Решение № 11738 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от Р. Г. К. срещу решение 245 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело 280/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С обжалваното решение, административният съд е оставил без уважение жалбата на Р. К. против заповед РД-Е-113-02-60/01.09.2023 г. на Управителя на НЗОК. Искането е за отмяна на решението на административния съд, поради незаконосъобразността му. Ответник по касационната жалба управител на НЗОК, чрез процесуален представител по пълномощие иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, по съображения в приложено становище. Представител на Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Страните нямат спор по фактите. Административното производство е започнало по искане на касационния жалбоподател по заявление Е113-02-55/10.08.2023 г., с което се кандидатства за заплащане на медицински услуги изследвания и лечение и евентуална операция в УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник София, на стойност 1200 лв. плюс 800 лв. и 2500 лв., с диагноза [заличен текст] . Към заявлението е приложена относима медицинска документация, която в условията на чл. 46, ал. 1 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане е проверена от специализирана комисия, която след обсъждане стига до заключение, че следва да бъде постановен отказ по заявлението. Управителят на НЗОК е съобразил становището на специализираната комисия и е издал оспорваната заповед. Административният съд не е установил да са допуснати процедурни нарушения в проведеното административно производство. За да издаде оспорваната заповед, ответник по касационната жалба не е намерил правно основание в приложимите разпоредби за да уважи искането. Първостепенният съд е изложил мотиви за компетентността на административния орган да издаде оспорваната заповед и не е намерил съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната й. По отношение на осигурителния статус на касационен жалбоподател няма спор. Именно поради това, административният орган е приел, че заявлението не може да бъде уважено тъй като исканото лечение не се заплаща и е в изключенията по чл. 6 от Наредбата. Верни са изводите на съда, че административният орган е провел обсъждане по искането за финансово подпомагане, че съвкупно медицинската услуга е включена в обхвата на задължителното здравно осигуряване и се заплаща от Националната здравноосигурителна каса. По тази причина, искането не може да бъде уважено, защото не попада в обсега на законова или подзаконова разпоредба. Именно в изпълнение изискването на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, административният орган съобразявайки становището на специализираната комисия, постановява отказа си при посочване на друг механизъм за получаване на медицинска услуга. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват предпоставките по чл. 4 от Наредба 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, т. к. обхватът на заявената услуга не се включва в уредените в подзаконовия нормативен акт хипотези. В процесния случай по категоричен начин е установено, че не са налице условията на чл. 4 от Наредбата, тъй като заявената за одобряване на заплащането медицинска услуга е извън обхвата на услугите, на които лицата над 18-годишна възраст имат право на заплащане по реда на Наредбата. При правилно приложение на материалния закон, е формиран изводът на първоинстанционния съд за липсата на нормативно установените предпоставки за одобряване на заплащането на заявената медицинска услуга, тъй като същата не попада в обхвата на чл. 4 от Наредбата и е извън предмета на заплащане на медицинските и други услуги за лица над 18 години и може да бъде извършена в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, както и в лечебни заведения за болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК по КП. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Основава се на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на решението са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е установен в Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК, или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. При проведена процедура без да са допснати съществени нарушения и обсъждане на приложената медицинска документация, административният акт, който се оспорва е издаден в съответствие с изискванията за това. Административният съд е описал подробно фактологията по спора и е направил правилна преценка, че жалбата, с която е бил сезиран е неоснователна. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Правните изводи на решаващия съдебен състав са правилни и съответстващи на фактически установените обстоятелства. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Неоснователни са касационните доводи за незаконосъобразно издаден административен акт и постановено съдебно решение. В касационната жалба и във връзка с бланкетните оплаквания не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и отнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване. В решението на първоинстанционния съд са обсъдени както изводите на административния орган, така и оплакванията на жалбоподателя в цялост и в съответствие с приложимото право. Неоснователно е искането на касационен жалбоподател за отмяна на решението на Кюстендилския административен съд в частта, с която е осъден да заплати разноски в полза на НЗОК. По делото е постановено определение на съда от 29.01.2024 г., с което решението от 18.12.2023 г. е изменено и отменено в частта за разноски. С оглед на горното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.С оглед на горното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение