Решение № 2277 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция Социално подпомагане - Долна Митрополия, срещу Решение 233 от 25.05.2022 г. постановено по адм. д. 88 по описа за 2022 г. на Административен съд Плевен, с което са отменени Заповед ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ 1044/ППС от 31.12.2021г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Долна Митрополия и потвърждаващото я Решение15-РД06-0001/25.01.2022г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Плевен. С отменената заповед на М. Манчева е отказана целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ- акумулаторна количка. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът М. Манчева, чрез служебния си защитник адв.А. Велкова, е оспорила касационната жалба в писмен отговор и допълнителна молба към отговора. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което същата се преценява като процесуално допустима. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е Заповед ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ 1044/ППС от 31.12.2021г. на директора на Дирекция Социално подпомагане - Долна Митрополия, в която на М. Манчева е отказана целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ- акумулаторна количка. За да откаже административният орган се е позовал на чл.72, т.1 от ЗХУ, като е приел, че не са налице медицинските условия за отпускането на процесната количка, каквито изводи са направени при анализа на Експертно решение 1369-188/30.11.2021г., издадено от ТЕЛК, втори състав към УМБАЛ Д-р Г. Странски ЕАД. С Решение15-РД06-0001/25.01.2022г. на директора на Регионална дирекция Социално подпомагане Плевен жалбата на Манчева срещу процесната заповед е отхвърлена, като решаващият орган изцяло е възприел доводите на директора на Дирекция Социално подпомагане - Долна Митрополия залегнали в оспорения административен акт. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е уважил жалбата на М. Манчева като е приел оспорения акт за незаконосъобразен. Приел е , че заповедта е постановена при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1, получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, т. 1 с изключение на медицинските изделия, които напълно или частично се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Съдът е намерил за безспорно установено, че Манчева не може сама да управлява рингова инвалидна количка, а може само с чужда помощ. Жалбоподателката е без интелектуален дефицит, а по отношение на неврологичния статус има засягане и на горните и на долните крайници, което е показание за ползване на акумулаторна инвалидна количка. В този смисъл, атакуваната заповед е издадена в разрез с разпоредбата на чл.2 от ЗХУ, според която законът цели да осигури равни условия на хората с увреждания; подкрепа на инвалидите и техните семейства; грижи за тяхната социална адаптация и равни възможности за упражняване на правата им. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. При извършения анализ на приложимите правни норми правилен се явява изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Съдът правилно е отменил Заповед ЗХУ-ИО/Д-ЕН-ДМ/1044/ППС от 31.12.2021 г. на директора на ДСП "Долна Митрополия", с която е отказана целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ - акумулаторна количка, потвърдена с решение 15-РД06-0001/25.01.2022 г. на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Плевен и е върнал преписката на директора на ДСП "Долна Митрополия" за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав споделя доводите на съда, за това, че административният акт е издаден без да се отчетат индивидуалните потребности на лицето с увреждания М. Манчева. От заключението по назначената в първоинстанционното производство експертиза е установено наличие на увреждания на долните и горните крайници на М. Манчева, които не позволяват самостоятелно използване на рингови колички по т. 12, буква "а" от Приложение 2 към чл. 68, ал. 1 ППЗХУ. При предоставяне на помощно средство следва да се прецени конкретното увреждане на лицето в съвкупност с конкретните му потребности, което не е направено от административния орган. Безспорное ,че чрез използване на акумулаторна инвалидна количка ще се подобри качеството на живот на М. Манчева в съответствие с целта на чл. 2 от ЗХУ, а именно да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Съдът в решението си правилно е отчел значението на индивидуалната оценка по чл.20 от ЗХУ, доколкото административният орган, в нарушение на посочените разпоредби от ЗХУ, при произнасянето си не е обсъдил функционалните затруднения и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗХУ, а е мотивирал отказа си единствено с експертното решение на ТЕЛК от 30.11.2021 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение