Решение № 5666 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16584/2013 г.

Решение № 5666 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16584/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Главния архитект на община Враца против решение № 23/4.10.13 г. по адм. д. № 372/13 г. по описа на Административен съд-Враца с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Ирена Емилова Георгиев, представлявана от адв. Георгиев по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в писмен отговор и съдебно заседание поддържа поводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответниците Цветана Емилова Генова и Кирил Иванов Митов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспорена в пръвоинстанционното производство по жалбата на Ирена Емилова Георгиева е Заповед № 795/4.06.13 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК Главният архитект на община Враца е отменил Разрешение за строеж № 224/19.10.11 г. за "Ограда" в УПИ ХV-21, кв. 14, ЦГЧ по плана на гр. Враца, ПИ с идентификатор 12259.1019.21 по КК на гр. Враца. С обжалваното решение оспорването е уважено с обявяване заповедта за нищожна. Изложени са съображения относно приложението на чл. 214а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и липсата на основание за отзив по реда на чл. 91 АПК на индивидуален административен акт по ЗУТ извън категорията актове, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 214а, ал. 1 ЗУТ. Решението не носи пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Специалният закон, ЗУТ, уреждащ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството и определящ ограничения върху собствеността за устройствени цели, регламентира допустимост на отзив само по отношение индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 214а, ал. 1. По отношение на други, издадени по този закон индивидуални административни актове, административният орган не разполага с право на отзив. Нормата на чл. 214а, ал. 1 ЗУТ се явява специална по отношение общата норма на чл. 91 АПК и дерогира приложението на последната. Ето защо касационният жалбоподател, Главен архитект на община Враца, не е разполагал с материална компетеност да издаде процесната заповед за отмяна на основание чл. 91 АПК на влязло в сила разрешение за строеж, поради което изводът за нищожност на тази заповед е в съответствие със закона. Касационните доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Законът за устройство на територията урежда специфични обществени отношения / чл. 1, ал. 1 и ал. 2/ и съдържа както материално правни, така и процесуални норми, които имат приоритет спрямо общите норми, вкл. и нормите на АПК. По отношение разрешенията за строеж чл. 216, ал. 1 ЗУТ предвижда задължителен административен контрол от органите на ДНСК и тази процедура е предпоставка за провеждане на съдебно административно производство за законосъбразност на тази категорията индивидуални административни актове по ЗУТ. Разпоредбата на чл. 216, ал. 3 ЗУТ препраща към реда по АПК единствено относно начина на подаване на жалбите срещу актовете по ал. 1, а не изцяло към уредбата на кодекса. Предвид специалните процесуални норми, съдържащи се в ЗУТ, не може да се твърди колизия между тези норми и нормите на АПК, предвид което прилагат се специалните, а не общите правила. Следва решението като постановено в съотвествие с материалния закон и обосновано да бъде оставено в сила. Претенцията на адв. Георгиев, пълномощник на Ирена Емилова Георгиева, за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА /ЗА/, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът, предоставил безплатна правна помощ и съдействие по реда на ал. 1 на страна по делото, има право на адвокатско възнаграждение. В случая на касационния жалбоподател не се присъждат разноски, поради което пълномощникът на ответницата по касационната жалба Георгиева няма право на присъждане на адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение