Решение № 12297 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2023 г.

ВАСШесто отделение11.12.2023 г.докладчик Стела Динчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 36 от 17.02.2023 год. постановено по адм. дело 71 по описа за 2022 год. на Административен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА "Амбулатория за първична медико-дентална помощ - д-р К. Енчев" ЕООД [ЕИК] да заплати на Регионална здравноосигурителна каса Велико Търново разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за първична медико-дентална помощ-Д-р К. Енчев" /"АПМДП-Д-р К. Енчев"/ ЕООД представлявано от управителя д-р К. Енчев чрез адв. Н. Илиева срещу Решение 36 от 17.02.2023 год. постановено по адм. дело 71 по описа за 2022 год. на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново чрез юрк. Тодоров в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Заповед за налагане на санкции РД-09-1956/31.12.2021 год.издадена от директора на РЗОК Велико Търново, с която на основание чл.76, ал.2 и чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 142, ал. 1 от НРД за денталните дейности /НРД за ДД/ за 2020-2022 год. на "АПМДП-Д-р К. Енчев" ЕООД са наложени 9 броя санкции "финансова неустойка" за нарушения на чл.59, ал.11, т.1, буква а от ЗЗО, чл. 84, ал. 2 и чл. 91, ал. 2 от НРД за ДД 2020-2022 год. в размер общо на 1 050 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: Дружеството жалбоподател има сключен с Националната здравноосигурителна каса представлявана от директора на РЗОК Велико Търново Договор 040841/03.02.2020 год. за оказване на първична извънболнична дентална помощ по силата, на който изпълнителят "АИППМДП - д-р К. Енчев" ЕООД се е задължил да оказва първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица в периода 2020 год. - 2022 год. съгласно Приложение 3 към чл. 1 на Наредба 9/2019 год. за определяне на пакета от здравни дейности гарантиран от бюджета на НЗОК. Със Заповед РД-09-1793/08.12.2021 год. издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Инструкция РД-16-43/09.06.2020 год. директорът на РЗОК Велико Търново е наредил да бъде извършена проверка на лечебно заведение за оказване на първична извънболнична дентална помощ "АИППМДП - д-р К. Енчев" ЕООД. Повод за извършване на проверката е жалба подадена от М. Папазова на 07.12.2021 год. Проверката е следвало да се извърши по документи и да установи наличието на обстоятелствата описани в жалбата на Папазова. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол 154/15.12.2021 год. за неоснователно получени суми. Въз основа на протокола е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед. С т.I от същата административният орган е установил, че за месец ноември 2021 год. е подаден електронен отчет, с който е отчетен АЛ 612/10.11.2021 год. за извършени дейности с [заличен текст]; с т.II е установено, че ЗОЛ М. Папазова е прегледана на адрес гр.Велико Търново, ул. Освобождение 15, за който адрес не е сключен договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ, с АЛ 51/03.02.2020 год. и АЛ 612/10.11.2021 год. лечебното заведение е отчело дентална дейност, която е извършена извън адреса на амбулаторията посочен в договор 040841/03.02.2020 год.; с т.III от заповедта е установено, че д-р Енчев е нарушил изискванията за отбелязване в ЗОК/Притурка към ЗОК на ЗОЛ относно датата на извършване на дейността, както и не е спазил хронологията в записването. Фактическите установявания в заповедта почиват на извършената документална проверка, както и на съставения контролен амбулаторен лист на ЗОЛ М. Папазова от д-р Ангелова, която констатира, че [заличен текст]. Въз основа на фактическите констатации по т.I от заповедта е прието, че лечебното заведение е отчело дентални дейности, които не са извършени, с което е нарушило чл.59, ал.1, т.1, буква а от НРД за ДД 2020-2022 год., за което на основание са наложени четири санкции финансова неустойка всяка в размер на 150 лева; по т.II е прието, че лечебното заведение е отчело дентална дейност извършена извън адреса на лабораторията, с което е нарушен чл.84, ал.2 от НРД за ДД 2020-2022 год. и са наложени 2 броя санкции финансова неустойка в общ размер на 250 лева; по т.III от заповедта е прието, че лечебното заведение е нарушило изискванията за отбелязване в ЗОК/Притурка към ЗОК на ЗОЛ на данните на ЛДМ извършил дейността, подписът и печатът на същия, кодът на дейността кодът на съответния зъб по договора з НЗОК и датата на извършване, което е нарушение на чл.91, ал.2 от НРД за ДД 2020-2022 год. и за което на основание чл.147, ал.1 от НРД за ДД 2020-2022 год. на лечебното заведение са наложени три броя санкции финансова неустойка в общ размер на 200 лева. Заповедта за налагане на санкции е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд Велико Търново, който с процесното решение е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Възраженията наведени в касационната жалба се преценят като неоснователни. Не представлява нарушение на Инструкция РД-16-43/09.06.2020 год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ЗЗО, извършения преглед на ЗОЛ и съставения въз основа на него контролен амбулаторен лист. Действително контролните органи не са поискали обяснение от д-р Станчев, но действията им са провокирани от събраните доказателства, от които несъмнено се установяват извършените нарушения. Възраженията относно допуснати процесуални нарушения от страна на съда също са неоснователни. По същество възраженията в касационната жалба преповтарят тези наведени пред първата инстанция, които правилно са възприети като неоснователни. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,