Решение № 4806 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2019 г.

Решение № 4806 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 12 от 07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2317 по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение Община Варна е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди от събарянето на съсобствена къща, находяща се в гр. Варна, ул. "Чонгора" № 80, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата на следните лица, както следва: на П. Н. - сума в размер на 12000, 00 лв.; на Д. С. - сума в размер на 4000, 00 лв.; на С. Н. – сума в размер на 4000, 00 лв. и на Х. Х. – сума в размер на 4000, 00 лв. Наред с това, Община Варна е осъдена да заплати на П. Н. - сумата от 1229, 13 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 12000, 00 лв., считано от 30.06.2014 г. до завеждане на исковата молба – 08.08.2018 г. и на Д. С., С. Н. и Х. Х. суми от по 409, 71 лв. представляващи лихви за забава върху главницата от 4000, 00 лв., считано от 30.06.2014 г. до завеждане на исковата молба - 08.08.2018 г. Община Варна е осъдена да заплати на посочените лица и разноски за първоинстанционното производство, както следва: на П. Н. - сума в размер на 960, 00 лв.; на Д. С. - сума в размер на 740, 00 лв.; на С. Н. – сума в размер на 560, 00 лв. и на Х. Х. – сума в размер на 560, 00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, а предвид изложеното в нея се поддържа и становище за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Касационният жалбоподател се позовава на казаното от свидетеля Й. Й. и твърди, че съвкупната преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели с останалите доказателства по делото не водят до безспорност на извода, че действията по събарянето на къщата са били извършени за сметка на Община Варна. Поддържа, че съдът дал неправилен отговор на въпроса дали извършените от страна на служители при Община Варна действия представляват действия по подпомагане и възстановяване при бедствия и дали са извършени при спазване на закона или в изпълнение на административен акт. Изразява се становище, че от страна на ищците не било проведено пълно и главно доказване на конкретните незаконосъобразни действия чрез представяне на доказателства за фактическо извършване на тези действия именно от Община Варна, установяващи факта на събаряне на техните сгради. Свидетелските показания на свидетелите, посочени от ищците били противоречиви, предубедени и обслужващи тезата им. Наред с това били в противоречие с останалия доказателствен материал. Анализира се казаното от свидетелите, като се правят изводи, на основание които се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявените срещу Община Варна обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответниците П. Н., Д. С., С. Н. и Х. Х., чрез адв. Я. Якимов, оспорват касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Преди съдебното заседание пред настоящия съд е постъпила молба, в която се изразява писмено становище по касационната жалба в идентичен смисъл. Представят се доказателства за сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и се иска тяхното присъждане. Прави се позоваване се на съдебна практика на Върховния административен съд. В съдебното заседание ответниците по касация не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. По делото не е спорно, а и въз основа на представените нотариални актове и удостоверение за наследници първоинстанционният съд е установил собствеността на настоящите ответници по касация по отношение на сграда на един етаж в гр. Варна, ул. "Чонгора" № 80, състояща се от две стаи, входно антре, маза, пристроена стая с тоалет и баня, гараж в двора, съгласно данъчна оценка с площ от 40, 00 кв. м., а пристройката с площ от 30, 00 кв. м., построени в дворно място с площ от 420 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор № 10135.5504.485. Установено е също така, че на 19.06.2014 г. в района на гр. Варна паднали изобилни валежи, предвид което кметът на Община Варна обявил бедствено положение с начало 00, 00 ч. на 20.06.2014 г. на територията на район "Аспарухово" със Заповед № 2068 от 20.06.2014 г. С негова Заповед № 2070 от същата дата било възложено на кмета на район "Аспарухово" незабавно да организира и възложи оценка на състоянието на засегнатите от бедствието обекти и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, като за целта назначената към района комисия по чл. 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да състави констативни протоколи. На 25.06.2014 г. кметът на район "Аспарухово" издал Заповед № 86, с която на основание чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 195 и чл. 196 ЗУТ и извършен оглед на възникнали свлачищни процеси в гр. Варна, в изпълнение на Заповед № 1397 от 07.05.2014 г. на кмета на Община Варна, било наредено да се освободят незабавно жилищни сгради поради възникналата непосредствена опасност от самосрутване, следствие на активизирани свлачищни процеси. Между изброените сгради е посочена и процесната на ул. "Чонгора" № 80. Било разпоредено в срок от 2 часа от получаване на заповедта обитателите на имотите да предприемат действия по охрана, обезопасяване и опразване от малотрайни, взривни материали, продукти, стоки, оборудване и др. На 27.06.2014 г. кметът на Община Варна издал Заповед № 2195, с която било наредено незабавно сгради с нарушена конструкция, следствие на бедствието от 19.06.2014 г. в обхвата на Заповед № 2068/2014 г. и Заповеди № 78, 79, 80, 81, 82, 83, 86, 87 от 2014 г., издадени от кмета на район "Аспарухово" да се освободят от хора, механизация, материали и др. В т. 5 от заповедта е посочено, че фирмите ангажирани с дейностите по разчистване на поземлените имоти и отстраняването на сградите да започнат незабавно изпълнение на заповедта в обхват Централен пазар, на юг. ул. "Моряшка, на изток ул. "Нишана", на запад ул. "Кирил и Методий". Относно процесния имот конструктивно становище не е представено по делото. Приобщен е "Опис" от 30.06.2014 г., подписан от четири лица, между които Й. Б. (главен експерт икономист към Дирекция "Социални дейности" в Община Варна), видно от който от сграда в гр. Варна, ул. "Чонгора" № 80 било изнесено имуществото със съгласие и под наблюдение на собствениците, като същото е пренесено до настоящата им квартира. Установено е от съда, че на 30.06.2014 г. в 18, 00 часа е проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия, на което е докладвано събарянето на къщи, гаражи, мостове и др., необходимостта от почистване и в други квартали на гр. Варна, както и че всички заповеди за евакуация са изпълнени. За район "Аспарухово" било докладвано, че 14 къщи са съборени - ул. "Иван Шишман" № 5 А, ул. "Моряшка" № 59, 61, 30, ул. "Кирил и Методий" № 111 А, Б, В, ул. "Розова долина" № 53, ул. "Горна Студена" № 68, както и че в момента се събарят - ул. "Младост" № 13, 14, 15, 16, ул. "Чонгора" 80, ул. "Маркови кули" № 35 А. За удостоверяване събарянето на жилищната сграда на ул. "Чонгора" № 80 в гр. Варна на 19.08.2014 г. е издадено удостоверение от Община Варна, район "Аспарухово". Съдът съобразил и казаното от разпитаните по делото свидетели С. А., И. Г., Й. Б. и Й. Й., което кредитирал и обсъдил ведно с приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приел за установено, че в ПИ с идентификатор 10135.5504.485 е имало застроени два самостоятелни обекта - еднофамилна жилищна сграда на един етаж с площ от 57 кв. м и пристройка с площ от 30 кв. м, представляваща постройка на допълващото застрояване, които са съборени към момента на огледа. Жилищната сграда се е състояла от три стаи, входно антре, тоалет и баня, без упомената квадратура по нотариален акт, с площ от 40 кв. м. по данъчна оценка, а по скица със застроена площ от 57 кв. м. и пристройка от 30 кв. м., при пазарна стойност на обектите 24120, 00 лв. При така установеното от фактическа страна, съдът приел от правна страна предявените искове за присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на ищците от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Община Варна по събаряне на сгради, находящи се в гр. Варна, ул. "Чонгора" № 80 за допустими, а по същество – за основателни. Направил извод, че фактът на събарянето на къщата и пристройката на посочения адрес е установен въз основа на събраните доказателства, включително и въз основа на непротиворечивите показания на свидетелите. Събарянето било извършено на 30.06.2014 г. в рамките на обявеното от кмета на Община Варна бедствено положение. Нареждането за извършване на действията по събарянето на обектите било дадено от общинската администрация и било извършено за сметка на Община Варна. Фактът, че сградата на ул. "Чонгора" № 80 била определена за събаряне, според съда, се установява от всички данни по делото, включително протокола от проведено заседание на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия от 30.06.2014 г. Съдът отчел, че административен акт за премахването на сградата липсва, че конструктивно становище за състоянието й също не било налично, както и това, че не било установено кои точно са лицата, извършили събарянето, но съобразил, че след връчване на Заповед № 86 от 2014 г. на С. имотът му бил ограден със сигнални ленти в присъствието на общински служител и полиция, като впоследствие на 30.06.2014 г. преди започване на действията по премахването на обектите отново са присъствали общински служители. Като взел предвид, че предприемането на мярката по чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия е предвидена в две хипотези (за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието), съдът приел, че по делото не били ангажирани доказателства за това. Взел предвид, че липсват данни за наличие на конкретна заплаха, която е била намалена или предотвратена чрез събаряне на сградата, а при това Община Варна поддържала становище, че събарянето не е извършено от служители на общинската администрация, нито че е наредено от тях. Наред с това, за разлика от другите сгради по Заповед № 86 от 2014 г. за процесния имот нямало изготвен констативен протокол, оглед или конструктивно становище за сградата Не били ангажирани и доказателства, че е налице случая по чл. 55, ал. 4 от Закона за защита при бедствия, доколкото не били събрани доказателства, че сградите на ул. "Чонгора" № 80 отговарят на изисквания по разпоредбата, липсва конструктивно становище за същите, а свидетелите установяват, че имотът не е бил залят с вода, за разлика от другите къщи, разположени в ниската част на улицата. В допълнение заповед по чл. 195 ЗУТ не е издавана. В заключение съдът приел, че действията по събаряне на сградите на ул. "Чонгора" № 80 не се основават на административен акт или на закона, като наред с това тези действия не са във връзка с предотвратяване на бедствено положение. Направил извод, че било установено извършването на незаконосъобразни действия от страна на ответника - премахване на строеж при липсата на издаден индивидуален административен акт като първа предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат на тези действия е унищожено имущество на ищците и е налице пряка причинноследствена връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. Съдът приел, че размерът на вредоносния резултат е доказан от събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Затова приел исковете за основателни и доказани по основание и размер, ведно с претендираната законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете - 09.08.2018 г. до окончателното плащане. Претенцията за заплащане на лихва за забава върху сумите на обезщетенията от 30.06.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба съдът намерил също за основателна. Позовал се на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Направил извод, че доколкото в случая незаконосъобразните действия са преустановени със събарянето на обектите, тоест на 30.06.2014 г. (преустановяване на незаконното действие) за периода 30.06.2014 г. – 08.08.2018 г. е дължима мораторна лихва на П. Н. в размер на 1229, 13 лв., а на Д. С., С. Н. и Х. Х. сумата от по 409, 71 лв. Предвид изхода на спора на настоящите ответници по касация били присъдени и поисканите разноски за производството. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа становище, че фактическите изводи на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, а изводите на съда са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, и приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Доказателствата са обсъдени в решението поотделно и в съвкупност, като въз основа на тях и след правилната им преценка съдът е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК с това решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. При обявеното бедствено положение в Община Варна е било допустимо събарянето на сгради при наличие на основанията на чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия или на чл. 195 ЗУТ. В случая съдът е съобразил, че заповеди на кмета на Община Варна за събаряне на къщата и пристройката не са представени. За да бъдат предприети действия по събарянето им е необходимо да бъде издаден административен акт, в който мотивирано да се обосноват предпоставките на посочените законови разпоредби, от които да е ясно на какво основание се предприемат действията по премахване. Заповедите имат за цел да уведомят собственици и обитателите за предстоящите действия и да им дадат възможност да се защитят. Видно от данните по делото, настоящите ответници по касация не са били уведомени за предстоящото събаряне. Неоснователно се поддържа становище от касационния жалбоподател, че съдът дал неправилен отговор на въпроса дали извършени от страна на служители при ответника действия представляват действия по подпомагане и възстановяване при бедствия и дали са извършени при спазване на закона или в изпълнение на административен акт. Настоящият касационен жалбоподател не е представил никакви доказателства (нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото), които да бъдат противопоставени на възприетото от съда от фактическа страна, че действията по събарянето на къщата са свързани с незаконосъобразната административна дейност на Община Варна. Анализът на приобщените по делото доказателства води на еднозначен извод, че събарянето на къщата и пристройката е резултат на незаконни фактически действия на лица, ангажирани от Община Варна за отстраняване на последиците от природното бедствие, случило се на 19.06.2014 г. в района на гр. Варна, квартал "Аспарухово". Без основание касационният жалбоподател твърди, че действията по събарянето не може да бъдат изведени от съдържанието на протокола от 30.06.2014 г. Обсъждането на казаното от свидетелите, направено в касационната жалба е тенденциозно и не държи сметка за съответствието на установеното от тях с приобщените по делото писмени доказателства. В тази връзка и предвид конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че "Описът" от 30.06.2014 г., съставен в 11, 30 ч. констатира вече осъществено изнасяне на вещите и пренасяне до друго място, а не извършването на действията в този момент. В този смисъл правилно гласните доказателства са били ценени в съвкупност с останалите доказателства по делото от първоинстанционния съд, който на основание всички тях е изгради фактическите си и правни изводи, които се възприемат като правилни от настоящия състав. Незаконосъобразните действия са предприети по повод на обявеното със Заповед № 2068 от 20.06.2014 г. на кмета на Община Варна бедствено положение. Те са незаконни, тъй като не се основават на влязъл в сила административен акт на кмета на община Варна, издаден на предвидено в Закона за защита при бедствия основание или на самия закон, както правилно е приел и административният съд. Изложените в решението изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с приложимия материален закон. Размерът на обезщетението е съобразен със заключението на съдебно – техническата експертиза относно пазарната стойност на сградите, което е прието и кредитирано от съда като неоспорено от страните. При наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконни фактически действия, осъществени по повод на възложена на общината административна дейност, които са довели в пряка и непосредствена причинна връзка до настъпването на претендираните имуществени вреди, съдът правилно е присъдил поисканите обезщетения, ведно с лихвата така, както е поискана. При постановяване на съдебния акт настоящият състав съобрази и Решение № 425 от 13.01.2020 г., постановено по адм. д. № 3641 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., с което е оставено в сила Решение № 71 от 18.01.2019 г., постановено по адм. д. № 2316 по описа на Административния съд – Варна за 2018 г. в обжалваната част, с която Община Варна е осъдена да заплати на Д. С. (настоящ ответник по касация) сумата 5000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в събаряне на жилището му на адрес в гр. Варна, квартал "Аспарухово", ул. "Чонгора" № 80, ведно с изтеклата лихва за забава в размер на 819, 42 лв., считано от 30.06.2014 г. до 09.08.2018 г и законната лихва, считано от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 2150, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатен от него месечен наем за обитавано друго жилище в периода 01.07.2014 г. – 16.09.2016 г. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно, поради което като валидно и допустимо, следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за което за представени доказателства към приложена преди съдебното заседание пред настоящия съд молба чрез процесуалния им представител, а именно, както следва: на П. Н. - сума в размер на 950, 00 лв.; на Д. С. - сума в размер на 550, 00 лв.; на С. Н. – сума в размер на 550, 00 лв. и на Х. Х. – сума в размер на 550, 00 лв. За посочените суми по делото е установено и доказано плащането в брой съобразно представените четири броя договори за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение