Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г.

Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производстото е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Я. срещу решение № 72 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 90/2018 г. на Административен съд Т., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 18-0321-000269/30.04.2018 г. на началника на РУП към ОД на МВР – Т., РУ гр. П., с която на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС с ДК [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 11 месеца, тъй като е управлявал МПС след употребата на наркотично вещество. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че нарушението е извършено на 30.04.2018 г., тъй като липсват доказателства за това. В акта за установяване на административно нарушение от 30.04.2018 г., се сочи, че е установено с протокол за извършена проверка рег. № 321 Р-7455/01.05.2018 г., че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотичното вещество тетрахидроканабинол, денонощие по- късно от съставения акт. На същата дата 30.04.2018 г. е издадена и оспорената пред съда заповед. Липсват доказателства за годността на теста за проверка. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена с пощенско клеймо на 07.09.2018 г., срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 24.08.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че мотивите за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка се съдържат в представената административна преписка – съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 0356403/30.04.2018 г., от който е видно, че жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, като след направен полеви тест с Дрегер "Друг Чек 3000" (от слюнка), пробата е била положителна на упойващото вещество ТНС – тетрахидроканабинол (марихуана) и е била показана на жалбоподателя, който не е направил възражения. Провереното лице е подписало протокола от полевия тест. Съдът не е кредитирал представеното в съдебно заседание по делото изследване на урина в Специализирана медико-диагностична лаборатория (СМДЛ) "Рамус" гр. С. за отрицателни изследвания на наркотични вещества, сред които и ТНС – тетрахидроканабинол (марихуана). Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, пробите за установяване на наркотични вещества или техните аналози се изпращат за изследване в специализирани химико-токсикологични лаборатории на МБАЛ – С. и МБАЛ – В. и при ВМА, научно-техническите лаборатории при ОД на МВР или Научно-изследователския институт по криминалистика при МВР. Съдът е приел, че СМДЛ "Рамус" гр. С. не е лицензирана лаборатория за изследване на наркотични вещества и техните аналози и че дадената проба е ненадеждна, не е ясно дали точно на таза дата е изследвана биологична проба от жалбоподателя или от друго лице, от което направил извод, че жалбоподателят не е опровергал в хода на проведеното съдебно производство констатациите на актосъставителя в съставения акт за установяване на административно нарушение бл. № 0356403 от 30.04.2018 г. за употребата на марихуана. Решението е правилно. Съдът е приел за установено, въз основа на данните по преписката, че на 30.04.2018 г. в 21, 45 ч. жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил по ул. "Драва" до кръстовището с ул. "Фотинова" след употребата на наркотични вещества или техните аналози, което е установено след полеви тест "Друг Чек-3000". Взетата проба е била позитивна на ТНС – тетрохидроканабинол (марихуана) и е показана на водача. На водача е била взета кръвна проба и урина за изследване в СМП гр. П.. Издаден му е бил и талон за медицинско изследване. За извършената проверка е съставен протокол рег. № 321 Р-7455/01.05.2018 г., съставен е АУАН бл. № 0356403/30.04.2018 г. По случая е образувано и бързо полицейско производство № 255/2018 г. по описа на РУ на МВР –П.. По бързото полицейско производство е назначена експертиза в клинична лаборатория при ВМИ В.. Правилно съдът не взел предвид извършената частна медицинска експертиза, от една страна изследването не е извършено в медицинските заведения предвидени в наредбата и не е доказано, че материалът за изследване е на жалбоподателя. Към датата на приключване на устните състезания по делото още не са били готови резултатите от официалната медицинска експертиза на клинична лаборатория при ВМИ В., на която е изпратен талона за медицинско изследване. Касационният жалбоподател, не заявява, че резултатите от официалната медицинска експертиза са отрицателни. С оглед на това, въпреки че не е изчакал резултатите от медицинската експертиза във В., правилно съдът е приел, че не са опровергани резултатите установени при проверката с полеви тест. В акта за установяване на административни нарушения е посочено, че тестът е валиден до 01. 2019 г., поради което неоснователно се твърди, че няма данни за валидност на теста, с който е извършена проверката. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя. Протоколът за извършена проверка е изготвен на 01.05.2018 г., а нарушението е извършено на 30.04.2018 г., поради което неоснователно се твърди от жалбоподателя, че съдът не е изяснил обстоятелствата по делото. Протоколът от 01.05.2018 г. е приложен към акта за установяване на административно нарушение от 30.04.2018 г., а не е вписан в акта. В протокола е описано нарушението, констатирано при проверката. В акта е записан резултата от проверката с полеви тест. В диспозитива на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е посочено, че се налага на основание чл. 171, т. 2 а, б. "б", а в заглавната част на заповедта е посочено, че е за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, следователно неоснователни са доводите в касационната жалба, че е не посочено въз основа на разпоредбата на кой закон е наложена принудителната административна мярка. Не се установяват касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение