Решение № 2977 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2019 г.

Решение № 2977 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на А. Цунева от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Арменчева, срещу решение № 831 от 22.04.2019 г. по адм. д. № 163/2018 г. на Административен съд – гр. В., с което е отменено по жалба на Е. Тодорова и И. Тодоров изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. В., състоящо се във вписване на основание чл. 53а от ЗКИР в кадастралния регистър на право на преминаване през имот идентификатор № 10135.2723.783, съгласно заповед № 19 от 14.01.1982 г. на заместник председателя на Общински народен съвет (ОбНС) – гр. варна, извършено от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. В.. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила и липса на материално правните предпоставки за изменение на КР с вписване на учреденото със заповед от 1982 г. право на преминаване, засягащо имота на жалбоподателите в първата инстанция. Твърди и че отмененото изменение на КР досежно извършеното с действие вписване е направено след постановено решение по гр. д. № 2189/2015 г. на Районен съд (РС) – гр. В., съответно по реда на чл. 53а от ЗКИР, т. е. при наличието на материално правните предпоставки за това. Твърди неправилност на извода на съда, че липсата на графична част към заповедта от 1982 г. и невъзможността да се установи откъде следва да преминава трасето по правото на преминаване, е нарушение. Твърди, че това е така, тъй като изменението не се отразява графично в КК, а единствено с вписване в КР, поради и което не е необходимо графично отразяване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Е. Тодорова и И. Тодоров срещу извършеното с действие вписване в КР. Претендира разноски. О. Н. на СГКК – гр. В. не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Е. Тодорова и И. Тодоров, чрез процесуалния си представител адв. Хаджолян, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отменил изменението на КР на гр. В., обективирано чрез действията на органа по кадастър за промяна с вписване съгласно определеното със заповед № 19 от 14.01.1982 г. на заместник – председателя на ОбНС – гр. В. право на преминаване през имот с идентификатор № 10135.2723.783, собственост на Е. Тодорова и И. Тодоров. Приел е, че оспореното изменение е извършено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че за извършване на оспореното кадастрално изменение и отразяване на зоната на ограничение по заповед № 19 от 14.01.1982 г. на заместник – председателя на ОбНС – гр. В. не са били предоставени изискващите се данни, съгласувани за актуалност и точност с компетентните по чл. 31 а ал. 3 от ЗКИЛ лица във вид и съдържание по чл. 78 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г., тъй като не е представена графична част а зоната на ограничение. Приел е, че оспорения акт, изразяващ се в действия по изменение на КР, е постановен въз основа на съдебно решение по гр. д. № 2189/2015 г. на РС – гр. В., което обаче не може да обуслови приложимост на разпоредбата на чл. 53 а от ЗКИР, тъй като с посоченото решение само е отхвърлена жалбата на Е. Тодорова и И. Тодоров с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 19 от 14.01.1982 г., като това решение няма изпълнителна сила. Посочил е освен това, че заповед № 19 от 14.01.1982 г. не съдържа ясна, пълна и точна индивидуализация на имотите – служещ и господстващ – която да дава възможност за съотнасянето им по действащата кадастрална карта. Приел е и че липсата на графична част към заповедта от 1982 г., от която да се установи откъде преминава правото на преминаване, също препятства законосъобразността на оспореното нанасяне. Поради това е приел, че оспореното изменение на КККР е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. При изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед - чл. 53 а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В настоящия случай спорното изменение е извършено чрез действие волеизявление на органа, при което не е налице акт с номер и дата. В рамките на компетентността на началника на СГКК за съответния район е изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, поради е правилен извода на съда, че оспореното действие е акт по смисъла на закона и е извършено от компетентния за това орган. Правилно е и решението досежно извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното изменение чрез действие на КР. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза, а именно по чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора, т. е. такова, което установява както собственост, така и граници на съответния имот. В процедура по изменение на кадастрален регистър с искане за вписване на дадено лице като собственик на заявен имот или в случая сервитут по аргумент от чл. 31 а от ЗКИР, последното следва да докаже с валидни от външна страна документи права на собственост, като в случая заявителката се позовава на заповед № 19 от 14.01.1982 г., с която на праводателя й е учредено право на преминаване през имот на жалбоподателите пред първата инстанция. За да е приложима в тази хипотеза разпоредбата на чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, т. е. за да възникне право на началника на СГКК с действие да извърши вписване в КР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните в случая както спрямо Цунева, така и спрямо Тодорови. Решението, на което се е позовал административният орган, за да извърши вписването, а именно решение № 620 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 2189/2015 г. не е такова решение и както правилно е приел АС – гр. В., то няма изпълнителна сила, както и няма сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното от Цунева право на преминава. Това е така, тъй като посоченото решение е по оспорването на административен акт по специалната разпоредба на чл. 36, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ), като с него е отхвърлена жалба на Тодорови с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 19 от 14.01.1982 г. Това решение не е от категорията решения, визирани в чл. 53 а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, поради и което не са били налице материално правните предпоставки по посочената разпоредба за изменение на КР по заявлението на Цунева с действие от страна на началника на СГКК – гр. В.. Действително чл. 31 а ал. 1 от ЗКИР в относимата редакция ДВ бр. 49 от 2014 г. е предвидено, че "в кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор. За зоните на ограничения се води регистър", а съобразно ал. 3 на посочената разпоредба "данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър по реда на глава шеста", т. е. по реда на чл. 51 и следващите от ЗКИР. Във връзка с тази разпоредба следва да е налице граница на зоната с ограничение, съответно установени във връзка с това права върху тази зона, за да се допусне вписване в КР на лицата, в полза на които са налице права в зоната на ограничение. В настоящия случай правилно съдът е приел, че липсва графична част на зоната на ограничение, като такава не се установява да е отразена и в кадастралната карта, за да възникне право на вписване в КР. Това би могло да стане след отразяването й в кадастралната карта по реда на чл. 51 и следващите от ЗКИР. Липсата на решение, което да попада в приложното поле на чл. 53а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което да води до наличието на материално правните предпоставки за изменение на КР, обективирано чрез действие на началника на СГКК, като представеното такова по адм. д. № 2189/2015 г. на Районен съд – гр. В. не е от категорията на визираните в чл. 53а от ЗКИР, води до правилност на извода на АС – гр. В. за незаконосъобразност на оспореното действие и съответно наличие на предпоставките за неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация Е. Тодорова и И. Тодоров като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение