Решение № 1015 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2012 г.

Решение № 1015 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Татяна Братванова - нотариус моли да бъде отменено решение № 32/29.02.2012 г. по адм. д. № 953/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 111101186/2.06.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта за извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползван данъчен кредит по фактура № 426/29.10.2008 г. с 19 103,40 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на ДОУИ - Велико Търново, по съображения в писмен отговор, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на нотариус Братванова против РА № 111101186/2.06.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта за извършена корекция по чл. 79, ал. 3 и чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС на ползван данъчен кредит по фактура № 426/29.10.2008 г. в размер 19 103,40 лв. и начислени лихви. Корекцията е извършена за м. 3.2011 г. на ползвания данъчен кредит за покупка на офис 5б по фактура № 426/29.10.2008 г., тъй като офисът, отразен в счетоводството по сметка сгради не се ползва за икономическата дейност на ревизираното лице. В преписката е приложен протокол № 1102670/11.03.2011 г. за извършена проверка в офисите, закупени от Братванова, в който е констатирано, че в свързания с нотариалната кантора със стълбище офис се извършват строителни работи, а другият офис 5б, както правилно е приел съда е обзаведен като жилище, включително със спалня и се ползва като жилище. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, показанията на свидетеля Стоянов и обосновано е приел, че не е установено използване на офис 5б като кантора за извършване нотариалната дейност на нотариуса, който е разполагал и с друга нотариална кантора, докато са извършвани СМР в новата. Обоснован е изводът на съда, че свидетелските показания не установяват свидетелят да е пребивавал в спорни офис 5б, а се отнасят до второто ниво на новата нотариална кантора. Правилен е изводът на съда, че не е доказано и намерение на ревизираното лице за бъдещо използване на офис 5б за икономическата дейност на лицето. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че кухненското обзавеждане в офиса се използва за нуждите на работещите в кантората предвид показанията на свидетеля Стоянов, които установяват наличие на кухненско обзавеждане в нотариалната кантора в помещенията за помощник-нотариуса и сътрудника. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС за м. 3.2011 г. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС в касационната жалба е неоснователно, тъй като не е доказано двойно предназначение на спорния офис и използването му както за лични нужди на нотариуса, така и за осъществяване на нотариалната дейност. Неоснователен е и доводът за приложение на чл. 79, ал. 2 ЗДДС, след като по делото не е доказана изискуемата по този текст промяна в предназначението на закупения офис. Видно от протокола, цитиран по-горе, офис 5б е обзаведен като жилище преди да са завършени нотариалната кантора и свързания с нея офис 3г и преди да е започнала нотариална дейност в тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,