Решение № 7237 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2018 г.

Решение № 7237 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано по жалба на Б. Величков от [населено място], срещу Решение № 7611 от 11.12.2017 г. постановено по административно дело № 9562/2017 г. по описа на Административен съд - София град/АССГ/. Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно и противоречи на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че процесната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и съдържа фактически и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Не са изложени мотиви относно необходимостта от задържане на лицето. Административният орган не е установил наличието на фактическите основания за задържането. Позовава се на съдебна практика на ВАС по адм. д. № 6163/2015 г. и адм. д. № 1780/2015 г. Иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени заповедта за задържане. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – полицейски орган Д. Марков–служител в сектор "Масови мероприятия" към СДВР, чрез юрк. Панайотова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Счита, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, надлежно обосновано, в съответствие с материалния закон. Иска жалбата да се остави без уважение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Величков срещу Заповед за задържане на лице рег. № 513 зз272 от 20.07.2017 г., издадена от служител в сектор "Масови мероприятия"-СДВР, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа". За да отхвърли оспорването съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Посочил е, че са спазени административнопроизводствените правила, че заповедта съответства на материалния закон и целта на закона, като не е нарушен и чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – полицейски орган по чл. 57 Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и в законоустановената форма. Посочени са както правното, така и фактическото основание за задържането. В заповедта за задържане на г-н Величков като фактическо основание е посочено: за извършено престъпление по по досъдебно призводство/ДП/ 1646/17 г. по описа на 04 РУ на СДВР по чл. 325 от НК. Като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, предвиждаща, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От събраните по делото доказателства- материалите по цитираното досъдебно производство се потвърждават посочените за задържането фактически основания, които правилно са подведени под съответстващата им правна норма. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че основанията за издване на ПАМ са бланкетни, щом мотивите на мярката препращат към конкретно досъдебно производство. Фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова, както е приел и първоинстанционният съд. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване. В тази връзка, изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. За прилагането на принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. От мотивите на цитираните в касационната жалба решения на ВАС по адм. д. № 6163/2015 г. и адм. д. № 1780/2015 г. се вижда, че в случаите по тези дела в административната преписка не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедите за задържане са налице данни за евентуална съпричастност на задържаните лица в извършване на посочените в заповедите престъпления. В случая, от разпита на адресата на задържането в досъдебното производство е потвърдено от самото лице участието му в хулиганската проява, описана в постановлението за образуване на наказателното производство. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. На СДВР, с оглед изхода на делото следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, /приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г. с изм и доп. /. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение