Решение № 9502 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2013 г.

Решение № 9502 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Цветанка Спасова Захариева, с. Бистрица, ул. "Васил Левски" № 15 за отмяна на решение № 2091 от 20.04.2012 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 9105/2011 г.

Молителят сочи, че след влизане на решение № 2091 в сила са налице нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не могли да му бъдат известни. Според § 127, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) сградите, построени до 2001 г. влизат в условията на търпимост. Неговите сгради са построени в периода м. март 1989 г. - м. януари 2001 г. Наред с това след конструктивно обследване на сградата (подземният гараж е част от сградата) е изготвено конструктивно становище, според което всякакви действия по премахване ще нарушат здравината и сеизмичната устойчивост на съществуващата сграда, в която живеят хора. Тези действия счита, че ще застрашат живота и здравето на семейството му. Представя конструктивно становище и три свидетелски декларации. В съдебно заседание представя комбинирана скица за идентичност, изработена по реда на чл. 16, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), скица на поземлен имот № 23223 от 12.04.2013 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. София, писмо, изх. № 438 от 12.04.2013 г. на омбудсмана на Република България до молителя като твърди, че това също са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Молителят се представлява от адв. Светослав Славов, Софийска адвокатска колегия.

Ответниците по молбата - началникът на районна дирекция за национален строителен контрол, Югозападен район, Ани Димитрова Захариева и Еми Димитрова Захариева, не вземат становище по молбата.

Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

1. С решение № 2091 от 20.04.2012 г., постановено по административно дело № 9105/2011 г. Административен съд, София град, отхвърлил жалбата на Цветанка Захариева срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-323 от 21.07.2011 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол, Югозападен район, сектор София, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "подземен гараж с помощни помещения и тухлена стена, в урегулиран поземлен имот VIII-58,59, кв. 18 по плана на с. Бистрица, с административен адрес с. Бистрица, ул. "Васил Левски" № 15.

1. С решение № 14330 от 15.11.2012 г., постановено по административно дело № 7452/2012 г. Върховният административен съд оставил в сила решение № 2091.

1. Молителят сочи следните обстоятелства и нови писмени доказателства като основание за молбата за отмяна:

а) изменение на Закона за устройство на територията, публикувано в Държавен вестник бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. - § 127, ал. 1 и 2;

б) конструктивно становище на инж. Константин Костов, възложено от Цветанка Спасова, с поставена дата на изготвяне 25.10.2011 г. Същото се намира и на л. 18 - 22 от административно дело № 7452/2012 г.

в) конструктивно становище на инж. Петър Рогачев, с възложител Цветанка Захариева, с поставена дата на изготвяне 27.09.2012 г.

г) заверено копие на нотариално заверена декларация от Поля Ненова, Надя Младенова и Светла Илиева, с която декларират, че "пристройката, подземния паркинг, едноетажната пристройка с гараж, басейна и плътната ограда" в урегулиран поземлен имот VIII-58,59, кв. 18 по плана на с. Бистрица са построени в периода м. март 1989 г. до м. януари 2001 г.; нотариалната заверка е с дата 13.03.2013 г.;

д) заверено копие на нотариално заверена декларация от Елена Драганова, Светла Гълъбова и Борислав Курташки, с която декларират, че гаража в имота на ул. "Васил Левски" № 15, с. Бистрица е построен през 1989 г.; нотариалната заверка е от 02.02.2004 г.;

е) заверено копие на нотариално заверена декларация от Методи Димитров Груев, с която заявява съгласие съседа му - Цветанка Захариева, живуща на ул. "Васил Левски" № 15 да строи на "общата гранична линия, без да спазва отстоянията съгласно изискванията на строителството"; нотариалната заверка е от 17.11.2004 г.

ж) комбинирана скица за идентичност на имот с идентификатор 04234.6966.3646 от кадастралната карта на район Панчарево, с. Бистрица, изработена от правоспособно лице по смисъла на чл. 16, ал. 3 ЗКИР, без дата;

з)скица № 23223 от 12.04.2013 г. за поземлен имот с идентификатор 04234.6966.3646, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. София по молба от 10.04.2013 г.;

и) писмо, изх. № 438 от 12.04.2013 г., на омбудсмана на Република България до Цветанка Захариева;

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и срещу съдебен акт, за който е допустима отмяна. Съдебно решение № 2091 е влязъл в сила съдебен акт, поради което е допустимо спрямо него да се иска отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. Молителката е била страна по делото, чието решение моли да бъде отменено и това решение е неблагоприятно за нея, поради което е легитимирана да подаде молба за отмяна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК.

Молителката обосновава искането си с нови обстоятелства и нови писмени доказателства, което формално съответства на изискването на чл. 239, т. 1 АПК.

По представените нови писмени доказателства и твърдяните нови обстоятелства:

Новото обстоятелство, което молителката твърди е влязлото в сила изменение на закона, което създава правна възможност за определен вид строежи да придобият статус на търпими и да не подлежат на премахване или забрана за ползване. Влезлият в сила нов закон не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Той е новосъздаден юридически (нормативен) факт, който би могъл, ако са налице визираните в § 127 ЗУТ юридически факти да породи за молителката право разпореденото премахване на процесния обект да не бъде изпълнено. Носител ли е молителката на това право или не ще се установи не чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а в производството по изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-323 от 21.07.2011 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол, Югозападен район, сектор София.

Представените от молителката два броя конструктивни експертизи не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Конструктивните експертизи носят дата 25.10.2011 г. и 27.09.2012 г. Като частен документ, който страната представя и който установява неизгодни за нея факти (че експертизите са били известни на молителя още преди приключване на устните състезания в последната инстанция), съдът счита посочените дати за достоверни. И двете експертизи са изготвени по заявка на молителката и следователно нямат качеството на новооткрити. Те са били известни на Захариева като първата е била известна към деня на приключване на устните състезания по административно дело № 9105/2011 г., а втората - към датата на приключване на устните състезания по административно дело № 7452/2012 г. Нещо повече. Експертизата от 25.10.2011 г. е представена по административно дело № 7452/2012 г. Наред с това частните експертизи са документи, които не установяват относими за предмета на делото факти - качеството на незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на процесния строеж, а изразяват знанието (становището) на изготвилите ги лица за де-конструкцията на сградата.

Представените три броя нотариално заверени декларации също не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК. Първо, те не са писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като само установяват наличието на лица, които твърдят определен факт. Те не представляват документ, който пряко удостоверява факт, който страната е твърдяла в хода на съдебното производство, но по независеща от нея причина не е могла да го докаже. Второ. Те представляват единствено становище на подписалите ги лица за определен факт - периода на изграждане на процесния строеж и съответно обективират съгласие на подписалото я лице за извършване на определени действия от молителката. Трето. Две от декларациите са съществували към деня на приключване на устните състезания, молителката е знаела за тяхното съществуване, тъй като те са направени именно, за да свидетелстват досежно твърдян от нея факт и да позволят именно на нея да извърши по определен начин строителство в собствения си имот. И четвърто. Декларираното в двете декларации знание на подписалите ги лица е досежно факт, който е приет от административния орган за доказан - в заповед № ДК-02-ЮЗР-323 изрично е посочено, че строителството е извършено през периода 1990 - 2002 г.

Представената в съдебно заседание скица за идентичност на имот с идентификатор 04234.6966.3646 (комбинирана скица) също няма качеството на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Първо скицата е без дата. Второ, независимо от коя дата е в частта, в която компетентното по чл. 16 ЗКИР лице прави съответното изявление тя е писмен документ, който страната е могла, ако бе положила необходимата грижа, да представи по делото. Кадастралната карта, въз основа на която е направена комбинираната скица, е приета със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 03.11.2011 г., т. е. към момента, когато съдебното производство е било висящо пред първоинстанционния съд. И трето. Комбинираната скица е неотносима към предмета на делото - наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложеното досежно комбинираната скица е валидно и за представената в съдебно заседание скица на поземления имот - тя не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Нея страната винаги е можела, ако е счела за необходимо, да представи, а и не установява факт, относим към предмета на съдебното решение, чиято отмяна се иска.

Що се отнася до писмото на омбудсмана то представлява отговор на молба на молителката до него и не съдържа каквото и да било пряко удостоверяване на твърдян в хода на съдебното производство факт, за да има качеството на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Видно от изложеното представените от молителката документи нямат качеството на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК. Качеството на ново обстоятелство по смисъла на нормата няма и приетото последващо изменение на Закона за устройство на територията. Поради това твърдяните основания за отмяна на решение № 2091 не са налице и съдът следва да отхвърли искането.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд