Решение № 421 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 272/2008 г.

Решение № 421 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 272/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1* от 8.11.2007 г. по гр. д. № 1282/07 г. Окръжен съд гр. П. е отменил частично решение № 131 от 19.07.2005 г. по гр. д. № 5842/04 г. на Районен съд гр. П. Допуснал е съдебна делба на построената в УПИ Х-402 на кв. 11 по плана на с. М. едноетажна жилищна сграда застроена на 60 кв. м, между С. К. Р., С. Р. В. и В. Р. В. при квоти от по 1/3 ид. ч. Оставил е в сила решението в частта, в която искът делба на сградата по отношение на Р. С. В. е отхвърлен. В частта, в която исковете за делба на дворното място и по чл. 30, ал. 1 ЗН са отхвърлени, решението е влязло в сила. Срещу решението на въззивния съд са подадени жалби от С. Р. и от Р. В. Ответникът по касация С. В. оспорва жалбата на С. Р., не оспорва жалбата на Р. В. Ответникът по касация В. В. не взема становище по жалбите. Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок от легитимирани лица, насочени са срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговарят на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбите пороци на решението, приема за установено следното: За да допусне делба на жилищната сграда в парцела въззивният съд е приел, че свидетелските показания са противоречиви досежно момента на построяване на сградата, затова не ги е кредитирал. Обсъдил е представените писмени доказателства за закупувани материали но приел, че те с тях не се установява в коя сграда са вложени. С. Р. не доказала твърденията си, че сградата е била построена след сключване на брака и с наследодателя и затова приел не била съпружеска имуществена общност. Съдът не уважил и възражението на Р. В., че е придобил сградата по приращение. Изложил е доводи, че в завета бил включен само терена, а сградата е останала в наследство отделно от земята, затова следва да се допусне до делба в която внукът като непряк наследник не следва да участвува. В касационната жалба на С. Р. се твърди, че съдът не е преценил всички доказателства по делото. Жилищната сграда не била описана в завета и с оглед показанията на свидетелите следвало да се приеме, че е построена след сключване на брака между нея и наследодателя, затова била съпружеска имуществена общност, а не лично имущество на наследодателя. Квотите на съсобственост на сградата били 4/6 за нея и по 1/3 за синовете С. и В. В. В жалбата на Р. В. се излагат доводи че незаконосъобразно съдът допуснал делба на жилищната сграда. Тя не била вписана в завета тъй като към момента на съставянето му била незаконно построена. като собственик на терена той придобил сградата по приращение, затова и искът за делбата и следвало да бъде отхвърлен. Видно е от данните по делото, че страните имат общ наследодател Р, починал на 08.06.2003 г. Ищцата С. Р. е негова съпруга, ответниците С са негови синове от предходен брак, а Р. В. е внук, син на С. В. С нот. акт № 24 от 26.08. 1971 г. Р. Р. бил признат за собственик на къща и дворно място с площ 6 343 кв. м. за което били отредени парцели II-50, V-50 и VI-50. Жалбата касае делбата на сградата построена в парцел ****, сега идентичен с УПИ Х- 402. Със завет от 21.09.1988 г. наследодателят завещал на внука си Р. собствения си парцел **** в кв. 11 по плана на селото. На 24.11.1988 г. наследодателят сключил брак с ищцата С. Не се спори, че с акт № 21 от 7.04.1995 г. Община "М" гр. П. узаконила построената от Р. Р. жилищна сграда в парцел ****. С отменително решение № 148 от 8.05.2007 г. по гр. д. № 568/06 г. ВКС I ГО е приел, че парцел **** бил индивидуална собственост на наследодателя, който се разпоредил с него в полза на внука си Р. Тъй като С. Р. не е приела наследството по опис, искът и по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен. Съдът е върнал делото за ново разглеждане само по отношение на къщата, като е указал на съда да прецени всички събрани по делото доказателства. Жалбата на С. Р. срещу въззивното решение е неоснователна. По делото няма категорични доказателства че процесната къща е построена след сключване на брака и с наследодателя. Законосъобразно съдът е приел, че с оглед доказателствената тежест, с ангажираните доказателства ищцата не е установила твърденията си че къщата е съпружеска имуществена общност. Свидетелските показания са противоречиви и взаимно изключващи се, а писмени доказателства установяващи етапите в строителството, предвид факта че сградата е незаконно построена, няма. Архитектурният проект е изготвен с цел узаконяване на сградата през 1995 г. Съдът е обсъдил и писмените доказателства установяващи закупуването на строителни материали за които не е доказано в коя къща са вложени. Предвид на обстоятелството, че ищцата и наследодателя са живели на съпружески начала без да имат сключен брак в продължение на две или три години, възможно е строежът да е бил осъществен по време на фактическото съжителство, което обаче не дава право на ищцата да претендира за по-голям дял. Както беше посочено по-горе, не е категорично установен момента на построяването, а от тук и статута на сградата като съпружеска имуществена общност. Жалбата на Р. В. е също неоснователна. Изводът на въззивния съд, че със завещателното разпореждане на касатора е завещано само дворното място кореспондира с доказателствата по делото. Действително, според чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройката върху нея, но текстът предвижда изключение - освен ако е установено друго. В случая е установено друго, че на касатора е завещан само парцела. Заветът е учреден два месеца преди сключване на брака, а както беше прието по-горе, къщата е построена преди сключването му. Ако волята на наследодателя е била къщата също да бъде включена в завета, той е щял да я включи така, както е направил със завета в полза на сина си С. На 17.12.1988 г. Р. Р. е завещал на С. Р. лека колаи 1/2 ид. ч. от къщата в парцел ****. Съпоставяйки съдържанието на двата документа може да се направи извод, че наследодателят е завещал конкретно посочени вещи и имоти. Затова, ако е имал намерение в завета на внука си да включи и къщата, той е щял да опише и нея независимо от незаконността на построеното, както е направил това по отношение къщата завещана на сина си С. По изложените съображения касационните жалби на заявените в тях основания са неоснователни, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, страните не си дължат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 218и ГПК (отм.), ВКС