Решение № 11254 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2018 г.

Решение № 11254 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на кмета на община Шумен и М. П., действаща чрез своята майка и законен представител В. Писева, чрез процесуален представител адвокат Георгиев против решение № 71 от 15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 88/2018 г. по описа на Административен съд Шумен. В касационните жалби се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба – В. Писев, чрез процесуалния си представител адвокат Петрова взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационните жалби са допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок. При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, по наведените доводи в касационната жалба на М. П., действаща чрез своята майка и законен представител В. Писева съдът намира решението за недопустимо. Производството пред Административен съд Шумен се е развило по жалбата на В. Писев срещу индивидуален административен акт на кмета на община Шумен или упълномощено от него лице относно промяната на постоянния адрес на малолетното дете М. П., негова дъщеря. С обжалваното решение административния съд е отменил извършената промяна в адресната регистрация на малолетното дете по заявление за постоянен адрес от 05.02.2018 г. За да постанови този резултат е приел, че жалбата е допустима с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 АПК, при наличие на правен интерес от жалбоподателя, тъй като се засяга неблагоприятно правото му на съвместно живеене с детето като негов родител, регламентирано в чл. 126, ал. 1 от Семейния кодекс. Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР): адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в. регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗГР постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като съгласно ал. 3: за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на детето, като негов законен представител и предвидената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган постоянен адрес, като след дължимата се проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР регистрация е извършена. Според чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая предмет на оспорване е позитивен административен акт, чиито адресат жалбоподателят не е, съответно този акт не накърнява негови права, по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, при което подадената от него жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон (ЗГР) задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в Семейния кодекс (СК). Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Ако и вписването в регистъра на населението да е от значение за упражняване на права и изпълнение на задължения, то те са относими към адресата на акта по регистрация, какъвто жалбоподателят не е. Изведените в жалбата обстоятелства не основават правен интерес от оспорването на акта по регистрация а подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства, тези по чл. 123, чл. 127 или в това за прекратяване на брака, каквото се твърди в жалбата да е налице, като с оглед техния изход би се стигнало до исканите от жалбоподателя последици. Не основава правен интерес и твърдяното, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие. Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото прекратено, като образувано по недопустима жалба. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски поделото са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение