Решение № 13150 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2015 г.

Решение № 13150 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Й. Г. срещу решение № 4760 от 06.07.2015 г., постановено по административно дело № 124/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧРЧСП-485/12.12.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Управителния съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За постанови този резултат, АССг приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като длъжността, заемана от Г. - главен експерт в отдел "Пътни такси" в дирекция "Пътни такси и разрешителни" в АПИ, е реално съкратена. Този извод е базиран на факта, че при извършената съпоставка на длъжностните разписания в сила съответно от 03.11.2014 г. и от 12.12.2014 г. е налице съкращение на две щатни бройки за длъжността "главен експерт", като не е уточнено в коя дирекция, съответно в кой отдел е налице това съкращение. Съдът не е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при което направените изводи са необосновани. От представеното длъжностно разписание в сила от 03.11.2014 г. се установява, че общата численост на персонала в АПИ е общо 340 щатни бройки, от които 139 щатни бройки в обща администрация и 198 в специализираната. Последната е организирана в седем дирекции, една от които е дирекция "Пътни такси и разрешителни" (ПТР). Тази дирекция е организиран в 2 отдела - "Винетни такси" с предвидена 1 щатна бройка за длъжността "главен експерт" и отдел "Пътни такси" с предвидени 7 щатни бройки за тази длъжност. По длъжностното разписание в сила от 12.12.2014 г. общата численост на АПИ е намалена на 303 щатни бройки, като е запазена щатната численост на персонала в обща администрация, а този на специализираната е намален на 174 щатни бройки или с 24. Специализираната администрация отново е организирана в 7 дирекции, една от които е ПТР, която е структурирана в два отдела - "Организиране на разпространението и продажбата на винетни стикери", в който са предвидени две щатни бройки за длъжността "главен експерт" и "Специално ползване на пътищата" с предвидени 5 щатни бройки за длъжността "Главен експерт". При това намалението за длъжността "главен експерт" в посочената дирекция е с една щатна бройка - от общо 8 на 7 щатни бройки, макар в отдела, в който е заемал длъжност Г. да са намалени с две, както е прието в обжалваното решение. По делото не е приложено поименно щатно разписание в сила към 03.11.2014 г. за да се установи дали всички щатни бройки към този момент са били заети, но от приложеното такова в сила към 12.12.2014 г. - т. е. към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Г. се установява, че две щатни бройки за посочената длъжност - по една в двата отдела са незаети. При така установените факти, макар да е налице намаление на щатната численост на АПИ като цяло следва извод, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Г. не е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като заеманата от същия длъжност е незаета, тъй като в отдела, в който се е намирала заеманата длъжност "главен експерт" е налице една незаета такава, а освен това е незаета и новоразкритата длъжност "главен експерт в другия отдел на дирекцията. В случая освен че не са налице материално-правните предпоставки на цитираната норма, е налице и нарушение по чл. 6, ал. 1 АПК, задължаващ административния орган да упражнява правата си по разумен начин добросъвестно и справедливо, което изисква при преструктуриране на администрацията да се освободят толкова служители, колкото щатни бройки са съкратени. Прекратени са служебните правоотношения с повече служители от реално съкратени щатни бройки, при което са останали вакантни, разкрита е нова, която също не е заета, при което е налице и нарушение на принципа на законност по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 АПК, тъй като актът не е постановен за целите и основанията, установени от закона, като органът е упражнил правата във вреда на правата и законните интереси на служителите в ръководената от него администрация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АПИ следва да бъде осъдена да заплати на Г. направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за упълномощения от него адвокат пред първата инстанция в размер на 400 лв. и 600 лв., определен по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение