Решение № 14055 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2016 г.

ВАСПетчленен състав20.12.2016 г.докладчик Мирослава Керимова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искане с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на И. А. Т. и Е. П. Т. за отмяна на влязло в сила определение № 5063/27.04.2016 г. по адм. д. № 3612 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14055 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. А. Т. и Е. П. Т. за отмяна на влязло в сила определение № 5063/27.04.2016 г. по адм. д. № 3612 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. Искането е на две основания: чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Като нови писмени доказателства /след уточнение в открито съдебно заседание на 08.12.2016 г./ представят Постановление за привличане на обвиняем от 04.07.2016 г. на разследващ полицай при Пето РУП - ОД - МВР - В. по досъдебно производство № 53/2015 г. и решение № 620/22.02.2016 г. на Районен съд В. по гр. д. № 2189/2015 г. Твърдят, че същите са нови спрямо датата на атакуваното определение, като са от съществено значение за промяна на извода на съда за липса на правен интерес у молителите да обжалват Заповед № Г-788/15.06.2004 г. на кмета на район Приморски, община В.. Претендират, че като е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес, съдът ги е лишил от възможност за участие. Ответникът по искането, кметът на район Приморски, община В., не взема становище. Искането е допустимо като подадено от активно процесуално легитимирана страна - жалбоподатели в производството по адм. д. № 3612/2016 г. на ВАС; насочено срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на делото; в срока по чл. 240 АПК. Предмет на отмяна е определение № 5063/27.04.2016 г. по адм. д. № 3612 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. С него се оставя в сила определение № 4264/30.12.2015 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 2529/2015 г., с което се оставя без разглеждане жалбата на И. А. Т. и Е. П. Т. срещу Заповед № Г-788/15.06.2004 г. на кмета на район Приморски, община В., на основание чл. 159, т. 4 АПК. Искането е неоснователно по посочените в същото основания: По искането с правно основание чл. 239, т. 1 АПК: Постановление за привличане на обвиняем от 04.07.2016 г. на разследващ полицай при Пето РУП - ОД - МВР - В. по досъдебно производство № 53/2015 г. и решение № 620/22.02.2016 г. на Районен съд В. по гр. д. № 2189/2015 г. имат характер на нови писмени доказателства предвид датата на постановяване на определението, чиято отмяна се иска. Същите обаче нямат съществено значение за делото, чието финализиращо определение се атакува. За да имат такова, тези доказателства следва да могат да променят извода на съда относно правния интерес на лицата за обжалват Заповед № Г-788/15.06.2004 г. на кмета на район Приморски, община В.. С тази заповед на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ за УПИ XIV - 1745 и УПИ XXII - 1745 в кв. 98 по плана на "Траката" - В.. За да обоснове извод за липса на правен интерес у жалбоподателите, съдът е разгледал всяко едно от основанията за правен интерес, посочени в чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Лицата, които имат правен интерес за обжалват заповед за одобряване на ПУП - ПРЗ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Производството пред АС В. е прекратено, тъй като И. А. Т. и Е. П. Т. не са сред лицата посочени в чл. 131, ал. 2 ЗУТ, които имат правен интерес да обжалват Заповед № Г-788/15.06.2004 г. на кмета на район Приморски, община В.. Постановлението на л. 8 по делото, с което И. Т. се привлича като обвиняем по посочено досъдебно производство, не се явява относимо съобразно релевантните за спора факти доказателствено средство, въз основа на което може да се обоснове извод за правен интерес съобразно нормата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Същият извод съдът прави и по отношение на представеното решение № 620/22.02.2016 г. на Районен съд В. по гр. д. № 2189/2015 г., с което се отхвърля жалбата им срещу Заповед № 19/14.01.1982 г. на Председателя на ИК на ОНС В., на основание чл. 36, ал. 3 ЗОСОИ. Изрично в определение № 5063/27.04.2016 г. по адм. д. № 3612/2016 г. ВАС е посочил, че правният интерес от оспорване срещу индивидуален административен акт за одобряване на подробен устройствен план или изменение на такъв, съдът изследва на плоскостта на специалната разпоредба на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Съдът е взел предвид и предвижданията на одобрения с обжалваната заповед подробнен устройствен план /ПРЗ/, касаещ УПИ ХIV-1745 и УПИ ХХII-1745, кв. 98 по плана нам. "Траката", гр. В., както и безспорното обстоятелство, че оспорващите притежават право на собственост върху съседен УПИ ХVIII-3246, ситуиран западно от УПИ ХХII-1745. Изводите относно липсата на предпоставки оспорващите да бъдат определени като заинтересувани лица не се променят от представените в настоящото производство доказатлства. Твърденията, касаещи улица "тупик" в северната част на собствения им УПИ ХVIII-3246 са неотносими към правния интерес на молителите да оспорят Заповед № Г-788/15.06.2004 г. доколкото тази улица не е предмет на одобреното с тази заповед регулационно решение, а представените от молителите доказателства касаят именно този проблем. Горното обосновава извод за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 1 АПК. По искането с правно основание чл. 239, т. 5 АПК: Молителите не ангажират доказателства за нарушение на процесуалните правила, чрез което същите да са били лишени от възможност за участие. Само по себе си определението, с което делото се прекратява поради липса на правен интерес не се явява основание по чл. 239, т. 5 АПК. Процесуалното нарушение следва да стои извън това определение, като чрез него следва да се засяга съществено правото на молителите да участват в производството. Такова не се установява. Горното обосновава извод за неоснователност и на това искане. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС приема, че искането на И. А. Т. и Е. П. Т. за отмяна на влязло в сила определение № 5063/27.04.2016 г. по адм. д. № 3612 по описа на Върховен административен съд за 2016 г. с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК следва да се отхвърли като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК