ" е дейност по отчитане, фактуриране и инкасиране на природен газ. По дейността "разпределение на природен газ" приходите следва да се формират на база разходите на дружеството по транспортиране на природния газ през разпределителната мрежа и възвръщаемост на капитала, а по втората дейност "обществено снабдяване с природен газ" - приходите следва да се формират на база разходите на дружеството за отчитане, фактуриране и инкасиране на природния газ и възвръщаемост на капитала. Приходите от продажба на природния газ, равни на разходите по закупуването му, не следва да се вземат предвид като приход от лицензионна дейност, тъй тази дейност не е такава по смисъла на описаните по-горе легални определения. Дейността по продажба и закупуване на природен газ също е лицензионна, но в случая жалбоподателят няма такъв вид лицензия. Такава лицензия има неговият доставчик на природен газ, който е задълженото лице за заплащане на годишни такси във връзка с годишните му приходи по издадената лицензия. Ето защо, като е формирал дължимата такса въз основа на приходи и от нелицензионни дейности на дружеството, административният орган е издал незаконосъобразен акт. Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, поради което е отменил АУПДВ. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е с изведените законосъобразни правни изводи въз основа на изяснените фактически обстоятелства, при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника - "Овергаз изток" АД, на основание чл. 143, ал. 4 вр. с чл. 228 АПК, в полза на последния следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,