Решение № 4958 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2016 г.

Решение № 4958 от 21.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на директора на А. М. против решение № 4698/4.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1174/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № BG004000-РК8-РА5/28.10.2015 г. на органи при митница Р., изменен с Решение № Р-8/32-7773 от 11.01.2016 г. на директора на А. М.. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването, евентуално отмяната му. О. Р. Й. З. от гр. Р. не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че ревизията е възложена от орган, който не разполага с компетентност да възлага ревизия по отношение на ответника, който не бил данъчнозадължено лице по ЗАДС, а друго лице, държащо акцизни стоки и подлежащо на проверка от митническите органи, а не на ревизия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е по допустимата жалба на Р. З., подадена срещу решението на директора на А. М., с което е изменен РА като е установен друг по-нисък размер на задълженията за акциз и лихва за просрочие. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е установил правнорелевантните обстоятелства, които не са спорни между страните. Съответни на материалния закон са изводите на съда, че ответникът, на който е предадено за отговорно пазене отнето с влязла в сила присъда в полза на държавата 6770 л корабно дестилатно гориво ДМА, е друго лице, държащо акцизни стоки по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗАДС. П. на стоките за отговорно пазене е след приключване на наказателното производство и не поражда задължението да "отговоря за тях", както разпорежда чл. 107б, ал. 2 ЗАДС (защото не е в рамките на висящо административнонаказателно и наказателно производство-вр. ал. 1 ЗАДС). Контролът на митническите органи по отношение на "други лица, държащи акцизни стоки" включва проверки, но не и ревизии (чл. 102, ал. 2 ЗАДС). Като е възложена такава по отношение на Р. З. органът е излязъл извън рамките на правомощията си, установени със закон и ревизионното производство е нищожно, както правилно приема и първоинстанционният съд. Отделно от горното, с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 123/2013 г. по описа на АС-Р., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 8509/2013 г. е отменено решение на началника на М.-Р., с което при същите фактически обстоятелства е определен размера на дължим от Р. З. акциз. Оспореният РА е издаден в противоречие с това влязло в сила решение на съда и е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,