Решение № 375 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "МИРАД- М. М." гр.Павел баня, представляван от М. Д. М., чрез адв.Я. Тончева от АК Велико Търново, срещу решение 724/29.02.2024 г. по адм. дело 554/2023 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена негова жалба срещу Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/4581 #10 от 26.07.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., по заявление за подпомагане с УИН: [номер], в частта му относно извършените намаления на исканото финансово подпомагане със сумата от 12 857.82 лв. от общо заявения размер от 12 921.70 лв.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано и иска отмяната му. Твърди, че и при второто произнасяне на административния орган с оспореното уведомително писмо, същото страда от пороци, изразяващи се в липса на фактически и прави основания за издаването му, поради което е следвало да се прогласи нищожността му. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на оспореното УП. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, не се явява и представлява и не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение 5330/18.05.2023 г. по адм. дело 9014/2022 г. на Върховния административен съд, пето отделение е оставено в сила решение 298/08.07.2022 г. по адм.дело 146/2022 г. на Административен съд Стара Загора, с което съдът по жалба на ЕТ "МИРАД- М. М." е отменил Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/4581 от 31.03.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта в която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2018г. със сумата от 12 857,82 лв. по заявените за подпомагане схеми и мерки СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1 НР . Съобразно мотивите на решението, основание за отмяна на УП в оспорената му част и връщането на преписката за ново произнасяне, е липсата на мотиви, изложени от административния орган, които да обосновават посочените в акта намаления, както и конкретизация кои от изискванията по всяка от заявените схеми и мерки за подпомагане не са спазени от кандидата. В оспореното УП, предмет на произнасяне с обжалваното решение на АС Стара Загора, административният орган е посочил, както в съдържанието на колоните от таблиците, така и в пояснителни текстове под същите, кои са фактите, поради които приема наличие на наддеклариране, а именно констатациите от извършена проверка на място, на която е присъствал и касатора, за неподдържани парцели, заети с храстовидна растителност редове с насаждения, наличие на висок тревостой, от който не могат да се установят насажденията, независимо то констатацията за извършено скорошно дисковане на междуредовите разстояния. Очевидно е, че в това състояние парцелите не отговарят на условията за допустимост на подпомагането, посочени в Наредба 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ чл.4 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.5 и чл.9 ал.1 т.2 от същата наредба. Съгласно чл.4 ал.1 т.1 от тази наредба допустимите за подпомагане са земеделски площи съгласно чл. 32, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент 1307/2013), които се поддържат в състояние, годно за производство и трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9; Член 5 т.1 от същата наредба, определя, че за поддържането на земеделските площи в състояние, годно за производство по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква "в", подточка "ii)" от Регламент (ЕС) 1307/2013, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности на обработваеми земи - изораване, дисковане, косене на тревата без изнасяне на сено/сенаж, обработка с хербициди; а разпоредбата на чл.9 ал.1 т.2 определя трайните насаждения, като допустими за подпомагане, когато почвената повърхност в междуредията се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). АС Стара Загора е приел за установено, че в пояснението под таблиците са посочени правните норми, даващи основание за частичното отказване на плащането чл.43 ал.3 т.4 от ЗПЗП и чл.13 ал. т.1 от Наредба 6/24.02.2015г. за Мярка 3 във вр. с чл.10 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 пр.2 т.2 от Наредба 2/26.03.2018г. Посочено е и основанието за налагане на санкции по чл.19 а от Делегиран регламент 640/2014г. по отношение на недопустимите площи. Изрично за БЗС 73451-97-8-1 е посочено също основанието за намаление на плащането - тъй като при проверката на място е установена площ от 0,04 ха, която е по малка от определения минимален размер на площ по чл.38в ал.3 от ЗПЗП 0,1 ха. Констатирал е, че съдържанието на УП включва и по всяка от заявените схеми и мерки за подпомагане посочване на нормите, въз основа на които оторизираната сума е в размер на 0 лв. по СЕПП, Подмярка 13.1 НР и по СПП, и в размер на 63,88 лв. по ЗДП. Съдържанието на УП е подложено на подробен анализ в решението на АС Стара Загора, като съдът е направил подробни изводи, че същото отговаря на изискванията за форма на административния акт, а фактическите констатации на административния орган са основани на резултатите от проверката на място, ведно с приложен снимков материал, отразени в доклад за проверка на площи, посочен в УП, и не са оборени от жалбоподателя. Правилна е преценката на административния съд и за липса на допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила от административния орган, както и за издаването на административния акт след събиране на относимите доказателства и изясняването на всички факти и обстоятелства. Правилна е преценката му, че обжалваното УП е постановено при правилно приложение на материалния закон. Решението е подробно мотивирано, като на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и постановено при липсата на касационния основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва основание за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение